Слово от Патерика за една свята старица и постница

Когато човек умре, някои невежи люде съдят за състоянието на душата му по това дали е започнало тлеене на тялото му до времето на погребението. Ако тялото се е запазило, тогава мислят, че такъв човек е угодил на Бога; в противния случай са убедени, че умрелият е прогневявал Бога и трябва да иде в ада. Следващият разказ на преподобни Амон за една свята старица и постница ще ви докаже, че мислещите така грешат.

Аз познавах, разказва той, една свята отшелница, която дълго време прекара отделена от света в пост и молитва. Веднъж като я попитах какво я е накарало да се раздели със света, тя ми отговори така:

„Моят баща, започна старицата, беше човек тих, кротък, справедлив и толкова мълчалив, че всички, които го виждаха за пръв път, мислеха, че е ням. Той беше болен, в редки случаи се занимаваше с обработка на земята, но по-голямата част от времето прекарваше в постелята. А моята майка, напротив – беше злоезична. С всички постоянно се караше, пиянстваше, оскверняваше се с блудодеяние и независимо от всичко винаги беше здрава и от деня на раждането си до предсмъртните си дни не знаеше какво е болест.

Но ето че и при двамата дойде смъртта. Първо умря баща ми и тъй като тогава времето беше лошо, тялото му дотолкова се повреди, че неразумните съседи сметнаха, че той е голям грешник, наричаха го враг Божий и с погнуса го предадоха на земята. А когато умря майка ми, нейното тяло се запази, времето беше хубаво и тя бе погребана с чест.

Една вечер след тяхната смърт аз се замислих как да живея. Питах се като баща си ли да живея или като майка си. Ако тръгна по стъпките на баща си, що за живот ще бъде това? Той нито когато беше жив видя радост, нито след смъртта си бе погребан като хората. А майка ми живя весело и бе погребана с чест. Ще живея като нея!

Дойде ми и една друга мисъл: колко добре би било с очите си да видя къде са сега душите и на двамата и на кого от тях е по-добре зад гроба. С такива мисли заспах.

В съня си видях един много страшен и висок мъж, който застана пред мен и гневно ме попита: «Ти какво си решила за себе си?» Обзета от ужас аз не можех да промълвя нито дума. Той отново ми зададе същия въпрос. Аз пак мълчах. Тогава сам разкри моите мисли и като ме хвана за ръка, каза: «Ела с мен! Ще ти покажа къде са твоят баща и твоята майка. След това подражавай на живота на оногова, на когото решиш».

При тези думи той ме изведе на някакво широко поле, из което имаше много градини, в които се виждаха красиви дървета натежали от плод. И тук сред това невъобразимо блаженство аз видях своя баща. Той ме прегърна и ме целуна. Аз паднах в нозете му и започнах да го умолявам да ме остави при себе си, а той ми отвърна: «Сега това не може да стане, дете мое, но ако следваш в живота си моя пример, то не след много време ще се преселиш тук».

После явилият се отново ме взе и каза: «А сега дойди и виж къде е твоята майка и тогава ще видиш дали да вземеш за пример нейния живот или този на баща ти». И аз видях горяща пещ, в която беше моята майка. Като ме видя, тя започна да вика към мен: «Горко ми, чедо мое, заради моите зли дела! Сега страдам и се мъча за моите грехове! Постигна ме неочаквано за мене зло! Помогни ми, дъще моя, подай ми ръка и ме изведи оттук. Не пренебрегвай молбата на твоята майка!» Аз страшно се изплаших и от страх се събудих. Ясно е, че след видяното трябваше да поема по пътя на баща си, което и направих.”

Знайте, братя мои, каквито и да сме били в телата си – праведници или грешници – всички сме пръст и в пръст ще се превърнем. Всички трябва да се подчиним на закона на тлението, да се разложим, едни по-бързо, както бащата на споменатата постница, други по-бавно. Затова и не трябва да съдим по тялото на покойника за неговата участ. Наистина понякога Бог прославя с нетление телата на Своите светии. Но това се случва много рядко. При това въпросът не е само в нетлението, а също и в чудесата. Тогава заедно с тях то може да служи като признак за прослава от Бога. Ако дълго не изтляват телата на грешни люде, то да се съди по това за тяхната участ е толкова неоснователно, колкото и когато се отхвърля прославлението на много Божии угодници, чиито тела са изтлели. Ако така съдим, то ще излезе, че днес въобще няма спасяващи се, а само погиващи. И тъй, ако някой съди по състоянието на тялото на умрелия за участта на душата му, то нека захвърли това като грубо суеверие. Амин.

Протоиерей Виктор Гуриев, Пролог в поучениях.

Превод: прот. Божидар Главев