Свети апостол и евангелист Иоан Богослов - възлюбеният ученик на Господа - е известен най-вече като образец и проповедник на любовта. Любов струи от неговото свето Евангелие, с уроци за любовта са изпълнени неговите послания, и самият му живот е впечатляващ пример в това отношение.

Той изтълкувал всички тайни на любовта – и истинното й начало, и нейното проявление в делата, и нейния връх – висотата на която тя възвежда човека. Именно от тази си страна е известен свети Иоан, и който започне да разсъждава за любовта, веднага си спомня за него като за образец на любовта и се обръща към него като към учител на любовта.

Но забележете как употребяват всичко това днешните умници.

Те са овладели особен род суетна мъдрост, наречена индиферентизъм, по силата на която те мислят и казват: „Вярвай, както си щеш, това е безразлично, само обичай хората като братя, благотвори и върши добри дела спрямо тях. Ето, казват, и евангелист Иоан Богослов пише за любовта. За него в любовта е светлината и всяко съвършенство. А който не обича, той според неговите думи ходи в тъмнина, пребъдва в смърт и е човекоубиец. Знае се още, че когато евангелистът остарял и вече не можел да ходи сам, тогава хората на ръце го внасяли в църквата и той казвал само: „Братя, да се обичаме един другиго!” Ето колко високо той ценял любовта. Така, казват, трябва да е и при нас: обичай, а вярвай, както си щеш”.

Да противопоставим на учението на тези баснотворци истинското учение на свети Иоан Богослов и да предпазим по този начин мисълта си от разколебаване в началата на християнското здравомислие посредством суемъдрието на индиферентизма.

Ще им се на тези умници всичко да устройват без Бога – и своето външно благосъстояние, и своята нравственост. Затова те изобретяват всякакви хитрости за да сплетат такава идеологическа система, в която изобщо да не се споменава за Бога. И акцентират върху любовта. „Обичайте се взаимно, казват те, а за Бога не мислете!” Но точно в това отношение те биват сразени от думите на светия евангелист. Той действително непрекъснато говори за взаимната любов между вярващите, но поставя тази любов в такава връзка с Бог, с любовта към Бог и с богопознанието, че е невъзможно едното да се отдели от другото.

Обърнете внимание откъде извежда той любовта. „Бог, казва, ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове”. И после добавя: Ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго” (1 Иоан 4:10-11). Значи според неговото учение нашата взаимна любов трябва да се съзижда под действието на вярата в Господ, Който дошъл да ни спаси и следователно не е все едно как вярваш.

След това казва: „Нека любим един другиго, защото любовта е от Бога… Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас”… Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него” (1 Иоан 4:7-16). Виждате ли, у него няма нито дума за любовта, без да стане дума и за Бога и Спасителя! Любовта идва от Бога и води към Бога, тъй че, ако някой казва, че люби брата си, а Бога и Спасителя не знае и не люби, той е лъжец и истината не е в него (срв. 1 Иоан 2:4). Затова цялото учение на светия евангелист за любовта можем да изразим накратко така: за да възлюбим брата си, трябва да възлюбим Бога, но за да възлюбим Бога, разбира се, трябва да познаем какъв е Той и в Самия Себе Си, и особено в Неговите спасителни действия спрямо нас; да познаем, а значи и да вярваме.

В какво се заключава цялата воля Божия? Във вярата и в любовта. Ето ви заповед, казва той: „да вярваме в Божия Син Иисуса Христа и да любим един други!” (1 Иоан 3:23). Значи заповядана ни е не само любовта, но и вярата в Господа, при това така, че вярата се явява източник на любовта. Тъй че дори да съберем единствено местата, където светият евангелист говори само за любовта, то и тогава учението му няма как да потвърди лъжовното суемъдрие, че трябва само да обичаш, а да вярваш може, както си щеш.

Но при свети Иоан, освен учение за любовта, има още и учение за вярата, независимо от закона на любовта. И забележете как решително отхвърля той онези, които казват: „Вярвай, както си щеш”. За какво проповядва той още от първите редове на своето послание? За това, казва той, което сме чули, което сме видели с очите си и което ръцете ни са попипали – „за Словото на живота, за това, че животът се яви, този живот, който беше у Отца и се яви нам, всичко това ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето, прибавя той, общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа” (1 Иоан 1:1-3). Значи у свети Иоан Богослов, като и у всички апостоли главната проповед е проповедта за общението с Бога чрез Господа Иисуса Христа, от което впоследствие произтича и взаимното общение на вярващите. И как тогава да се спрем на последното, без да имаме първото?

Нататък св. Иоан си задава въпроса: Кой е лъжец? Кой, отговаря той, „ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина. Всякой, който отрича Сина, няма и Отца… Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той - в Бога” (1 Иоан 2:22-23; 4:15). Значи всичко се състои в това да изповядваш Господ Иисус Христос за Син Божий и Бог. И как при това положение ще кажеш „вярвай, както си щеш”?

А ето и още едно предупреждение. „Възлюбени, казва светият евангелист, не на  всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста” (1 Иоан 4:1-3). Но който казва „вярвай, както си щеш”, той не изповядва Иисуса Христа, защото, ако би изповядвал, не би говорил така. Значи и такъв не е от Бога. А от кого е? Отговорете си сами…

И накрая, цялата същност на християнството светият евангелист изобразява така: „Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син. Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот” (1 Иоан 5:11-12). Следователно, който не вярва в Сина Божий, той няма живот вечен. При това положение как тъй „вярвай, както си щеш”? Не! „Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога - Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен” (1 Иоан 5:20).

Тези посочени места като че ли са достатъчни, за да покажем на индиферентистите, че те напразно си мислят, че могат да намерят опора за своята лъжа в учението на свети Иоан Богослов. Сигурно те говорят така, защото не са чели неговите боговдъхновени писания, а се позовават на него само въз основа на това, че са чували за неговата любвеобилност от други. Но нека сега измислят и друго в защита на своето лъжеучение. За нас вярващите е достатъчна една дума от словата на възлюбения Христов ученик, за да отхвърлим казаното от тях и да не се колебаем да вярваме само в това, което ни е предадено от Господа чрез Неговите свети апостоли и се съхранява в Църквата.

"Домашняя беседа", 1873, вып. 46, с. 1128-1131.

Превод: свещ. Божидар Главев