Вход

Православен календар

До една скърбяща майка за опърничавите й деца

 

Вие се оплаквате от своите деца, уви, от своите собствени деца!

Освен че посещават училище, Вие сте наела и учители, които да ги учат да свирят на пиано и да говорят на френски. И сега те Ви надуват главата с това пиано, а помежду си говорят на френски, смеейки се, и Вие чувствате, че Ви се подиграват.

Една събота сте искала да отидете на гробището за панихида на най-големия Ви син, загинал във войната, и сте съобщила това на децата. Но тях не ги е било грижа за Вашата панихида, и ставайки от леглото, те веднага седнали зад пианото и започнали да свирят.

– Деца, – сте казала Вие – днес не се свири, днес ще правим панихида за покойния Мирко.

– Ами ето, ние му свирим заупокоен марш! – отговорили те и силно се разсмели.

И Вие сте отишла сама, както пишете, “от един гроб на друг”, като през целия път сте плакала и ридала.

Де да бяхте наели в свое време за децата си специален учител, който да ги възпитава в Божия Закон! Тогава щяхте да имате деца, а не маймуни и папагали, защото и маймуните могат да се научат да свирят, и папагалите – да говорят, но Законът Божий може са се учи само от синовете и дъщерите човешки.

Говорят, че някога една дворянка отишла при св. Серафим в Саров и му се оплакала, че учителят по френски не учи добре децата, като го попитала какво да прави. И на това светият човек й отговорил:

- Ти, матушка, по-добре научи децата си как да се молят Богу, а френския лесно ще научат след това.

Децата трябва първо да научат най-важното, защото това, което се научи на младини, не се забравя лесно. Второстепенните неща могат и по-късно да се научат, но и да се забравят - не е голяма беда. Но ако не научат най-важните неща или ги усвоят слабо, или пък ги научат, па ги забравят, тогава звукът на пианото ще заглуши молитвата, а френското “парлене” ще им служи само за да се присмиват над родителите.

Да Ви помогне благият Господ! Сега вече е трудно да се даде съвет. Когато сърцето се замъти, трудно се избистря този мътен поток.

Търпете и се молете Богу за своите деца. Лека полека Вашето търпение може да ги доведе дотам, че да започнат да изпитват срам, а с молитва ще изпросите помощ от Всемогъщия да се избистрят сърцата на Вашите деца.

Но по-напред се покайте пред Него, задето преди всичко не сте научила децата си на Неговия закон.

„Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене” (Исаия 1:2).

Владика Николаj, Мисионарска писма.

Превод: Десислава Главева

Други статии от същия автор:

module-template2.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти