„И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг” (Мат. 28:1-3)

След възкресението се явява ангел. Защо се появява той и отмества камъка? Заради жените, които тогава Го видели [Господа] в гроба. Те сега виждат, че в гроба тялото го няма и затова трябвало да повярват в Неговото възкресение.

Защо така съгрешили Ананий и Сапфира? (Деян. 5 гл.) Защото забравили, че Бог вижда техните дела и помисли.

„Не бъди невярващ, а вярващ” (Иоан. 20:27).

Истината за Христовото Възкресение е тъй важна, че върху нея се гради цялото християнство: „ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ни“ (1 Кор. 15:17).

И затова не е чудно, че свети Тома, който не бил свидетел на първото явяване на Възкръсналия Животодавец на учениците, толкова силно желаел с пълна увереност да се убеди в тази истина, че не повярвал дори на своите съученици, които му казали: „видяхме Господа“ (Йоан 20:25).

На Светли Петък Православната Църква празнува Живоприемен Източник на Пресвета Богородица в чест на обновяването на нейния храм „Живоприемни Източник” в Цариград. Ето накратко историята на празника, както е записана в Синаксара за този ден.

Христос Воскресе!

Колкото и пъти да сме произнасяли тези думи досега, не се уморяваме да ги повтаряме, и се надяваме, че и вие не се уморявате да слушате всеки път тези същите думи: „Христос Воскресе!“

Колко чудно е това слово! Как преобразява вида на всичко съществуващо!

Досега повечето хора познаваха само земята, на която се появяват за кратко и скоро след това изчезват неизвестно къде; някои бяха чували нещо и за ада – бездна, която поглъща всички и не връща никого; малцина само размишляваха за небето – като за небесно обиталище, към което един човек видя стълба насън, и по нея се виждаха само възнасящи се Ангели Божии, но не и човеци.

Има на днешния ден проповед, която никой на земята не е чувал и няма да чуе, никой на земята не е чел и няма да чете, която обаче е достойна за това, щото самата земя и самото небе да възблагоговеят пред нея.

И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува... И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти (Мат. 26:37-39).

Като казва: Ако е възможно да Ме отмине тази чаша, Той разкрива Своето човешко естество; с думите: обаче, не както Аз искам, а както Ти – показва Своето мъжество и твърдост, учейки ни да се покоряваме на Бога, въпреки противенето на естеството.

Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, съблече горната Си дреха и като взе убрус, препаса се; после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан (Иоан 13:3-5).

Тук евангелистът изразява своето учудване, че Този, Който бе толкова велик и толкова въздигнат, понеже беше излязъл от Бога и при Бога отиваше, Който държеше всичко в Своя власт – че Той направи това, и въпреки цялото Си величие не се погнуси да се заеме с подобно нещо.

Замлъкнал Господ в сряда и до вечерта на четвъртъка, за да излее тогава речта си пред учениците, реч, подобна на която няма в писанията – не само в човешките, но и в Божествените. Днес по указанието на Църквата чуваме от устата на Господа да не пречат Той да бъде помазан с миро, защото това служело като подготовка за смъртта. За Него пред очите Му била вече само смъртта – заключителното тайнство на Неговото пришествие на земята за нашето спасение.

Днес народът, свещениците и иудейските началници за последен път чуват словото на Господа в храма. И то било всеобхватно; обхващало всичко – минало, настояще и бъдеще.

Евангелският разказ за безплодната смоковница дава отговор на въпроса защо по отношение на безплодната смоковница не е проявено Божественото милосърдие. Защо смоковницата бива осъдена на смърт? Защо Господ вече не очаква плод от нея? Нима грешната и безплодна душа не може да се надява на Божественото милосърдие? Та Господ много пъти е давал прошка и е проявявал милосърдие! Може би душата ще се покае и ще даде плод достоен за покаяние.

Подигнете портите, князе, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата! (Пс. 23:7 - слав. прев.) Това постановява и възвестява Светият Дух чрез устата на вдъхновения пророк.

Винаги се учудвам колко често и с какво усърдие някои от нас се опълчват срещу поста всеки път, когато настъпи неговото време.

Трябва да бъдем по-мъжествени. Ние се оказахме едно слабоволево поколение и Великият пост изглежда извънредно труден за нас, защото сме твърде концентрирани върху собствената си воля и право на самоопределение.

„Радвай се, благодатна! Господ е с тебе.”
Лука 1:28

Какво може да бъде по-радостно от вестта, която архангел Гавриил донесъл от небето на Дева Мария? Радвай се, благодатна – ти, която си изпълнена с Божията благодат, милост и любов; Господ отсега нататък ще бъде с тебе и в тебе; защото Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; и роденото от тебе чедо ще се нарече Син Божий, и ще пребъдва с теб и във Витлеем, и в Египет, и в Назарет, и в Йерусалим.

Останало още малко за доизказване: „и гледай, пренепорочна Девице, и ти да бъдеш с Него навсякъде, дори на Голгота, на която, когато ти Го видиш разпнат на кръста, меч – тежка скръб – ще порази душата ти”. Впрочем това предсказание за Спасителя било изречено от праведния старец Симеон в храма. Но тук или Бог не разпоредил на архангела да го възвести, или архангелът не знаел това, но му било разпоредено само да каже: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе.”

Петата седмица и Петата Неделя на Великия пост са подготовка за Страстната седмица. В Евангелското четиво на Петата Неделя се казва как Господ на път за Иерусалим, открил на учениците Си това, за което им говорил нееднократно, и отново потвърдил, че Неговият път е път на кръста, страданието и смъртта, и че първосвещениците и книжниците ще го предадат, ще Го поругаят и оплюят, ще Го бият и разпнат, и на третия ден ще възкръсне.