„Люта е смъртта на грешниците...“
Пс. 33:22, слав.

Константинополският патриарх Мелетий ІV (Метак­са­кис) бил масон 33-та степен. Той поставил началото на римо­календарното разделение в Православието чрез жалко събрание от 9 души през 1923 г., превъзнасяно като „все­право­славен“ конгрес. Признал англиканската „йерархия“ за действителна, съслужил с протестанти и активно подкрепял обновленците и „живата църква“ в Русия. Изгонен от Кон­стан­тинополския престол, той с интриги се домогнал до Александрийския и въвел в Александрийската Църква григорианския календар. На 28 юли, 1935 г. Мелетий Метак­сакис изгубил раз­съдъка си и след 6 дни страшни мъки умрял като простенал, ридаейки своите последни думи: „Аз раз­делих Църквата и унищожих Православието“. Той умрял в Цюрих, Швейцария и бил погребан в Кайро, Египет^[1]. На архиерейското му погребение масонската му престилка била поставена върху епископските одежди от неговите братя-масони. Масонските му ръкавици и вечнозелена клонка също били поставени в ковчега^[2].

Наследникът на Мелетий, патриарх Григорий VІІ, който на 23 февруари, 1924 г. привел в действие решението на Мелети­е­вия конгрес и издал указ за въвеждане в Константи­но­пол­ската патриаршия на новия календар, завършил живота си след по-малко от девет месеца, също с окаяна смърт^[3].

Еладският архиепископ-масон Хризостом (Пападопулос) бил този, който въвел григорианския календар в Гръцката Църква през май 1924 г., с което поставил началото на най-големите сму­тове, сътресения и разделения от последните столетия в тази поместна Църква. Преследвал тези, които не поже­лали да приемат папския календар. Бил главен съ­ратник на Мелетий Метак­сакис. Накрая на живота си се разкаял за разколническата си дейност. В беседа с гръцкия старец Филотей (Зервакос) той казал: „Напразно аз извърших това. О, ако можеше само да не съм го правил! Този проклет Мелетий ме държеше за гърлото!“^[4] Завършил живота си през 1938 г., като умирал в ужасни мъки в гръцка болница. Пред смъртта си лаел като куче. Сестрите, които се грижели за него, по­тре­се­ни от това, което видели, се обърнали към ста­рия календар^[5]. Тялото му останало черно и неизтляло^[6].

Константинополският патриарх Атинагор І^[7] също бил ма­сон 33-та степен. Одобрявал исляма като „път към Бога“, считал, че „Църквата не може да бъде пълна и единствена прите­жателка на истината“. На 6 януари, 1964 г. патриарх Атинагор и папа Павел VІ се срещнали в Йерусалим и се молели заедно на Светия Гроб. Когато влезли в църквата, паднала светка­вица и това предиз­викало прекъсване на електричеството в цялата църква. На 7 декември, 1965 г. патриарх Атинагор и папа Павел VІ едновре­мен­но „отменили“ анатемите от 1054 г. Съслужвал с римокатолици и протестанти и им давал св. Причастие. Той умрял през юли 1972 г. и се наложило да го погребват в затворен оловен ковчег, заради ужасното зло­воние, което се разнасяло от тялото му^[8].

Константинополският патриарх Димитрий^[9], който подоб­но на своите предшественици също бил масон, продължил политиката на Атинагор и дори обещал да започне икуме­ни­чески диалог с исляма^[10]. През ноември 1987 г. патриарх Ди­митрий и негови клирици участвали на папската литургия в Рим заедно с папа Йоан Павел ІІ. На 2 октомври, 1991 г. патриарх Димитрий умрял в отделението за интензивна терапия в американската болница в Истанбул, където той се намирал след инфаркт на миокарда от 30 септември, с. г. Д-р Франк Тур­наоглу, който отгова­рял за патриарха, казал, че патриархът получил втори инфаркт, изпаднал в шок и умрял поради спиране на сърцето^[11]. Подобно на своите предшественици-масони, патриарх Димитрий бил погребан в затворен ковчег, а не както подобава на архиерей – в открит^[12]. „След смъртта на Димитрий – засвидетелствал атонският схимник Серафим Сърбин, – неговото тяло започна толкова непоносимо да смърди, че го опяваха не седнал, както е прието в съот­ветствие с древната традиция, а легнал, в за­поен ковчег“^[13].

Ленинградският митрополит Никодим (Ротов) в 70-те години на миналия век бил един от най-влиятелните йерарси не само в Московската патри­ар­шия, но и извън нейните предели. Активен иуменист, фило­католик, голям радетел за въвеждането на григорианския календар в Право­слав­на­та Църква^[14], създател и разпростра­нител на т. нар. „октом­врий­ско богословие“^[15]. Подражател в богослужението на римо­като­лиците: носел червена ман­тия, подобно на кардинал, обичал да ходи в Рим, където давал св. Причастие на римо­като­лици, служел с тях и в Русия и ги причастявал, под­държал йезуитите, увличал се от тяхната „духовност“, превел на руски език „духовните упражнения“ на Игнатий Лойола.

„В деня на кончината на митрополит Никодим през 1978 г. един старец (нинездравстващ) имал видение: лети самолет, а зад него – ковчег. Глас произнесъл, че това е митрополит Никодим, който полетял в Рим за своята смърт. Скоро след това в килията на стареца, видял видението, дошъл покойният владика Никодим. Той бил в един сив подрасник, тежко дишал и започнал да се изповядва. „От мен Господ свали всичко – казал починалият, – никакви награди не ми помогнаха. Подрасникът ми е оставен за това, че аз искрено вярвах в правилността на своите действия. Ако Господ би ми дал живот отново, аз бих го изживял съвсем иначе. Аз никога не изповядвах срамните си грехове – беше ми неудобно, като имам висш сан, да се кая за кални пороци. Аз оставих много ученици; сега те няма да получат високи длъжности. За мен няма кой да се моли, понеже моите последователи са само църковни дейци, но не и молит­ве­ници. Господ ми каза, че този, който тръгне по моя път и продължи моето дело, ще бъде взет от лицето на земята“^[16].

Благодатният старец и подвижник архим. Павел (Груз­дев)^[17] също бил постриган от митр. Никодим в монашество, но не приел неговите икуменически и други противоцър­ковни възгледи. Преди последното му заминаване за Рим, о. Павел предупредил митр. Никодим, като му казал: „Никодиме, не отивай при римския папа да му целуваш чехъла, че ще умреш!“ Митрополит Никодим обаче не го послушал и отлетял за Рим. Той умрял внезапно по време на прием при папа Йоан Павел І, когато изведнъж му при­лошало и се свлякъл пред краката на папата, след което повече не се изправил^[18]. Вестта за скоропостижната му смърт бързо се разнесла из Русия. Мнозина справедливо видели в нея недвусмислен знак на Божественото правосъдие.

Ето какъв е бил ужасният край на стълбовете на римо­календарната реформа в Православието. Това е буквално изпълнение на видението на един румънски монах-аскет. През 30-те години на ХХ век този монах се подложил на изключителен духовен подвиг – 40 дни се затворил в килията си, без да яде, без да пие дори вода. Той само се е молил, за да разбере кой календар е правилен. Явили му се тримата светители – св. Василий, св. Иоан Златоуст и св. Григорий Богослов, и му казали: „Старият календар е правилен. А тези, които са въвели новия, ще страдат и ще бъдат наказани от Бога“^[19].

Из книгата на архим. Йоан (Филипов) „Кой разкъса единството на Православната църква чрез римокатолическия календар” на издателство „Православна класика”.

[1] http://bit.ly/1l1yJcN

[2] http://bit.ly/Oue03I

[3] Летопис Церковных событий с 1917 года по 1927 г. http://bit.ly/1cWWOPb

[4] Старый стиль лучше новых двух. М., 2004 (сборник). Священник Д. Успенский. Знамение над Афинами, с. 141.

[5] http://bit.ly/Oue03I

[6] Воробьевский. Ю. Неожиданный Афон: http://bit.ly/1j2P2Sp

[7] Той се възкачил на престола през 1948 г., след като под предлог за „психическо разстройство“ бил отстранен патриарх Максим.

[8] http://bit.ly/1eihyQ3

[9] Възкачил се на престола през юли 1972 г.

[10] http://bit.ly/1fFVKtT

[11] http://bit.ly/1gE6P3d

[12] http://bit.ly/Oue03I

[13] Воробьевский, Юрий. Неожиданный Афон: http://bit.ly/OzFKDF

[14] Митр. Никодим е идвал и в България и изказал своето най-голямо одоб­рение задето в Българската Православна Църква е въведен римокатоли­ческият календар.

[15] „Октомврийското богословие“ възхваляло октомврийския болше­виш­ки преврат от 1917 г. в Русия и го представяло като едно от най-великите християнски събития в историята, едва ли не някакво ново Божествено Откровение, подобно на Боговъплъщението. Така например в „Журнал Московской патриархии“ излязла статия от името на митр. Никодим, в която се казвало, че „въплъщението на Сина Божий било наистина огромно по значение събитие, но едва от момента на октомврийската революция то започнало да се осъществява в живота, имало последствия, станало дей­ствителност“: http://bit.ly/1kGuIb8

[16] http://bit.ly/1kGuIb8

[17] † 1996 г.

[18] Подробно е описано в ЖМП, №4, 1979 г.: http://bit.ly/1dn2z3z

[19] За това чудо разказва игуменът на Зографския светогорски манастир схиархим. Амвросий: http://bit.ly/1cX3Vr2