Относно касирането избора на сливенските епархийски избиратели
Бях помолен да коментирам касирането на избора на епархийските избиратели и дължимото канонично поведение на клириците и миряните, поради което в качеството си на юрист изразявам следното становище:
Решението на Св. Синод да се касира проведения в Сливен избор, независимо дали ни харесва и дали е обосновано, е юридически валиден и задължителен акт. Това произтича от факта, че Господ е поверил управлението на Църквата в ръцете на епископите (а не на вярващия народ), което личи не само от Свещеното Писание на Новия Завет, но и от множеството канони, регламентиращи управленската власт на епископския събор, а също и от следните разпоредби на Устава на БПЦ-БП:
Срещу славолюбието
С напредването на възрастта, когато още сме в юношеството, ние биваме посрещнати от страстта на славолюбието, или с нещо, което можем да наречем неин зародиш. Тук имам предвид този вид славолюбие, което се състои в разкрасяването на тялото и показността на външните украшения, което отците наричат светско тщеславие. Има и друг вид тщеславие, което се проявява при онези, които се отличават с добродетели и което влече със себе си мнителност и лицемерие, чрез които врагът се старае да похити и разпилее нашето духовно богатство.
Архиепископ Серафим (Соболев) за принципите на църковното управление
От Редакцията: Демократичната практика на масовото участие на миряни и низш клир в църковното управление и в частност в избора на епархийски архиерей не е била позната за Руската православна църква през всички години на нейното съществуване чак до началото на ХХ век[1]. Дотогава в нейното църковно устройство и управление липсва явление, което дори бегло да напомня църковно-народен или народно-църковен събор. Но въпросът относно делегиране на власт[2] на миряни и низш клир в Русия започва активно да търси своето решение след Февруарската революция от 1917 г. – време, добре познато с огромните преобразования в държавния строй и общественото състояние на Руската държава. |
Хроники от игрите на глада
Отец Иван обяви, че спира гладната си стачка. Алилуя!
Готов бил за нови подвизи. Нетрадиционни, както се закани. След успешния курс по гладолечение, дойде ред на лежащите молитви* в полянката пред Митрополията, където като Петър Дънов, заобиколен от почитателки, изнесе поредната си проповед, докато го чистеха от полепналата по дрехите му трева.
Проповед в Първа Неделя на Великия пост
Вчера ние бяхме на небето и дори по-високо от небето, защото бяхме на Господнята трапеза, седяхме като на тайната вечеря заедно с апостолите. Сам Господ ни нагости, и то с какво? Със Своите пречисти Тяло и Кръв. И ние сега пак сме на земята. Вчера бяхме в преддверията на рая, а днес се потопихме в света и някои от нас отново се оказаха в преддверията на ада.
Да превърнеш падението си в геройство или позорът на един свещеник
Разбитият прозорец в олтара на църквата „Св. Троица” в кв. "Речица", където служи отец Иван - ням изобличител на неговия "подвиг"
Четвърти ден сливенският свещеник Иван Янков стои пред сградата на Сливенска митрополия и продължава своя самочинен протест.
Богатството не намалява от милостинята
Христос подбужда слушателите Си към добродетел с онова, от което те най-много се плашат.
Честито начало на Великия пост!
По случай началото на Великия пост няколко мъдри думи за вдъхновение на всички, които встъпват в постното поприще от премъдрия Иисус, син Сирахов.
Поучение в Неделя Сиропустна
На днешния ден ние, християните, имаме обичая да искаме прошка един от друг, затова и самият днешен ден се нарича ден на прошката.
Относно присвояването на титлата „вселенски” от страна на Цариградския патриарх
Според св. Ириней Лионски Църквата е единна и неразделна и поместните църкви, влизащи в нейния състав, са равни помежду си, а тяхната власт принадлежи на епископите, на които „апостолите предали съществуващата навсякъде Църква”[1]. Според Тертулиан всички отделни поместни църкви са равни помежду си, тъй като всички в еднаква степен владеят апостолската истина[2]. Като равни, те се намират в братски отношения помежду си и общото съгласие между тях е гаранция за опазването на истината[3]. Според св. Киприян Картагенски поместните църкви трябва да бъдат съединени помежду си и да съставят една Църква[4]. И всички епископи са равни помежду си, подобно на това, както апостолите били равни по власт.
Почина Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит
Боголюбиви братя и сестри, на 13-ти март 2024 г. след продължително боледуване във Военномедицинска академия (ВМА-София) в 22:22 часа, вследствие на многоорганна недостатъчност, се престави в Господа Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, първосветителят на родната ни света Православна църква, който е достоен продължител на делото на своите именити предшественици в най-новата ни църковна история – блаженопочившия Български патриарх Максим, негов духовен наставник, и приснопаметния Български патриарх Кирил.
Преп. Йосиф Оптински за виденията и духовните утешения
Някой си свещеник писал на стареца, че една починала девица от неговата енория се явявала на своята приятелка, като прибавил, че втората била съвсем млада, чиста и невинна. Старецът му отговорил, че блажени Диадох съветвал да не се доверяваме дори на истински благодатни явления. Господ няма да ни укори за това, виждайки, че го правим не поради презрение към Бога, а за да не се поддадем на вражеска измама.
Неделя на Страшния съд
Мат. 25:31–46
1 Кор. 8:8–9:2
Този съд ще се извърши, когато в края на земната история „дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него”. Тогава Господ „ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи”, всички до един потомци на Адам. И всички тези хора Господ веднага ще раздели, „както пастир отлъчва овци от кози”. Господ без обвинители и без свидетели вижда, кой накъде е устремен, кой какво обича, кой на какво е предал душата си. Но за да не може никой да Го обвини в пристрастие и в изначално предопределяне на някого за погибел или за спасение, Той ще даде на всеки последна дума, за да види целият свят това, което Той вижда винаги.
За молитвеното поменаване на починалите. Проповед за Събота Месопустна
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Бог не е „Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” (Лк. 20:38), - казал Христос Спасителят на невярващите във възкресението на мъртвите садукеи.
Възлюбени в Христа братя и сестри! Светата Православна Християнска Църква, вярвайки твърдо в тези нелъжовни слова на Спасителя, всякога на всеослушание изповядва непререкаемата истина, че животът на човека не се прекратява със смъртта. Какво виждаме да умира? Само тялото, което е взето от земята и пак се връща в нея. Плътта се разлага и се обръща на прах, а сам по себе си човек, с всичките си чувства и с безсмъртната си душа, продължава да живее, преминавайки от този свят в другия, задгробния. Следователно общението между живите и мъртвите не се разрушава със смъртта, а продължава да съществува.
За дара на разсъждение и различаване на помислите
Отговарям на твоето писмо. Казваш, че не умееш да различаваш помислите. Е, придобий ум за това. Казваш, че не притежаваш необходимите добродетели за спасението – смирение и търпение. Е, учи се на тях. Защото истинен е Бог, Който е казал: търсете и ще намерите, искайте и ще ви се даде. А ако веднага ти се даде това благо, ти не би тръгнала да го искаш и би паднала в гордост. Значи, смирявай се и се моли: Господи Иисусе Христе Сине Божий, помилуй мене грешната! Всичко необходимо Бог ще даде в своето си време.