Както дяволът е въплътена гордост и гордостта се явява неговата зла стихия, та затова, когато тя се смеси с човешката добродетел, взема връх над нея и унищожава тази човешка добродетел, така и смирението пред Бога е добродетел на добрите ангели и тя удържа победа над всяка човешка греховност на падналия човек, защото смирението се явява колесница за въздигане към Бога, подобно на тези облаци, които някога ще понесат онези, които ще пребивават с Бога в безкрайните векове^[1][2].

„Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете” (Лука 6:37).

Тъй като Господ понякога казва: „не съдете по външност”, ала понякога заповядва: „съдете с праведен съд” (Ин. 7:24), то на нас не ни е напълно забранено да съдим, а показва различието на съда.

Някои човеци, докато не разполагат с власт, се оказват кротки и милостиви, но скоро щом получат власт, готови са да се разпореждат и да заповядват без много да разсъждават. Но ако им бъде отнета властта, оказва се, че после за тях са непоносими техните собствени постановления. Те, бидейки немъдри, не са познали своите немощи (св. Ефрем Сирин)^[1].