В днешното либерално време все повече се разпространява учението, че човек може да се спаси чрез добрите си дела, а Иисус Христос се явява за християните само образец и назидателен пример за нравствено и духовно усъвършенстване, но не и Изкупител на света. Следователно спасението е възможно за хората от всички религии и конфесии, където личи стремеж да се постъпва според гласа на собствената съвест. В това учение, ако се сравни с православното богословие, не само са разместени акцентите, но са подкопани самите основи на догматиката. Християните винаги са вярвали, че Бог спасява човека, а съвременните модернисти последователно и планомерно внедряват в съзнанието на вярващите мисълта, че човек спасява сам себе си, а Бог само му дава вечния живот, като дължима награда за трудовете.

Ако попиташ днешните християни какво е вечният живот и спасението, то много от тях ще кажат: това е райският живот, това е място на дивна красота и вечна радост, където са премахнати всяко зло и всякакви страдания, където няма тление и дисхармония, където нищо не помрачава човешката душа, това е място, където пребивават ангелите и светиите и където Божеството слиза със Своята неизречена светлина.

На пръв поглед такъв отговор може на някой да се стори правилен, но на практика тук е пропуснато нещо много важно, а именно, че Бог дава на човека не само Своето, макар и то да е непостижимо за човешкия ум и да превишава всички трудове и подвизи, но дава много повече, дава Самия Себе Си и прави човека „бог по благодат”. Пред такъв дар всички човешки дела се оказват безкрайно малки. Господ обещал да въздаде за делата на милосърдие стократно, но Той дава на християнина нещо, за което няма сравнение или подобие, нещо, което превишава всякакви понятия и измерения: дава Самия Себе Си. За какви човешки заслуги може да става дума? Как може да заработиш Бога? Как може да получиш Бог за награда? Ако се съберат в едно добрите дела на всички хора, то и това ще се окаже по-малко дело от вечното спасение на една единствена душа. Спасението е тайна на мистичната любов на Бога към човешката душа. Всичко останало е нужно само за да може този любовен зов да бъде чут и възприет.

Трагедията на днешните християни е в това, че те търсят Божия град като свое законно наследство, но не търсят Самия Бог като източник на вечния живот. За тях е непонятна светоотеческата дума „обόжение”, те не разбират, какво значи да станеш бог по благодат. Не разбирайки това, те и не го желаят. Искат връщането на загубения Едем, където цъфтят и благоухаят небесни цветя, където няма старост и смърт, където няма страдания. Но тайната на въплъщението на Сина Божий и слизането на Светия Дух, тайната на изкуплението и спасението, не само като възвръщане на падналия Адам в лицето на човека в първоначалното безгрешно състояние, но и като път на душата към Бога, чрез възприемане на Неговата Божествена светлина, чрез възхождане и озарение, чрез влизане в Божествения живот, път на вечно и безкрайно богоуподобяване, за нашите съвременници се оказва скрита в мъгла.

На Кръста Господ със Себе Си заменя нас. Светият Дух подготвя душата за новия живот. Спасението е велик Божий дар, а днешният човек е склонен да гледа на него като на нещо полагащо се по задължение и съответстващо на достойнството на човека.

Крайната и в същото време безкрайната цел на човека е обόжението. То се осъществява само посредством благодатта – силата и действието на Божеството. Благодатта е дадена на Църквата. Църквата е поле на вечната божествена светлина, която взаимодейства с човешката душа, послушна на благодатта, и незримо я просвещава (в някои случаи това просветление и преобразяване на душата се отразява в материален план и може да бъде възприемано дори визуално).

Тайнствата на Църквата имат за свое основание изкупителната Жертва на Спасителя Христос. Църквата е основана на Неговата пречиста Кръв. Господ, Който ни е възлюбил още преди Сътворението, е изпълнил всичко, което е необходимо за да ни дарува не само Своите неизречени блага, но и Самия Себе Си. В спасените Той вижда отражение на Своя образ, на Своята Божествена красота. В спасените Той пребивава като в живи, безсмъртни, неръкотворни храмове. За тях Христос е всичко: живот и същност на вечността, начало и безконечен край.

Без изкупление и освещение спасението е невъзможно. Тези, които говорят за спасението само чрез добри дела, с това поставят знак за равенство между тях и Божиите дарования. Добрите дела са условие за проява на вярата и любовта, тъй като любовта към Бога е неразделна от любовта към хората. Човек, който се надява да получи спасение въз основа на своите добри дела е подобен на просяк, който след като събрал няколко медни монети, си въобразил, че с тях може да си купи царски дворец.

За спасението е нужно обόжение на човека, което започва в земната Църква, преминава и продължава в небесната и не свършва никога. Само чрез Кръстната Жертва на Христос и благодатта на Светия Дух, действащ в Църквата, човек може да осъществи своето истинско предназначение – да стане бог по благодат във вечността.

Карелин.ру

Превод: свещ. Божидар Главев