Архимандрит Лонгин (Жар)* е настоятел на Свето-Възнесенския манастир в Банчени. Освен това той е и приемен баща на... 260** малчугана! За този удивителен батюшка бе заснет филмът „Форпост”.

Ние навсякъде търсим доказателства за съществуването на Бога – в интернет, в книги с гланцирани корици, във вестниците, които пишат за поредното сензационно откритие на учените за това колко тежи душата. Но всъщност търсим там, където доказателства няма. А между впрочем те често са пред очите ни.

Героите на документалния филм «Буковина. Под закрилата на любовта» - монаси, лекари и дори децата са виждали такива чудеса, които се явяват истински доказателства за съществуването на Бога.

* Към днешна дата архимандрит Лонгин (Жар) вече е епископ - бел. ред.

** Днес децата са над петстотин - бел. ред.

В наше време възниква все по-голям интерес към религиите, играещи значителна роля на световната сцена. В своите лекции о. Даниил Сисоев разказва за исляма. Той засяга и находчиво обяснява основите положения на тази религия като дава здрава, спокойна и аргументирана християнска оценка. Излагайки адекватно същността на исляма, той ясно показва отликите в основните догмати на исляма и християнството.

Филмът представя истинското лице на учението йога от правдивата позиция на Православното християнство. Под вид на спорт, медицина и религия йогата незабелязано влиза в живота на хората. Само че в края на краищата занятията с йога винаги стигат до медитацията, която на езика на Православието представлява общение с падналите духове.

Стремейки се да се сдобият с доверието на целия свят, духовете на злобата вършат немислими неща с хората, попаднали в капана на йога. Те си пробиват бузите, езика и други части на тялото, за да покажат, че са достигнали съвършенство. Преди да започнат да се осакатяват, йогите гладуват 16 дни. След това техният наставник ги въвежда в състояние на транс при помощта на хипноза. Тези, които не са податливи на хипноза, не вземат участие в демонстративното шоу. За някои хитрости и фокуси на йогите разказва режисьорът на филма Александър Синица.

Внимание: филмът не се препоръчва на лица под 14 години и хора със слаби нерви!

Талантлив писател, монах-аскет, с право наречен отец на съвременното монашество, епископ. Като произхождащ от знатен дворянски род, светител Игнатий Брянчанинов получава прекрасно образование. Благодарение на изключителните си способности той става любимец на императора и получава възможност за блестяща кариера във висшето общество. Но той избира пътя на монашеството.

Свети Игнатий Брянчанинов извършва наистина уникален титаничен труд по изучаването на творенията на светите отци на Църквата. Всичко прочетено, осмислено и проверено посредством личния опит било въплътено в книгите, написани на достъпен за нашето време език. Преподобните Оптински старци, игумен Никон Воробьов и много други подвижници на благочестието препоръчвали на своите духовни чеда да ползват като ръководство в духовния живот книгите на този светител.

Филмът разказва за главните моменти от жизнения път на св. Игнатий (Брянчанинов), епископ Кавказки и Черноморски.

Този филм е сниман през 1986 г. в Псково-Печерския манастир от сегашния архимандрит Тихон Шевкунов, тогава още Георги Александрович Шевкунов - випусник на Всерусийския Държавен Университет по кинематография. Именно по това време той отишъл в Псково-Печерския манастир, където след деветгодишно послушничество при стареца Иоан Крестянкин приел монашески постриг. Тогава били живи много от старците – хора като архимандрит Серафим, архимандрит Теофан, схиархимандрит Александър, архимандрит Натанаил, схиигумен Мелхиседек, архимандрит Иоан.

Ще видите уникални кадри, на които са запечатани образите на тези удивителни и велики подвижници, които Господ допуснал да преживеят по-голямата част от живота си в годините на гонения. Те успели по думите на св. ап. Павел да се подвизават с добрия подвиг, опазили съкровището на вярата и принесли Богу съвършен духовен плод на християнския живот: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание”. Апостол Павел добавя тъкмо за такива Божии люде: „Против такива няма закон ... те, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите”.

Филмът представлява екранизация на писмото до свещеник Александър Мен написано в средата на осемдесетте години на миналия век от митрополит Антоний (Мелников), управляващ тогава Ленинградската епархия.

В писмото се разкрива същността на съвременния ционизъм, стремящ се да разруши отвътре Руската църква. За тази цел ционизмът внедрява в иерархията на РПЦ свои „постови” - един от които се явява протоиерей Александър Мен - които под вид на проповедничество изопачават неизменните истини на Христовото учение.

Митрополит Антоний изобличава скрития ционист и привежда убедителни доказателства за принадлежността му към иудаизма.

„Валаам, на който вие виждате гранитни стъпаловидни склонове и високи планини, ще стане за вас стъпало към небето, онази духовна висота, от която е най-удобно да се влезе в Рая.”

Св. Игнатий Брянчанинов

„Валаам – стъпало към небето” е филм за живота на Валаамския манастир днес. В него се разглежда въпросът, защо хората напускат света и отиват в манастир, с какво и заради какво живеят монасите.

Филмът е сниман през зимата, когато на острова няма туристи и многобройни поклонници. Това е времето, когато никой и нищо не отвлича монасите от уединения им живот.

Зимният Валаам, суровото Ладожко езеро, песнопенията на братския хор на Валаамския манастир - стъпало към небето, стъпало към небето...

През многовековната история на Атон времената на духовен подем често били последвани от периоди на сурови изпитания. В най-тягостните минути атонските монаси не униват, а смирено приемат всичко, което им изпраща всеблагият Божий Промисъл. И само усърдно молят Пречистата Владичица да не снема пречистия си Покров от Света Гора.

Колко пъти Пресветата Дева е избавяла своя земен жребий от нападенията на варварите, предупреждавала монасите за нашествието на кръстоносците, укрепявала е вярата на братята във времена на недоимък, чудесно напълвайки манастирските съсъди с вино и елей! И всяко такова събитие е било свързано с някоя икона на Божията Майка. Тези светини са:
„Геронтиса” от манастира Пантократор;
„Умиление”;
„Заклана”;
„Пантанаса”, или „Всецарица” от Ватопедската света обител;
Чудотворната икона „Скоропослушница”, намираща се в гръцкия манастир Дохиар;
„Млекопитателка” и „Троеручица” от сръбския манастир Хилендар;
Чудотворната икона „Вратарница” или „Иверска”, с която са свързани пророчествата за бъдещето.

По неизказаното си милосърдие, със своите чудотворни икони, явявания и чудеса, изтичащи от тях, Тя и днес зове всички към покаяние, единственото средство, което може да отвърне гнева на Нейния Божествен Син срещу забравилия за Бога свят.

Предхристиянският Атон е бил един от центровете на езичеството в Древна Гърция. Светлината на християнството озарява тази земя в 44 г. сл. Р. Хр., след посещението и проповедта на Света Богородица. Пресветата Дева се грижи за своя жребий в продължение на цялата му история.

Този филм разказва за пристигането на първите аскети и зараждането на монашеския живот на Света Гора. Разказва още и за основаването на първия атонски манастир – Великата Лавра на св. Атанасий, за Карея - столицата на цялата монашеска република, за ярки събития от историята на Атон. Описват се различните видове монашески живот: манастирски, скитски и отшелнически. Във филма ще чуете и за великите подвижници на Света Гора: препп. Петър и Атанасий Атонски, Нил Мироточиви и Максим Кавсокаливит и ще имате уникалната възможност да видите местата на техните подвизи и чудесни явявания на Божията Майка – пещерата на първия известен атонски исихаст преп. Петър Светогорец, пещерата на св. Атанасий и изворът на мястото, където му се явява Пресвета Богородица, пещерата в която се е подвизавал преп. Нил Мироточиви. Ще научите и историята на иконата на Божията Майка „Достойно ест”, както и много други неща, свързани с благодатната грижа на Пречистата Дева за земния й жребий.

Това е филм-откровение. Филм-проверка за теснотата на душата. Комуто се удаде да изгледа филма до края, значи неговото сърце още не е обрасло с мухъл и не е успял да се отдели от света чрез бронята на загрубялата си кожа. Това е филм за чудото – реално и съвсем неприказно, филм за изцерения на неизлечимо болни деца и за изцерения на възрастни.

Героят в киното обикновено е безжалостна и непоколебима камара от мускули. Оказва се, че може и иначе. Без да роптаеш и без да се оплакваш от здравето, да стиснеш зъби и да вършиш добро. Още повече, когато днес то съвсем е оскъдняло. Защото ние всички не си даваме сметка, що е това живот. Временна командировка, преди да се потопим във вечността или просто разходка от точка А до точка Б.

Филмът е спечелил Голямата награда на Международния фестивал „Покров Гран при „Кристални птици” и голямата награда на IV-тия Международен Сретенски православен кинофестивал "Встреча" (2009 г.), както и наградата на зрителите на кинофестивала „Вечевой Колокол”.

Още за архим. Лонгин и неговите деца: "Буковина. Под закрилата на любовта"

Точно сто дни прекарва в плен на чеченците руският граничар Евгений Родионов заедно със своите трима бойни другари. Бунтовниците му предлагат да снеме православния кръст и да приеме исляма. Но Женя не може да предаде вярата, отечеството, и да не спази думата, която дава на своята майка. В деня, когато навършва деветнадесет години, той е обезглавен. Майката на войника Любов Родионова ще измине дълъг и труден път, за да намери и откупи от бунтовниците тялото и главата на своя син.
Филмът е посветен на мъченическата кончина на воина Евгений Родионов.

Полуостров Атон е монашеска автономна територия в границите на съвременна Гърция. Но в духовен план той е жива част от Византийската империя. На него обаче ще срещнете не само велики светини, чудеса продължаващи до днес, предания за невидими старци... Тук понякога дебнат и неочаквани изкушения. Ала подготвеният поклонник може, без да се съблазни, да ги обърне за своя духовна полза.

Във филма са използувани кадри от Света Гора Атон, правени в течение на десет години и фрагменти от едноименния филм, излязъл през 2000 г. В този филм ще научите повече за помненето на смъртта в размисли при мощите на неизвестен отшелник. За древните дарове, адресирани до нашето съвремие - даровете на влъхвите и други светини. Какво представлява «щитът на Давид». Духовните атаки срещу Атон и верен ли е още Атон на своето изначално призвание да бъде страж на Православието и образец на монашеството или бавно се преобразява в туристически център, превръщайки в реалност апокалиптичните представи за свършека на света.

Видео интервю с атонския иеросхимонах Рафаил (Берестов)

Този филм представя компетентно журналистическо разследване на убийството на тримата Оптински монаси – новомъчениците Трофим, Терапонт и иеромонах Василий, извършено на Пасха в 1993 г.

Филмът доказва, че всъщност се касае за ритуално убийство. За пред съда под отговорност е бил привлечен някой си Николай Аверин, но следите водят към цяла сатанинска секта, заселила се в близост до Оптинския манастир. Тази секта в продължение на много години се занимавала с извършване на човешки жертвоприношения и то на християни. Нейните адепти намират покровители дори сред „православни” и до ден-днешен продължават безнаказано да нападат и убиват. Според разследването нейни жертви са били и тримата Оптински монаси.

Защо точно Оптина? Защото Оптина и днес е сред най-ярките духовни средища в Православния свят и съвременна Русия, духовна наследница на знаменитите Оптински старци и носителка на автентичния светоотечески дух. А сатаната напада най-яростно там, където има святост и усърден духовен труд.

Какво става, когато се снимаш със статуя на дявола? Безобидно ли е и може ли да остане без последствия?!

Това е действителната история на една жена. Надежда Пиетарила. Богата и преуспяваща, жизнерадостна и пълна с енергия жена, която обаче живее без Бога. А когато живееш без Бога, тогава дяволът има власт над тебе. И в един прекрасен ден по време на една екскурзия тя се снима със статуя на дявола на Дяволския остров в Карибско море. Тази случка преобръща целия й живот и разкрива, че трагедията на нашето време, трагедията на нашия суетен светски живот се състои всъщност в нашата отдалеченост от Бога и близост с дявола, за което всеки от нас рано или късно ще плати, ако не се опомни навреме. Защото единствено вярата в Бога разкрива целта на човешкия живот. А целта на човешкия живот е да намери пътя към вечния живот. Този път за всички нас е Православната вяра и покаянието.

Филм за едно гостуване на Света Гора Атон.

Византия била, без преувеличение, една от най-грандиозните цивилизации в историята на човечеството. Нито една друга империя не проживяла така дълго като Византия. Тя просъществувала 1120 години. Баснословните богатства, красота и изисканост на столицата на Империята – Константинопол – буквално изумявали европейските народи, които в периода на нейния разцвет били най-обикновени варвари. Тя била единствената страна в света, простираща се на огромно пространство в Европа и Азия и тази географска особеност в голяма степен определяла нейната уникалност. Византия по начало била многонационална имперска държава, в която народът гледал на държавата като на една от своите най-висши лични ценности. Как станало така, че тази велика и необичайно жизнеспособна държава от един момент нататък стремително започнала да губи жизнените си сили? Във филма ще стане дума именно за вътрешния враг, появил се в духовните недра на византийското общество и съкрушил духа на този велик народ, като го направил беззащитна жертва на онези предизвикателства на историята, на които Византия повече не била в състояние да отговаря.

Често на шега, а понякога на сериозно хората говорят, че раждането е първата крачка към смъртта. Това може и да е вярно в нашия пълен с относителност човешки живот. Но какво разделя тези две най-важни и съдбоносни стъпки? Постоянна, пълна с опасности и неизвестност, възходи и падения, радости и скърби гонитба, гонитба за мечта, идеал и щастие.
И все пак, нека се опитаме да поспрем само за 50 минути и да се огледаме наоколо, да видим окръжаващия ни свят, нашата природа, това, което е съвсем наблизо, но в този бяг, сред суетата и ежедневните грижи, е останало невидимо. Чудеса, за които науката няма отговор.
Докосвайки се до тези светини, ние ставаме съпричастни на духа на древното вселенско Православие. Това, което ще видите не е дело на нашите ръце. Ние само сме запечатали това, което ни е изпратил Господ. Тези велики знамения Господ Бог изпраща на нас грешните, за да повярваме и спасим душите си. „Който е от Бога, той слуша Божиите думи“, е казано в Евангелието, (Иоан. 8:47). Скъпи братя и сестри, ако вие сте от Бога, радвайте се и се веселете, защото Царството Небесно вътре във вас е.

Тази агресия е невидима за погледа на непросветения от светлината на вярата човек. За тази агресия средствата за масова информация не правят репортажи.

Тя, като че ли е невидима. Но в този филм тя е посочена и показана в целия ѝ „блясък”.

Защо децата, прекарващи времето си пред телевизора, след това рисуват не красотата на природата или пък ангели, а всякаква нечистота? Що е това 25-и кадър и какво е изобразено на него? Как влияе на развитието на детето пристрастеността към компютъра? Какво се случва с детската душа под влиянието на страстите и възбудата от компютърните игри? В този филм са представени най-новите материали на православните изследователи на тази тема.