Атаката на Константинопол по море и суша от латиняните през 1204 г. Миниатюра от венециански ръкопис на хрониката на Жофроа дьо Вилардуен "Завладяването на Константинопол" от ок. 1330 г.

Интервю на Пьотр Акопов от вестник Взгляд със специалиста по политиката на Ватикана Олга Четверикова

След като тази пролет за нов глава на римокатолическа църква беше избран кардинал Берголио, болшинството наблюдатели очакваха промени в управлението на римската курия. Засега реформите на папа Франциск все още се разработват, но, както се изясни тези дни, освен управленските реформи Ватиканът е започнал да подготвя и още по-фундаментални промени. Неотдавна представителите на понтифика потвърдиха, че във всички епархии е разпратен въпросник с 39 точки, който трябва да изясни отношението на католиците от целия свят към най-важните семейни проблеми. На Запад Ватиканът най-много е критикуван за това, че не желае да отстъпи пред исканията на толерантното общество и да промени позицията на Римската църква по тези въпроси.

И въпреки че в курията сега казват, че проучването се провежда в навечерието на насрочения за октомври 2014 г. извънреден събор на католическата църква, посветен на темата за семейството, и че църквата „няма желание отново да започва дискусия за католическата доктрина“, както и че тя ще се постарае да намери решение на сложните ситуации в рамките на съществуващата доктрина, самият списък с въпроси показва, че може би става дума за принципни изменения, които по никакъв начин не се вписват в католическия мироглед.

Епископите и миряните трябва да изразят своето отношение към разводите и абортите, еднополовите бракове и възможността такива двойки да осиновяват деца, „мястото на традиционния брак като съюз между мъж и жена в съвременното общество“, какви методи за контрол на раждаемостта са най-ефективни. От това, което толерантната общественост изисква, в проучването лисват само въпроси относно евтаназията и ръкополагането на жени за свещеници, но вероятно това се обяснява с факта, че запитването е посветено на темата за семейството (така, както съвременното западно общество я разбира).

По въпроса защо е това проучване и каква реформа готви папа Франциск вестник Взгляд разговаря със специалиста по политиката на Ватикана, доцента на катедрата по „История и политика на страните от Европа и Америка“ на МГИМО, кандидата на историческите науки Олга Четверикова, автор на книгата „Измяна във Ватикана или заговор на папите против християнството“.

ВЗГЛЯД: Олга Николаевна, с какво е показателно това проучване? 

Олга Четверикова: Учението на църквата е определено от Христос, а задачата на ръководството на църквата е да го пази непокътнато. И ако обществото пада в грях, то църквата е длъжна да заяви това и да го спре. А с това проучване от Ватикана се застраховат за своите решения и се оправдават с исканията на самите хора. „Нашата задача е да отговорим на духа на времето, а проучването показва какво искат хората.“ Предишните локални проучвания вече показаха, че голямата част от католиците са „за“ абортите и разводите. В тази същата Франция католиците казват, че не са против хомосексуалните бракове, а против това, че нарушават техния свещен граждански кодекс и вместо мъж и жена пишат „съпруг номер едно“ и „съпруг номер две“. А осъждане на хомосексуализма вече никой не може да си позволи.

ВЗГЛЯД: Защото е опасно – може да те затворят. Имало е случаи, когато свещеници, проповядвали против хомосексуализма, като го обявявали за грях, са попадали в затвора.

О. Ч.: Това е покушение срещу свещеното и неприкосновено право на толерантност. И този принцип разяжда отвътре вече и католическата църква, формира тяхното съзнание. Защото толерантността, както се разбира в Европа, представлява отсъствие на каквато и да било абсолютна истина, отсъствие на догмат. А цялата християнска вяра е основана върху догмати. Принципът на търпимостта е възможен само при условие, че християнството умре.

ВЗГЛЯД: И самият Ватикан способства за това?

О. Ч.: Чисто по йезуитски, в латентна форма, се провежда широка незабележима ревизия на основите на учението на католическата църква. Ако в догматиката ревизията бе извършена през последните 50 години, след Втория Ватикански събор, то в нравствените постулати има съществени положения, от които католическата църква никога не би се отказала при предишния папа Бенедикт XVI. Именно затова той се оттегли. Неговото време свърши – започна дълбока светогледна и нравствена революция. Тя се подготвя отдавна, а сега всичко излиза наяве – ето в какво се състои революционността. Революцията не е в смисъла на съдържанието, а в смисъла на методите. Тук е същото както и при теорията на конспирацията: тя вече не съществува, защото конспирацията излезе наяве. Авторите й се криеха, докато нямаха достатъчно влияние, а сега започват да излизат на светло.

Оттук и всичките тези откровено ужасяващи неща – понякога казват: как стана така, откъде се появи проблемът на содомския грях, никога преди не сме чували за това. Той винаги е съществувал, но е бил скрит вътре, а сега е дошло времето откровено да ни заявят: край, установяваме наша содомска антицърква. И този, който не иска да й се подчинява, няма право на съществуване. Оттук и борбата против хомофобията и готвещите се закони за преследване на т. нар. хомофоби.

ВЗГЛЯД: Искате да кажете, че безпрецедентното оттегляне на Бенедикт и идването на новия понтифик са били нужни именно за тази революция?

О. Ч.: Папа Франциск е член на ордена на йезуитите. А мисията на ордена е да приспособява католическото богословие към реалностите на живота. Първоначално, през XVI век, орденът се създава, за да може да се запази и укрепи папската власт. В условията на всеобщи промени, които стават тогава в съзнанието на европейското общество, това може да се направи само чрез приспособяване, като католическата догматика и богословие се съхранят само външно. Мисията на йезуитите се е състояла в осигуряване на контрол над европейския елит чрез приспособяване на католическия мироглед към потребностите на тоя елит.

Затова най-главната черта на йезуитите е била, е, и ще бъде техният приспособленчески морал, който им позволява да тълкуват в нужната посока светите отци и всячески да се смиряват и съгласяват с всяка култура, религия и ценностна система. Зад измененията в богословската доктрина на Римската църква също стоят йезуити – на Първия Ватикански събор през 1871 г. те обосновават догмата за папската непогрешимост, а на Втория Ватикански събор се откриват за света, влизат в икуменизма, признават, че има истина във всички религии, признават юдеите за избран народ и правят коренна революция, преминавайки на позицията на юдео-християнството.

ВЗГЛЯД: Вторият Ватикански събор трябваше да даде нови сили на Римската църква...

О. Ч.: Но след събора започва криза, не на църквата като институция, а на християнския мироглед. Засили се секуларизацията, отпадането от църквата – те смятали, че когато се открият за света, всички ще хукнат към тях, но става ясно, че ако истината е във всяка религия, значи християнството не ни е нужно. Тогава започва най-сериозната ерозия в морала на европейците. А тъй като ключово звено, определящо ценностната система за западния човек, са такива институции като ЮНЕСКО и Съветът на Европа, основани на принципите на хуманизма, които в края на краищата доведоха до признаване правата на човека, то накрая толерантността бива утвърдена като религиозен догмат. И когато всичко се определя като се изхожда от принципа на толерантността, който е несъвместим с Божествения Абсолют и на този принцип се създава цялата ценностна система на западния човек, тогава християнският мироглед не се вписва в него по никакъв начин.

В резултат католическата църква се оказа в критична ситуация по отношение запазване на паството си. Тя максимално се е приспособила и интегрирала в политическата, икономическата и финансовата система, но не и в нравствената. Ватиканът е критикуван изключително за това, че чак до Бенедикт XVI се изказва против такива грехове като аборта и содомския грях.

ВЗГЛЯД: При това папа Бенедикт ХVІ не беше противник на глобализацията.

О. Ч.: Въпреки че Бенедикт беше много добре инкорпориран в системата на глобалното управление и обоснова необходимостта от всемирна религия и световно правителство, неговото отношение към системата от ценности не му позволи да остане глава на католическата църква. В последните години глобализаторите поеха курс към цялостно изпълнение на принципа на толерантността, т.е. на това да се премахнат и всички останали правила. 

Содомските бракове са още цветенца, след тях идва налагането на гендерното разбиране за човека, т.е. като безполово същество, експериментите в медицината с изкуственото оплождане, когато детето има трима родители. Така че католическите принципи трябваше да бъдат приведени в съответствие с всичко това – и направиха папа представител на орден, който като цяло се е специализирал тъкмо в приспособяването.

ВЗГЛЯД: Но при избирането на Франциск много се говореше, че той е едва ли не консерватор, че има традиционни възгледи за брака и семейството.

О. Ч.: Сега акцентът се поставя върху това, че този папа е представител на бедната църква, демократичен папа, който ходи сред народа. Както нашия Горбачов. И ако мисията на Горбачов беше да се унищожи партията, то мисията на Берголио е под формата на реформи на практика да изпразни от съдържание християнството. Не като църковна институция, която трябва да бъде запазена, защото църквата е нужна като идеологическа институция, която да обоснове нуждата от световно правителство и като един от водещите центрове за създаване на единна световна религия с ключова фигура папата начело, а именно като църква, като общество на вярващите в Христа.

Системата от ценности и догмати в Римската църква отдавна е размита, в това число и учението на църквата за спасението. Последното, което остана беше етиката. Съществуваше строго понятие за греха, което не даваше възможност да бъде призната съвременната толерантна ценностна система. Сега това трябва да бъде размито и революционните стъпки са вече направени. Само няколко дни преди оттеглянето на Бенедикт, главата на папския съвет по въпросите на семейството, архиепископ Винченцо Паля, заяви, че Ватиканът подкрепя френските католици, които се обявяват срещу хомосексуалните бракове, но трябва да се признае, че съществуват различни форми на семейство и категорично трябва да се излезе срещу преследването и дискриминацията на тези форми. За какво иде реч? Всъщност архиепископът говори не за политическа или юридическа дискриминация, а за нравствена, т.е. той казва, че не трябва да се осъждат тези „бракове“. А подготовката за това започва още през 2008 година – тогава Ватиканът подкрепи приетия от ООН документ за борба с преследването на хомосексуалистите и тяхното право да имат семейство, наистина с уговорката, че това не се вписва в международното право и трябва нещо да се направи, но така и не стана ясно какво се има предвид: необходимостта да се промени правото или призив да наричаме хомосексуалистите по друг начин.

ВЗГЛЯД: След оттеглянето на Бенедикт се появи информация, че са му предали доклад за работата на хомосексуалното лоби във Ватикана.

О. Ч.: Когато папа Бенедикт узна за този доклад, ситуацията бива представяна така: ето, направен е компромат срещу хомосексуалистите, а папата нищо не прави, трябва да го накараме да реагира. Междувременно, както се разбра по-късно, самият този доклад е дело на хомосексуалното лоби, което по този начин показва на папата, че всичко е под техен контрол и го поставя пред избор: да признае тяхната сила или да се оттегли. А вече това лято, на една конференция, новият папа Франциск каза, че в курията работи гей лоби. Но той не го осъди, не зае ясна позиция, а на практика премина на техния език и даде да се разбере, че нищо няма да се промени: „Кой съм аз, че да осъждам хомосексуалистите?“

ВЗГЛЯД: По повод проучването един от кардиналите каза, че Ватиканът няма намерение да открива дискусия по доктринални въпроси.

О. Ч.: Това са чисто йезуитски методи. Те казват неща, които могат да бъдат тълкувани много широко и когато е нужно, се обръщат към едно или друго значение на казаното. Използват такива двусмислени формулировки, чието значение и смисъл не се разбира. Но това, което са започнали да правят, ясно показва, че папата сега трябва да свърши няколко неща. На първо място да проведе реформа в управлението на църквата. Какво се разбира под това?

В условията на глобализация главният смисъл на случващото се в световната политика е демонтаж на самата структура на националните държави. И предаването на техните функции в ръцете на транснационалните структури. Същото нещо се случва и с международното право – демонтаж на националното право и формиране на наднационално право. Ватиканът не е само църква, но и национално-държавен институт и именно в тази двойственост се състои неговата сила. Защото, например, какъв се явява католическият епископ във Франция – представител на Ватикана или гражданин на Франция? В съвременните условия, когато се извършва предаване на механизмите за вземане на решения на наднационално ниво, Ватиканът вече не е необходим като строга структура на националната държава. И идването на йезуитите означава, че управлението преминава непосредствено в ръцете на ордените (наред с йезуитите и на такива ордени като малтийския и „Опус Деи“), които, бидейки мрежови структури, са много добре интегрирани в световния елит – те са членове на масонски ложи и транснационални съвети и структури.

ВЗГЛЯД: Ордените наистина вече отдавна са една от основните форми за организация на световния наднационален елит.

О. Ч.: Точно така. Затова, още когато йезуитите дойдоха на власт във Ватикана, веднага обявиха предстоящото демократизиране на системата за управление, т.е. това, че постепенно ще демонтират ватиканската бюрокрация. За тях тя е вече доста консервативна, защото тази бюрокрация, колкото и да е извратена, все пак е способна да запази традиционните ценности. Взет е курс към такава децентрализирана система за управление, при която нивото на вземане на решения няма да се намира във формалните ватикански структури, а в комисии и съвети. Наскоро беше проведено първото заседание на комитет, състоящ се от осем кардинали, който беше създаден от папа Франциск.

Каква е неговата роля? Съвещателна, но именно този съвет, съставен от приближени на понтифика хора, осъществява реформата. Извършва се и засилване на представителството на ордена на йезуитите. По такъв начин центърът за вземане на решения се пренася на мрежово ниво – ако по-рано, за да се вземе решение беше нужно въпросът да се отнесе към някой от папските съвети, то сега всичко се спуска на неформално ниво. Освен това на заседание на експертния комитет беше обсъдено предстоящото през следващата година основно преструктуриране на римската курия (аналог на правителството), след което е напълно възможно в нея да не останат строго установени структури. Вместо държавен секретар, а това е второто лице на Ватикана, по-скоро ще има модератор. Създава се виртуална система на управление. Така че наближава радикално преобразуване.

ВЗГЛЯД: Ще се наложи ли свикване на нов събор на католическата църква за изменения на догматите?

О. Ч.: Изменения може да се направят и без свикване на събор. Това сега ще става по неформален начин. Ако папата признава, че хомосексуализмът не е грях, това вече си е революция. Сега там просто ще си затварят очите за тези промени, които ще се случват в църквата без предупреждение.

ВЗГЛЯД: В плановете на Ватикана за реформи в управлението се обсъжда и ликвидацията на Банка Ватикана – Института за религиозни въпроси (ИРВ). А точно той се смята за оперативен център на сивата финансова империя на Ватикана.

О. Ч.: Да, банката на практика се прави прозрачна и там вече няма да е възможно да се перат пари. Но те имат много други структури, така че всичко ще мине в сивия спектър. ИРВ освен това работеше основно за италианската мафия, а сега транснационалните мафии се борят с националните и се опитват да ги присвоят. Така че банката е изпълнила своята мисия, повече не е нужна и може да бъде закрита.

ВЗГЛЯД: Ще расте ли влиянието на папа Франциск върху световните дела? Тези дни американското списание „Форбс“ го постави на четвърто място в списъка на най-влиятелните световни лидери – след ръководителите на Русия, САЩ и Китай.

О. Ч.: Сега фигурата на Франциск се величае по всякакъв начин – описват го като миротворец, той се изказва за събитията в Сирия, признават го за четвърти по влияние в света. Англосаксонците сега играят ролята на глобализатори-разрушители, защото задачата на строителите на новия ред е всичко да се разруши. А след това англосаксонците ще бъдат отписани и ще дойде този, който ще обедини и примири всички. Нали антихристът ще бъде именно примирител (от падналата църква, както казва нашата традиция). Затова сега трябва да се изгражда образът на римския папа като примирител във всичкия този хаос, сакрална фигура, въплъщаваща образа на религиозен лидер на цялото човечество. Папата е на всички – на бедни и богати, на християни и мюсюлмани, на вярващи и грешници.

ВЗГЛЯД: Появиха се неофициални съобщения за възможна среща на папа Франциск с Владимир Путин в края на този месец, когато президентът ще посети Торино. Кое ще бъде главното за понтифика в тази среща?

О. Ч.: Папата ще излезе с позиция за идейно и нравствено единство, като носител на мира и идеята за примирие. За Ватикана ключовата задача е да вкара Православието в орбитата на своето влияние, да го размие. Затова работата по създаване на добри отношения със светските власти се разглежда като един от инструментите за връзки с ръководството на Руската Православна Църква (РПЦ). В момента Ватиканът се е отказал от богословския диалог, като приоритетни са съвместните молитви и съвместните действия, което е много по-ефективно.

ВЗГЛЯД: Защо у нас много хора така безкритично приемат дейността на папа Франциск?

О. Ч.: Извършва се много активна обработка – набляга се на неговата демократичност и бедност. Освен това у нас не се знае добре историята на отношенията между Римската църква и Русия. Същото става и с ордена на йезуитите – а те са много опитни в незабелязаната идейна експанзия. Сега задачата е да се разбие негативният образ, който в руския език носи самата дума „йезуит“ и затова говори главата на ордена, който преди две години посети страната. Много активно се внедрява йезуитската образователна система – чрез научни системи и програми. Орденът работи много със студентската младеж, на първо място с перспективните студенти, които може да бъдат използвани по-късно. И тук йезуитите работят дружно с представителите на „Опус Деи“. За съжаление у нас на практика подаването на правдива информация за католическите ордени е табу, както и изобщо критиката на католицизма. Докато открито не кажем какво представлява папството и йезуитите, всичко ще си продължава по същия начин. Вместо това ние повишаваме статуса на отношенията с Ватикана до ниво посолство.

ВЗГЛЯД: Възможно е нашите власти да използват играта с Ватикана при съставянето на комбинациите в глобалните геополитически разпределения. Защото понякога Ватиканът се смята за едва ли не отделен силов център.

О. Ч.: Ватиканът не е самостоятелен играч, той е вграден в определена ниша на глобалната система за управление и трябва да изпълнява определена мисия. Ако разбираме процеса на изграждане на нов световен ред на първо място като реализация на религиозна идея, то е разбираемо, че тази фигура, човекът, когото искат да докарат на власт и когото в нашата традиция ние наричаме антихрист, ще управлява с определени методи, но главната му мисия ще се състои в управление с магия, т.е. става дума за религиозна вяра, където на мястото на Твореца е поставено друго същество. Затова е нужно по-голямата част от човечеството да бъде подготвена към ирационално възприемане на действителността. За това е необходимо да се размие християнското съзнание, защото всички останали религии прекрасно се вписват в пантеистичната система. И мисията на Ватикана сега е максимално размиване на християнската ценностна система. А папа Франциск пристъпва към завършващия етап на това дело.

ВЗГЛЯД: Тези закони, които в последно време се приемат у нас – в частност за забрана на пропагандата на хомосексуализма сред децата, са явен опит за съпротива срещу настъплението на глобалния диктат на толерантността.

О. Ч.: Да, но проблемът е, че сега няма настъпление на толерантността, а нейна решителна атака. И отбранителните мерки вече няма да ни спасят. Защото ще минат по друг път – в този закон за пропагандата няма описана точна разлика между пропаганда и информация, всяка пропаганда може да мине под формата на информация. Такива закони вече нищо няма да решат – сега трябва да се мине към решителни мерки, като например възстановяване на углавната отговорност за хомосексуализъм и други форми на извращение.

Докато ние се борим със содомитите, в нашите институти се въвеждат гендерните теории и дисциплини, които представят мъжа и жената като гендер, въвеждат социално понятие за пола, което изцяло преструктурира съзнанието, като твърдят, че най-важното е какъв се чувства всеки човек. Провежда се размиване. И то се случва незабележимо, формира мисленето на нашите деца. Методите за борба с нас сега са различни – не са открити, а са скрити, незабележими. Сега не могат да ни говорят пряко за своите цели, защото в отговор може да получат един в лицето, а се прокрадват изотзад, откъм тила. Защото ние никога не сме могли да се борим с вътрешния враг. Ние имаме открит светоглед, а целият западен елит от векове се оформя от йезуитските институти и общества. И на това ние не можем да се противопоставим. А след 10 години ще бъде късно – ще имаме поколение с променено съзнание, към което вече няма да можем да се обърнем. Така че нашето главно оръжие е да наричаме нещата с истинските им имена.

Взгляд

Превод: Даниела Димитрова