Схиигумен Сава Остапенко не можеше да търпи многословието. Той учеше чедата си да говорят колкото се може по-кратко. На някои даваше правило да произнасят на ден не повече от определено количество думи. Старецът се стремеше да запази вътрешната си молитва неразсеяна, затова предпочиташе духовните му чеда да записват изповедта си на не повече от една или две страници. Те трябваше първо да я обмислят добре, да изберат най-главното и да пропуснат второстепенното. Отец Сава казваше, че когато човек се изповядва на духовния отец, не трябва да обяснява или разказва обстоятелствено, впускайки се в дълбоко изследване и тънък анализ на своите по­мисли – той трябва да изповяда сторените грехове, а не да пише автобиография.

Когато отиваха при отец Сава за разрешаване на един или друг въпрос, той винаги пресичаше многословието: искаше въпросът да се изложи кратко и ясно, и да се чака отговор от духовния отец. Колкото по-немногословно, толкова по-разбираемо - тогава духовникът ще бъде в състояние да даде правилен отговор.

Схиигумен Сава считаше, че човек, ко­йто дълго обяснява на своя изповедник проблема си, на практика иска да го убеди да се съгласи с решението, което вече е взел сам и се старае просто да го принуди да благослови желанието му. Тук е налице една вътрешна борба между питащия и отговарящия: под вид на допълнителни обяснения такъв човек само представя още и още ар­гументи в полза на взетото преди това решение и въздейства подмолно върху волята на духовника. Това е измама и самоизмама. Основата на благословението, каквато е доверието към старе­ца, тук отсъства и затова Божията воля не може да се прояви чрез него. В такива случаи отец Сава обикновено прекъсваше беседата.

Веднъж той разказа: «Една жена дойде при мен, искайки да измоли благословение за някакво дело и започна да говори, без да спре. Аз й казах, че я разбрах. Но тя, без да обръща внимание и да се съобразява с околните, не ме остави на мира, като продължи да приказва. Тогава аз я хванах за яката и я изгоних от килията, - и, усмихвайки се леко, добави: - Това, кой знае защо, я обиди. Но и така става.»

«Идва веднъж един човек и казва: "Помолете се за мен". Аз му кимнах, той се отдалечи, но после пак се връща и пак казва: "Помолете се за мен", и така няколко пъти. Може би щях да се помоля за него, но му рекох: "Научи се да се молиш за себе си сам"».

Ако духовните чеда искат духовните им наставници да ги обичат, длъжни са повече да слушат, отколкото да говорят, и да не питат по няколко пъти за едно и също нещо. Словото има сила за цял живот, ако духовният отец не го отмени. Те трябва да не пречат на молитвата на своя духовник: та нали по време на молитва той е по-близо до тях, отколкото по време на беседа.

Отец Сава искаше духовните му чеда да се молят за него и един за друг. Молитвата на духовния отец пази чедата му, а с молитвите си чедата подпомагат духовния си отец.

Многословието издава гордост, която търси себеизява, издава непослушание, което постоянно противоречи и спори, издава отсъствие на вътрешна молитва, която трябва да събира ума отвън навътре, в себе си.

Многословието с монах показва духовно невъзпитание и липса на култура. Често бъбривостта свидетелства за духовна и душевна болест, за състояние, наричано преле­ст, за истерия или тихо беснуване.

Известно е, че психопатите губят контакт с другите хора и не могат да слушат, тъй като живеят в свят със собствени представи и думи. Ако човек боледува духовно под вид на обсебили го страсти или се намира в състояние на прелест, то неговите «монолози» трябва да бъдат прекъсвани, защото в тях той реали­зира тези свои страсти; ако пък това е душевна болест - раз­лични мании и фобии, - то е безполезно дори да се говори с такъв чо­век, защото е все едно пишеш върху вода. Това е просто безсмислена загуба на време и сили.

На някои отец Сава казваше: «Затвори уста и отговаряй, само когато те питат и то на въпросите, които ти зададат». Многословието с духовния отец той считаше за безнравствено. «Духовният отец е за спасение, а не за дружба, - казваше той. - А ти разговаряш с мен като със съседката, която си срещнала на улицата».

Ако житейските въпроси не били свързани с духовни, то отец Сава често изобщо отказваше да им отговаря. Той привеждаше за пример думите на Спасителя, Който отказал да дели имението на братята*. Отец Сава казваше: «Ако почна да говоря за баналностите на деня, то сам ще се превърна в обикновен човек**».

И сред хората отец Сава можеше да запази вътрешно безмълвие. Когато се намирах близо до него, спомнях си думите на преподобни Теодор:

«Или се отделяй от хората, или бъди за тях като меч»***.

«На пути из времени в вечность». Воспоминания.

Превод: Десислава Главева

* Вж.: Лк. 12,13-34.

** в смисъл, че ще спре да бъде духовник – бел. прев.

*** Древен патерик. Гл. 8. За това, че нищо не бива да се върши на показ.