„А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си” (Лк. 7:12).

След като в Капернаум Иисус Христос задочно изцелил слугата на стотника, оттам отишъл в един град, наречен Наин. С Него тръгнали много от учениците Му и много народ. Когато Той се приближил до градските порти, в този момент видял да носят мъртвец единствен син на майка си, а тя била вдовица и с нея вървяло множество народ от града. Като я видял, Господ се смилил над нея и казал: „Не плачи. И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му” (Лк. 7:11–15).

Нашият дух е свързан с плътта тъй тясно, че заедно с нея съставя едно неразделно същество. Ако ние развиваме в себе си всичките си налични животински сили, то ние ще бъде скотоподобни.

„Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят” (Лука 6:35, 28, 27).

Тъй, братя, Господ ни заповядва да постъпваме. Той твърди, че няма никаква небесна награда, ако обичаш приятеля си или този, който теб обича: „Ако обичате ония, които вас обичат, каква вам благодат?” (Лука 6:32 - слав.) – казва Той. „И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам благодат?” (Лука 6:33 - слав.) „Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към безблагодатните, и към злите” (Лука 6:35 - слав.).

За това, че понякога търсят твоя съвет, мисля, че е добре да не бързаш да даваш съвети.

„Който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне” (2 Кор. 9:6).

Какво ще бъде с нас след смъртта ни? В покой ли ще бъдем ние или в безпокойство. Ще се радваме ли, или ще страдаме. Ще се утешаваме ли, или ще скърбим. Ето какво казва за това апостол Павел: Който сее скъдно, той скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, той щедро и ще пожъне.

„Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод, прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница” (Лк. 3:19–22).

Ирод е образът на разпаленото самолюбие заради разтревожената съвест и изобличенията на правдата, което си мисли, че може да се избави от тези неприятности посредством насилие. Иоан Предтеча е образът на правдата, подгонена от самолюбието, когато то обладава необходимите за това средства.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Кръстоносци. Тази дума извиква в съзнанието паметта за мъжествени рицари, воини, обковани в железни доспехи, въоръжени с мечове и копия, страховити завоеватели на християнските светини в Светата Земя; мъже, които преди деветстотин години оставили домовете си в добрата стара Европа и в единен порив се отправили към Близкия Изток, за да изгонят друговерците от пределите на тези земи. Те си представяли Царството Божие в съвсем земни и чувствени образи – крепостна стена въздигната околовръст свещената гора Мория, цитадела около Голгота и Гроба Господен.

Ин. 12:28–36, 19, 6–11, 19:13–20, 25–28, 30–35

1 Кор. 1:18–24

Празникът Въздвижение е свързан с името на Елена, светата майка на равноапостолния император Константин. В началото на четвърти век след прекратяването на гоненията срещу християните на императрицата ѝ дошло на ум да посети земята, по която някога бил ходил Господ Иисус Христос и там да намери кръста, на който Той бил разпнат.

Един човек, като се отправил на далечен път, повикал слугите си и им дал от своето имущество – едному дал пет таланта, другиму – два, на трети – един.

Лк. 1:39–49, 56

Лк. 10:38–42, 11:27–28

Почти на всички Богородични празници на Литургията се чете Евангелие, което на пръв поглед няма пряко отношение към Божията Майка. Чете се за това, как Господ веднъж бил в дома на жена на име Марта и как нейната сестра Мария „седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня”. А в края на това четиво се прибавя откъс от друга глава, където се споменава за Божията Майка, но като че някак не за нейна слава. Там Господ на пръв поглед не одобрил възклицанието на една жена: „Блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!"

Христос е син Давидов, но и Господ; тщеславието обръща в храна за себе си и добрите и лошите дела; още и против тези, които се тщеславят, раздавайки милостиня

„И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?”
Мат. 22:41-45

Тук Спасителят предлага учение за Себе Си под формата на въпроси и разсъждения. Казвайки горното Той не отхвърля това, че е син Давидов – не; Той и Петър не би укорил за това, но само изправя мнението на фарисеите. Затова Неговите думи: „как тогава Той му е син?” имат следното значение:

Като давал съвети, старецът Амвросий никога не настоявал те да бъдат непременно изпълнявани. Щом виждал, че някой не одо­брява съвета му, той винаги прибавял както при лични разго­вори, така и в писмата си: „Впрочем разсъдете сами и както намирате, че е по-удобно за вас, така постъпете.”

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Сред множеството „лоши и добри” (Мат. 22:10) от поканените на сватбата се намерил само един, „който не бе облечен в сватбарска премяна” (Мат. 22:10). Това е удивително, защото били поканени всички наред, на поканата на царя откликнали всякакви хора, но сред тази пъстра тълпа, сред тази, ще се осмеля да кажа – сбирщина, се намерил само един, който бил виновен и достоен за „външната тъмнина” и за „плач и скърцане със зъби”. Всички останали, каквито и да били те, изпълнили сватбената трапеза на гостоприемния Господар.

Неведнъж, братя, сме беседвали с вас за това, кое гони демоните от нас, и сме казвали, че ги прогонват постът, молитвата, кръстното знамение, четенето на словото Божие и боголюбезната добродетел смирението. А сега, тъй като ние открихме още едно оръжие против бесовете и то се оказва напълно действено, ще го предложим на вашето внимание.

Остави пиянството, остави любовницата си, престани да живееш разпътно, остави сребролюбието и алчността – раздай на бедните, остави гордостта, престани да осъждаш, да лъжеш, да се гневиш. Повярвай, че ако не се обърнеш и не възненавидиш греха си, със сигурност ще погинеш. Трябва първо да почувстваш ненавист към греха и само тогава ще почувстваш истинска любов към Бога: Не можете да обичате Бога и мамона, Христа и велиара (срв. Лука 16:13; 2 Кор. 6:15), тоест своите грехове и зли привички.