Статуя на Ванга в Рупите

Вангелизацията като национална доктрина или как българският неопаганизъм се сдоби с ранг на държавна религия

Петър Марчев

Бъл­га­рия е ези­чес­ка стра­на. Има ли ня­кой же­ла­ние да ос­по­ри то­ва? Ами влез­те в не­де­ля в по­луп­раз­ни­те хра­мо­ве, пос­ле над­ник­не­те в пре­пъл­не­ни­те ча­кал­ни на все­въз­мож­ни­те би­о­енер­го­ле­чи­те­ли, ек­с­т­ра­сен­си, врач­ки, яс­но­вид­ки, га­да­тел­ки, ас­т­ро­лож­ки, кон­так­тьо­ри, от­к­ро­ве­ни ма­гьос­ни­ци и про­чие съв­ре­мен­ни ша­ма­ни. Чия е ви­на­та за то­ва пот­ре­са­ва­що ду­хов­но не­ве­жес­т­во? Яв­но вез­де­съ­ща­та Дър­жав­на си­гур­ност здра­во е по­ра­бо­ти­ла и в ду­хов­на­та об­ласт. И как­то обик­но­ве­но се е прес­та­ра­ла. Та­ка че повече от 20 години Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва не мо­же да стъ­пи на кра­ка­та си. Ни­то пък ве­ро­у­че­ни­е­то ус­пя да вле­зе в бъл­гар­с­ки­те учи­ли­ща. В то­ва от­но­ше­ние до­ри зло­ве­ща­та Се­ку­ри­та­те на Ча­у­шес­ку бе по-толерантна.

Но ду­ма­та ми бе­ше за дру­го, за т. нар. "ин­те­лек­ту­а­лен елит" на Бъл­га­рия, кой­то по прин­цип е приз­ван да во­ди на­ро­да ни.

И тук не ста­ва въп­рос, че в на­ци­о­нал­на­та ни ли­те­ра­ту­ра ня­ма кни­ги ка­то "Quo vadis", да речем... Къ­де ти! Прос­то ре­ли­ги­о­з­но-мис­тич­ни­ят опит на бъл­гар­с­кия ин­те­лек­ту­а­лец се из­чер­п­ва с ня­кое и дру­го по­се­ще­ние при Ван­га. И всич­ки са убе­де­ни, че са би­ли в об­ще­ние с "про­ро­чи­ца­та", "све­ти­ца­та" Ван­га. И не са­мо те, неотдавна ед­на поз­на­та се за­вър­на от "чер­к­ва­та" в Ру­пи­те; на вра­та й се по­люш­ва­ше сре­бър­но ме­да­льон­че - не с об­ра­за на Бо­го­ро­ди­ца, а на... Ван­га! То­ва ве­че ми дой­де в по­ве­че...

Ето как­во раз­каз­ва пле­мен­ни­цата на “пророчицата” - Кра­си­ми­ра Сто­я­но­ва: "Би­ла съм 16-го­диш­на, ко­га­то вед­нъж в на­ша­та къ­ща в Пет­рич Ван­га ми за­го­во­ри. Са­мо че то­ва не бе­ше ней­ни­ят глас, не бе­ше до­ри и тя, а ня­ка­къв друг чо­век, кой­то го­во­ре­ше чрез ней­ни­те ус­та. Ду­ми­те, ко­и­то чух, ня­ма­ха ни­що об­що с раз­го­во­ра, кой­то во­дех­ме пре­ди то­ва, все ед­но че ня­как­во дру­го ли­це се на­ме­си меж­ду нас. Чух: "Ето, ние те виж­да­ме." Вка­ме­них се от уп­ла­ха. Мал­ко след то­ва Ван­га въз­дъх­на и ка­за: "Ох, пус­на­ха ме си­ли­те"... Раз­ка­зах й как­во съм чу­ла, а тя пов­то­ри: "О, то­ва са си­ли­те, мал­ки­те си­ли. Но има и го­ле­ми, те са им на­чал­ни­ци. Ко­га­то ре­шат да за­го­во­рят през мо­я­та ус­та, ста­ва ми ло­шо и пос­ле съм омър­лу­ше­на през це­лия ден..."

И за непосветения е ясно, че става въп­рос за об­себ­ва­не от бе­со­ве, от де­мо­нич­ни си­ли. Та­ка че, пог­лед­нат от пра­вос­лав­на глед­на точ­ка "слу­ча­ят Ван­га" е ясен. Но тук искам да отворя една скоба – за ролята, която изигра Петричката врачка в историческата съдба на България. Да, не се усмихвайте! При свети цар Борис-Михаил Покръстител започва евангелизацията на българския народ. По време на 55-те години “обществено служение” на Ванга от 1941-ва до 1996-а пък протича обратният процес – на деевангелизация (или Вангелизация) на България. Фактите в подкрепа на подобно твърдение са много и са общоизвестни: още в самото начало на “кариерата” на Ванга при нея е ходил за съвет самият цар Борис III; публична тайна бе близкото приятелство между врачката и Людмила Живкова, Тодор Живков също се е съветвал с Ванга преди да вземе важни решения, да не изреждаме имената и на всички фенове на Петричката врачка от новия политически елит от Ерата на демокрацията. Ще спомена само, че на нейното погребение през 1996-а целият този елит й се поклони, воглаве с тогавашния президент Ж. Ж.

Така че заслугата за българския неопаганизъм е колкото на Държавна сигурност, толкова и на Ванга. Няма да бъде пресилено да се каже, че чрез нея луциферичните сили в голяма степен управляваха България през тези 55 години. Обаче по-печалният ефект от дейността на Петричката врачка е този, че тя успя да зомбира обикновения народ, който в делничните си теготи и болежки поемаше пътя към Петрич. Докато полските пани и панове в подобни ситуации се обръщаха с лице към църквата.

Вече много години Ванга я няма. (Не искам да си представя участта й на оня свят.) Но вангияните или вангелистите – наречете ги както искате – са тук. Поне веднъж в годината те ходят на поклонение в нейната „черква” на Рупите, в която има два владишки трона – на единия е поставена икона на Иисус Христос, а на другия се мъдри „икона” на Ванга. Какво светотатство! Излизайки от черквата на Ванга, вангелистите се покланят пред гроба й, после разглеждат музейната сбирка, посветена на „пророчицата”. Накрая целуват ръката на посребрената й статуя. Вангелистите четат култовия вестник “Феномен” и “Диагностика на кармата”, купуват книгите на Ернст Мулдашев, следят си редовно хороскопа, поддържат форма с йога и медитация, лекуват се с рейки...

Освен това, преселвайки се в отвъдното, Ванга ни завеща и един куп свои “наследнички”. Вярвам, че добре си спомняте случая с онази вид­на кон­так­тьор­ка, ко­я­то пре­з 1990 го­ди­на ус­пя да омае и Генералния щаб на Бъл­гар­с­ка­та ар­мия и го убеди войската да ко­пае в нес­вяст Ца­ри­чин­с­ка­та дуп­ка, за да тър­си ня­как­во мис­те­ри­о­з­но Не­що.

Да не говорим пък за култовия телевизионен «Канал 2001», от чийто ефир се надпреварваха да съветват и ръководят изтерзания български народ една дузина доморасли махленски вещици...

Ето и един друг многозначителен пример, свързан с кончината на видния траколог проф. Александър Фол през пролетта на 2006-а година. Изпълнявайки предсмъртното му желание, неговата съпруга проф. Валерия Фол се изкачи до древнотракийското езическо светилище “Вратата на богинята”, което се намира на 5 км южно от Казанлък. Там, в присъствието на стотина “адепти”, тя разпръсна част от праха от кремираното тяло на съпруга си. Езичество пар екселанс!

И ако споменатите до тук факти са само “частни случаи” на духовно невежество, ето един впечатляващ пример за реабилитация на българския неопаганизъм на ниво министерство. На Международната туристическа борса “ITB 2005” в Берлин тогавашното ни Министерство на културата и туризма в лицето на министър Нина Чилова се опитваше да наложи новото туристическо лого на България. Вероятно с тази цел всички по-високопоставени гости на българските презентации, в това число и ние, журналистите, получихме по една торба с дарове: тениска, шапка и цветни дипляни с логото. Но по-любопитното бе, че в тази торба всеки намери и едно копие от т. нар. “Бронзова розета от Плиска”, известна и като “звездата на магите” – окултен атрибут на прабългарските шамани! Ако все още недоумявате какво представлява тази розета – включете си телевизора и ще я видите на врата на Димитър Стоянов – доведения син на Волен Сидеров. А и по вратовете на другите “атакуващи” националисти, които, кой знае защо, отъждествяват “национално” с “прабългарско”...

И все пак черешката на тортата постави президентът Георги Първанов, когато на 11-и март 2006-а отличи “феномена” Вера Кочовска с Почетния знак на Президентството! С което легитимира българския неопаганизъм и го издигна в ранг на официална религия. Ами така де – патриархът да не би да е излекувал някого от ишиаса му или пък има Трето око?!

Може да ме наречете всякакъв, но въпреки всичко аз съм оптимист. Защото е повече от очевидно, че в лицето на президента Първанов политическата ни класа, пък и нацията, бележат един обнадеждаващ напредък – от “научния атеизъм” към признанието “абе, има нещо”. С това темпо току-виж че след десетина петилетки пак се християнизираме. Дано само това да стане преди Второто пришествие...