Либерализацията на общественото съзнание прониква в Църквата чрез нейния човешки елемент. Обновленците се стремят към нравствен минимализъм, към замяна на евангелските заповеди с либерални представи, които все повече и повече завладяват съвременната култура.

Обновленчеството се появи през 20-те години на миналия век като революционен протест против канониката на Църквата. Но тогава в Църквата е имало още достатъчно надеждни механизми и здрави духовни сили, които да защитят Православието от обновленчеството и които го отхвърлили и осъдили като нравствена ерес, след което обновленчеството се превърнало в разкол, който се опитал да си осигури поддръжката на атеистичната власт.

Формално обновленчеството като организация прекратило своето съществуване през 40-те години на миналото столетие, но духът на обновленчеството продължава да живее и действа и днес.

Евангелските заповеди и моралните императиви на християнството са неразривно свързани с Православното вероучение, догматика и каноника. Съвременните модернисти-обновленци обаче отиват още по-далеч от своите предшественици. Днес те се борят с Православното вероучение, като се стараят да извратят догматите чрез тяхна лъжлива интерпретация, да създадат либерално богословие, което да приспи съвестта и бдителността на човека, да оправдае греха, да снеме отговорността за него. Днес обновленчеството не се бори с Църквата както в постреволюционно време, а се старае да фалшифицира християнството, като уж го очиства от някакви негови наслоения като византинизъм, католичество и даже езичество.

Обновленците дискредитират Свещеното Предание, отнасят се безцеремонно към вероучителните книги и въобще цялото богословско наследие на миналите векове, и искат да представят православните богослови като фанатици, мракобесници или пещерни хора, незапознати с културата и цивилизацията.

Християнството призовава човека да се бори с греха и страстите. Обновленчеството иска да оправдае страстите, да ги примири с човека, да го застави да забрави за демоничния свят, за ада, да унищожи представата за греха като богоборческа сила, а да го замени с други слова като грешка, болест, несъвършенство, незнание и т.н.

Апостол Павел предупреждава хората обаче да не превръщат благодатта в повод за разпътство*. А обновленците искат да превърнат любовта Божия към човека в безнаказаност.

Сайт на архимандрит Рафаил Карелин

Превод: Десислава Главева

* Срв. Рим. 6:15.