Когато Моисей и Аарон започнали да ходатайстват пред фараона да отпусне народа, отговорът бил още по-голямото натоварване с работа на угнетените израилтяни до такава степен, че те подигнали ропот срещу своите ходатаи: „Сторихте ни омразни пред очите на фараона” (Изх. 5:21).

Иоан 1:43–51

Евp. 11:24–26, 32–12:2

Тази неделя е наречена „Тържество на Православието”. В този ден на Седмия Вселенски Събор била осъдена последната от големите ереси. По това време Църквата изяснила всичко, което се отнасяло до Лицата на Светата Троица, до съединението на Божествената и човешката природа в личността на Иисус Христос и това, че Светата Дева Мария е истинска Богородица.

Но ето че се появило нещо ново и още невиждано – иконоборчеството. Началото поставил Лъв Исавър. Иконите били обявени за идоли. Започнали да ги унищожават и жестоко да преследват несъгласните. Всичко това продължило повече от век.

Тирон означава новобранец. Теодор съвсем наскоро бил постъпил в армията, в мармаритския полк в град Амасия, когато започнало гонението срещу християните при императорите Максимиан и Максимин.

Ето че настъпи светият пост. Да благодарим на Господа Бога, че Той ни дава време да се покаем за греховете си. Няма да бъде безполезно сега да ви кажа, благочестиви слушатели, няколко думи за това, с какво най-вече трябва да бъдем заети през дните на светия пост.

Колкото по-често искаме прошка, толкова по-дълбоко този навик ще се вкоренява в нашето сърце и ще укрепва. Както писал преподобни Антоний Оптински: „Това, че ви е трудно да искате прошка, е от липсата на изработен навик. А когато човек привикне към такова делание, тогава да се поклони публично в краката на някого за него ще бъде тъй леко и естествено, както за жаден да изпие чаша вода”.

Лк. 23:1–34; 44–56

Иуд. 1:11–25

С голяма болка апостол Иуда преживявал отпадането на хората от истината. Той пише за такива хора: „Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени” (Иуд. 1:12). Това са образи на потъпканата надежда.

Всички знаят какво е появилият се облак след продължителна суша и какво е плодното дърво за овощаря. Но ето че облакът преминава без да даде и капчица дъжд. И дървото, от което са чакали плод, се оказва мъртво! Така истинският пастир възприема духовната гибел на тези, които са поверени на неговата грижа. До такава степен той е свързан с тях. Също тъй болезнено и апостол Павел преживявал пастирските неудачи. Той казвал, че „комуто делото изгори”, тоест на когото паството бъде разпиляно, „той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън” (1 Кор. 3:15).

На 12 февруари тази година Светият Синод утвърди решението от 11 февруари на Сливенския епархийски духовен съд за низвержение без отлъчване от Църквата на иконом Иван Янков Иванов от гр. Сливен.

Отец Иван си спечели печална слава с продължителния си протест срещу избирането на новия Сливенски митрополит Арсений преди две години, изразявайки своето несъгласие със своеобразни пърформанси, протестно гладуване и народняшки проповеди, които бяха горещо приветствани от женската му аудитория както на живо, така и виртуално.

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение” (Лк. 2:29–30).

Светият и праведен Симеон, когато видял Спасителя, нашия Господ Иисус Христос, почувствал успокоение, макар веднага да си спомнил, че скоро след това на него му предстои да умре, защото така му било предсказано от Светия Дух. Виждайки пред себе си Спасителя, той не се боял да види своята смърт. Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение…

Слушатели християни! При спомена за това, че със сигурност някога ще трябва да умрем, ние изпадаме в безпокойство, тревожим се, боим се и се ужасяваме. Но ако в същото време си спомним за нашия Спасител, тогава лесно можем да се успокоим.

Скъпа в Господа М. Н.!

У Бога няма мъртви. Отец А. отиде със сина си в дру­гия свят. В този свят, в който в недалечно бъдеще и на нас ни предстои да отидем.

Само св. евангелист Лука привежда тази притча в своето Евангелие. Преди нея той е поставил две кратки притчи: за заблудената овца (вж. Лк. 15:1–7) и за изгубената драхма (вж. Лк. 15:8–10).

За Библията има област на чудната светлина на Бога – това е народът на Бога, Църквата на Бога, дялът на Бога, избраният род, избраното потомство, събранието на предопределените по предведението на Бога за спасение.

„Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, ... или като тоя митар.“

Днес рядко ще чуем някой да произнася тези или подобни думи на глас и да демонстрира онова грубо, примитивно и неприкрито фарисейство на фарисея от евангелската притча. Но фарисейството днес далеч не е изчезнало, то просто твърде много се е усъвършенствало с помощта на притворството и лицемерието. Сега то съществува в нас като едно тихо и добре прикрито вътрешно настроение, един фин и почти незабележим комфорт, който изпитваме, когато се сравняваме с другите. И когато установяваме за кой ли път, че сме по-добри от тях.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Вчера с вас говорихме за това, че иудейският синедрион начело с първосвещениците и свещениците отлично са знаели кого се готвят да убият – Единородния Син на Небесния Бог Отец.

Евангелският разказ за началника на митарите, богаташа Закхей, който днес четохме на Божествената Литургия, е положено да се чете също и по време на освещаването на нов дом. На нас, православните свещеници, много често ни се налага да изпълняваме просби както на наши енориаши, така и на хора отдалечени от Църквата, да извършваме чина на освещаване на дома и по време на богослужебното последование в домовете на християните да четем този евангелски разказ, напомняйки на Божия народ историята за този дребен на ръст, ненавиждан от всички богаташ, който пред погледа на целия народ в присъствието на много хора изведнъж решил половината от цялото си имущество да раздаде на бедните.

„Когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това” (Марк 11:27-30).

Спасителят доказва Своето небесно пратеничество чрез свидетелството на Иоан Предтеча. Те мълчат, защото нямат какво да възразят, но изобщо не вярват.