„Заповядваме ви също, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас”
2 Сол. 3:6

„Лоши беседи развалят добрите нрави.”
1 Кор. 15:33

Нищо така не вреди на човека, особено на младия, както лошата компания. Защото както общуването с добри хора е такава школа, в която без книги човек се обучава в принципите на християнската философия, тоест, учи се на честен живот, така общуването с лоши хора става причина за крайно развращаване. Дори и някой да е бил по природа добър и добре възпитан, но ако се намира сред развратени, трудно и почти невъзможно е и той да не се разврати.

Защото злобата е като смолата – прилепчива и незабелязано прониква в добрите нрави и ги заразява. Казват, че когато здрави очи гледат болни такива, самите те се увреждат, а на болните не принасят никаква полза. Така и добрият, живеейки сред зли, сам се поврежда, а те не се поправят. „Както болните очи, казва св. Иоан Златоуст, вредят на здравите, и както този, който има проказа, заразява чистия, така общуването с лоши хора поврежда и развращава добрите. Такива не само трябва да бъдат избягвани, но и да бъдат отсичани от общение, заповядва Христос, казвайки: «ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена» (Мат. 5:29).” [Беседа на Пс. 4]

И тъй, разсъди, християнино, с кого искаш да имаш общение, и докато не си напълно наясно с това, с никого не се сближавай, за да не паднеш в гибелната пропаст. По-добре да живееш със зверове, отколкото със зли хора. „Злите хора, казва пак св. Иоан Златоуст, вредят повече от отровни змии, защото онези открито поразяват с отровата си, а хората тайно, всекидневно и неусетно разпространяват заразата” [В същата беседа].

Горко на невръстните деца, които имат развратени родители! Къде да се дянат от такива родители, когато са принудени да живеят в един дом с тях, да сядат на една трапеза, да наблюдават словата, делата и всичките им постъпки? Защото младостта, тъй като сама по себе си е склонна към всякакво зло, изисква прилежно наблюдение, добро възпитание и наставление, а вместо това се натъква на огромно зло – отровната съблазън на родителските нрави. Защото родителските нрави за невръстните деца са като правила, които следват, докато ги гледат, и каквото забележат в тях, към това и сами привикват. Затова става така, че децата на лошите родители биват лоши, а пък внуците – още по-зли, и така злото нараства, докато това нарастване не бъде пресечено от Божия съд. Защото съблазънта е като пожар, който, усилвайки се, все повече и повече се разпростира и изгаря одушевените храмове.

Горко на невръстните деца от такава съблазън! Но много повече горко на родителите, които вместо с полезно учение захранват децата си с лош пример и като с отрова заразяват младите сърца! „Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда… За него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина” (Мат. 18:6–7).

«Родители, говори св. Иоан Златоуст, които небрежат за християнското възпитание на децата, са по-големи беззаконници от детеубийците. Защото детеубийците разделят тялото от душата, а тези и тялото и душата хвърлят в геената. Първата смърт е невъзможно да бъде избягната по естествения закон, а втората би било възможно да бъде избягната, ако родителите не бяха я причинили с нерадението си. Освен това телесната смърт ще бъде унищожена с възкресението, а гибелта на душата никой не може да възмезди” [Беседа против хулещите монашеското житие, гл. 3.]

Ако, както учи светият отец, родителите, които не наставляват децата си по християнски, са по-лоши от детеубийци, какво да кажем тогава за такива родители, които не само не наставляват, но и развращават децата със своите нрави!

А това, което казваме тук за родителите, трябва да се отнесе и към онези, върху които е възложена пастирска и отеческа грижа: учители, духовници, началници и пр.

Свт. Тихон Задонский, Об истинном християнстве.

Превод: свещ. Божидар Главев