Някой си варненски „художник” Калоян Илиев-Кокимото решил по време на Великия пост да се сдобие със своята 15-минутна слава на гърба на Църквата, като открие самостоятелна поп-арт изложба^* под надслов „Еротична нотка в колелата на християнската машина". В изложбата има колажи със снимки на православни духовници, на които „творецът” нарисувал изплезени езици, на други пък залепил до главите им изрезки от снимки на полуголи мъже и жени с идеята, видите ли, да се „изобразят свещеници, които си мислят за жени, оръжие и мъже”. В кощунствената изложба има платно, в което св. Мария Магдалина е представена като „изкусително еротичен образ”, предизвикателни колажи със св. Георги, свв. братя Кирил и Методий, изображения на Господ Иисус Христос върху свине и други подобни.

Слава Богу, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан не остана безучастен към готвещото се кощунство и успя да накара Община Варна да отмени богохулната експозиция, накърняваща религиозните чувства на православните християни. За тази своя постъпка митрополит Йоан заслужава искрени адмирации!

Освен кощунствени и богохулни, „творбите” на този „творец” могат да се охарактеризират като безидейни, пошли, вулгарни и некадърни. Най-нелепото обаче е, че авторът им се обяви за „вярващ православен християнин”, който искал „чрез своята изложба да разкрие проблемите в обществото и разединението между вярващи и невярващи”!

Едва ли някой ще се изненада, като научи, че в резултат на отмененото кощунство в медиите веднага се заговори за цензура от страна на Църквата, която беше оприличена на „светата инквизиция” и обвинена, че „накърнявала правата на твореца за себеизразяване”. Никой обаче от възмутените борци за правда и истина, не се замисли дали тази т. нар. изложба не накърнява правата на вярващите и не ги ощетява духовно, морално и естетически. Никой не се замисли дали гнусното кощунство не оскърбява Самия Господ Иисус Христос, в Когото лъже, че вярва творецът-кощунник, както и светиите, изобразени на платната. Нямаше и една дума в защита на правата на православните духовници - жертва на тази просташка творческа импотенция, с чиято памет реши да се гаври „вярващият” варненски „художник”.

Интересно какво би станало, ако вместо православни духовници, на паната бяха изобразени еврейски равини, ислямски молли, папата или Далай лама, а защо не президентът Плевнелиев в компанията на Виктория Нюланд и Барак Обама? Нима сред гореизброените да няма такива, които да си мислят за „жени, оръжие и мъже”?

Защо „честта” да бъдат обект на присмех пак се падна именно на православните духовници? Отговор: защото е най-лесно на гърба на беззащитни да си правиш пиар акция – хем ще се харесаш на антихристиянски настроени бездуховници, които тутакси ще те обявят за гений, хем няма да отнесеш един здрав пердах за „свободата да се себеизразиш” на гърба на някой друг. Освен това, ако жертвата (в случая Църквата) реши да протестира, безродниците от някоя измислена фондация, неправителствена организация или Българския Хелзински комитет, тутакси ще я обвинят в „дискриминация и тормоз” и така ще се сдобиеш и с мъченически венец.

Днес всеки се домогва до своите 15 минути слава – живеем във век, в който ненаситното човешко его постоянно се стреми към себеизява, към овации и възхвала. Затова и думата „селфи”^** беше избрана от Оксфордския речник за „дума на 2013 година”, защото обрисува най-добре манията на съвременния човек да натрапва на света своето съществуване, като привлича вниманието му върху себе си без оглед на средствата, които използва за целта. И няма никакво значение, както в този случай, че 15-те минути слава могат да се окажат 15 минути позор. По-важно е светът да научи за нечие съществуване, защото известно е, че „няма лоша реклама”.

Присмял се хърбел на щърбел

Другото, което роди тази история, е поредната проява на лицемерие от списващите псевдохристиянския и антицърковен сайт „Двери на православието”. Научили за предстоящото кощунство, оттам бързо обявиха за скандала, а ден по-късно заклеймиха в статия злополучния „художник”. Присмял се значи хърбел на щърбел: „Двери” критикуват себеподобен! Ами че между тях и Калоян Илиев-Кокимото има само една разлика, при това в полза на втория: че освен с прозвището, той се подписва и с истинското си име, за разлика от дверяни, които редовно пишат под псевдоними, понеже ги е срам да си кажат имената. (Справка: виж ежегодния им сборник с памфлети „Църковен егоист”, „църковните” им карикатури – дело на псевдонимен духовник, повечето им статии, дружно подписвани с „Двери”, рубриките на Славка Божкова и производните й и т.н.)

Оттам нататък следват само прилики: „изложбата” на Кокимото трябваше да се състои в дните на Великия пост. „Църковният егоист” на Двери по правило винаги излиза в дните на Великия пост.

Оскърбеният „творец” беше доста обиден, че не му дадоха да си кощунства с Църква и вяра и така „му нарушили правата на свободно изразяване в днешното демократично общество”. Двери със зъби и нокти драпат за същото „право” - свободно да си кощунстват и с Църква и с вяра, бидейки част от същото демократично общество.

Кокимото си въобразява, че неговото „творчество” е от „голяма полза за Църквата и обществото”. И Двери си въобразяват, че принасят „голяма полза на Църквата и обществото”. Истината обаче е, че никой няма полза от подобно „творчество”, освен, може би, всесмехливия ад и сатаната.

Варненецът искал чрез кощунствата си „да скъси дистанцията” между клир и народ. Двери искат повече: те се държат като ментори на клир и народ.

Художествената стойност на кощунствената „изложба” е не просто съмнителна, такава изобщо няма. Дори би трябвало да раздават безплатна лимонада на евентуалните посетители като частична компенсация за загубеното време и необратимото увреждане на естетическия им вкус.

„Творбите” на Двери пък могат успешно да си съперничат по бездарност с поезията на вогоните, която държи третото място в цялата Вселена. Двери могат без проблем да заемат второто и няма изгледи в близкото хилядолетие някой да ги детронира оттам.

Заглавието на кощунствената изложба беше „ЕрОтична нотка в колелата на християнската машина”. Постоянната експозиция на Двери виси под мотото „ЕрЕтична нотка в колелата на християнската машина”.

Така че най-добре за следващия брой на „Църковен егоист” Двери да наемат Кокимото, като му предложат добър хонорар. И ако се справи подобаващо, в което няма никакво съмнение, той може да върне жеста и за следващата си подобна изложба да покани Двери да му бъдат куратор. Те, милите, са толкова петимни да вършат такава работа, че ще я свършат и без хонорар.

* Изразът „15 минути слава” принадлежи на друг поп-арт художник - колега на Кокимото - Анди Уорхол, живял през миналия век: „В бъдеще всеки ще бъде световноизвестен за 15 минути“. Пророческо твърдение, разглеждано в контекста на днешните възможности за изява в социалните мрежи, личностна реализация в риалити форматите, носещи бърза слава и т.н.

** selfie – англ., съкр. от self shot - автопортретна снимка, направена с мобилен телефон и пусната в социалните мрежи.