Светият апостол и евангелист Иоан Богослов, чиято памет днес честваме, през целия си живот повече от всичко и по-често от всичко проповядвал за любовта – наставлявал християните да обичат Бога и да обичат ближния. Дори в старостта си често като поговорка повтарял думите: „Обичайте се един другиго, братя“ (срв. Иоан 15:12).

„Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше“ (Лука 5:6).

Братя мои възлюбени, днес беше прочетено евангелието от Лука за проповедта на Господа Иисуса Христа, произнесена от кораба при Генисаретското езеро; след това, чухме за заповедта на Господа към рибаря Петър да хвърли мрежата в дълбокото и научихме за необикновено изобилния улов на риба, от който мрежите се късали, а корабите започнали да потъват; за ужаса на рибарите при този чуден улов; за това как Петър почувствал божествената власт на Христа и за дълбокото чувство за неговата собствената немощ; и накрая за призоваването на Петър – от рибар да стане ловец на човеци и за незабавното му последване на Христа (Лука 5:1–11). Това незабавно последване е чудо на Христа.

Един човек, като се отправил на далечен път, повикал слугите си и им дал от своето имущество – едному дал пет таланта, другиму – два, на трети – един.

На Твоя Кръст се покланяме, Владико!

Днес е празникът на Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен. Ще ви разкажа, слушатели, какво означава днешният празник и по какъв случай той е установен.

„Чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му; а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря й. Но Иисус й рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата. И каза й: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти. И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря й лежеше на постелката” (Марк 7:25-30).

Какво подтикнало сирофиникиянката да дойде при Господа и да бъде тъй неотстъпна в прошението си? Оформеният у нея траен образ на убеждения. Тя била убедена, че Спасителят има силата да изцели дъщеря ѝ и дошла при Него. Убедена била, че Той няма да остави прошението ѝ неудовлетворено и не преставала да моли.

Иоан 3:13–17

Галатяни 6:11–18

Стоейки пред тайната на Светия Кръст, четем, как „един човек, на име Никодим, началник иудейски дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог”. А Господ започнал да говори за необходимостта човек да се роди отново, за Духа, Който „духа, дето иска“. Никодим пита как, защо, но отговорите на Иисус Христос не се опират на живия духовен опит на слушателя и затова те са като знаци, като точки, които още не са съединени в контур, поради което още не се е получил определен образ.

„Кога се дигне Господ да съкруши земята!” (Ис. 2:19). Така започва своето истинно свидетелство пророк Исаия. Не като нашенските т. нар. пророци, които казват: „така ще стане“, а после не става; или „така ще се случи“, пък не се случва. Това обаче е онзи велик пророк, на когото Божият ангел вложил небесен огън в устата, за да го очисти от всяка заблуда и лъжа. И той да пророкува само онова, което е истинно, което е от Бога.

Днес Бургас тържествено посрещна Пояса на Пресвета Богородица. Светинята беше приветствана с литийно шествие, камбанен звън, гвардейци и музика при стечението на богомолен народ. Поясът пристигна у нас по покана на Сливенския митрополит Арсений и със съдействието на Гръцката църква. Реликвата е изложена за поклонение в храм „Св. Богородица” и ще остане в Бургас от 14 до 17 септември, а храмът ще бъде отворен денонощно за желаещите да ѝ се поклонят.

„Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби” (Мат. 22:11-13).

Виждаш ли какво казва Господ? Че на брачния пир се събират всички, които, бидейки зли, се преобразяват и стават добри и добродетелни.

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух!

Днес чухме откъс от посланието на апостол Павел до Ефесяни. Нека се опитаме да разберем за какво говори апостол Павел, тъй като мнозина не разбират към кого се обръща и какво иска да каже.

Нека отново прочетем откъса: „А сега в Христа Иисуса вие, които някогаш бяхте далеч, станахте близки чрез кръвта Христова“ (Еф. 2:13).

За кого се говори тук? Кой е бил далеч и от кого бил далече? И се сближил чрез Христовата кръв. Става дума, разбира се, за езичниците.

Днес на литургията, възлюбени братя и сестри, беше прочетена притчата на Христа Спасителя за стопанина, който насадил лозе, оградил го с ограда, изкопал в него лин, построил кула и като го предал на лозари, отишъл си. Когато наближило времето на гроздобера, той изпратил слугите си при лозарите да му приберат плодовете. Но лозарите, като хванали слугите, едного пребили, другиго убили, а трети пребили с камъни. Той отново изпратил други слуги, повече от първите, и с тях постъпили по същия начин. Най-накрая изпратил при тях сина си, като си казал: ще се засрамят от сина ми. А лозарите, като видели сина, казали помежду си: това е наследникът; хайде да го убием и да завладеем наследството му. И като го хванали, извели го вън от лозето и го убили. И така, когато дойде стопанинът на лозето, какво ще направи с тези лозари?

Утешения в този свят не бива да се търсят страстно и настоятелно, но утешението, което дори и в този свят дарува Божията благодат, трябва да се приема с благодарност. Добро нещо е да се откажеш от утешенията на този свят и в същото време да не смяташ себе си за безутешен. Благ е Господ: както и в най-суровата и груба храна е вложил вкус, така и в най-тежкия жребий на този свят е положил известно утешение.

„Всичко това съм опазил от младини” (Мат. 19:20).

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Ще настъпи час, когато всеки от нас ще срещне своя Господ и Спасител. Ще дойде ден, когато ще трябва да дадем отговор пред Този, Който някога е задал въпроса: „Любиш ли Ме?“ (Иоан 21:16). Нима наистина и ние също като богатия младеж от днешното евангелско четиво ще започнем да изреждаме всички наши тъй наречени добри дела? Нима и ние също като него ще тръгнем да доказваме на Спасителя, че всички Негови заповеди сме „опазили от младините“ си?

Возлюбени, днес е велик ден – денят, поставящ началото на земната и небесната слава на Онази, Която бе земен човек, но стана и Небесна Царица. Днес е денят, когато завършва великият подвиг на Нейния живот в името на спасението на човечеството – денят на Успението на Пресветата, Пречиста, Преблагословена, Славна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария.

По такъв начин днес светът възвеличава само един-единствен човек на земята – Светата Дева Мария, Богородица и Майката на Светлината.

„Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас“ (Мат. 18:35).

Благочестиви слушатели! Помните ли евангелската притча за царя, който поискал да си оправи сметките с един свой раб? Помните ли, как този цар най-напред напълно опрости на длъжника си десет хиляди таланта, а после толкова се разгневи на него, че го хвърли в тъмница, въпреки молбите му за пощада? Вие, разбира се, помните по каква причина царят внезапно се прогневи на своя длъжник. По причина на това, че онзи сам не прости един малък дълг на своя другар, не прости тъкмо тогава, когато сам беше измолил от царя прошка.