Въпрос: Когато има съмнение дали едно добро дело е наистина добро, как да се разбере има ли Божие благоволение към него или то представлява дяволско изкушение, при условие, че един помисъл ни подбужда да го извършим, а друг, напротив, препятства това?

Отговор: Врагът обикновено скрива истината и смесва доброто със зло. Но по какво може да се узнае истината? Божието благоволение във всички наши намерения е кротко, благонадеждно и несъмнено; не само в добрите ни дела, но и в беззаконията ни. Бог с кротост дълготърпи и очаква нашето покаяние.

Но по какво може да се разбере кой прилог* е от врага? Врагът обикновено ни препятства и отвръща от доброто. Но ако в нещо, което на вид едобро, умът се смущава и ни разстройва, прогонва страха Божий, лишава ни от спокойствие, така че сърцето ни боли без никаква причина, а умът се колебае, то знай, че това е вражи прилог, затова го отблъсни.

Това, което идва от врага, е смущаващо, неспокойно и съмнително за ума във всички наши намерения. Винаги трябва да се обръща внимание на неразположението на сърцето, но трябва и да разсъдим полезно ли е това неразположение. Когато нашият ум е стеснен от вражески помисли и омрачение, тогава трябва напълно да оставим всяка мисъл и разсъждение, защото няма да узнаем дали са истинни, докато умът не се очисти с молитва, понеже тогава помислите се надигат в него като мътна вода или блуждаят като облак, а душевните чувства стават притъпени към всичко.

Ето защо желаещият да узнае истината, нека се самопринуждава дълго време на гореща молитва и на желаемото дело; по време на молитва врагът не може да скрие истината, тъй като тогава той няма власт, и ти на дело ще можеш да изпиташ истинността на такъв подход.

Богу нашему слава во веки. Амин.

Преподобный Паисий (Величковский). Крины сельные или цветы прекрасные, собранные вкратце от Божественного Писания, Слово 42.

Превод: Десислава Главева

* Прилогът представлява помисъл или внушение на врага и действа отвън. Той е първата степен на проникване на греха в душата. Подхвърлящият се на прилог е невинен, докато не му обърне внимание. Ако обаче му се поддаде, прилогът може да прерасне в съчетание с греховния помисъл, в съгласие с него и т.н.