1. Злото, което по съществото си е зло, а такова се явява грехът, произтича от нас самите. Другото зло са неща, които сполитат нашата чувствена природа и като такива се явяват нещо болезнено и затруднително. Такива неща се случват като пратени ни понякога от Бога като от Лекар, Който чрез това удържа и изцерява истинското зло; от Бога, Който проявява всестранна грижа, когато съгрешилите действително могат да бъдат излекувани, а когато болестта в тях е неизлечима, те и от самия живот биват лишавани заради спасението на останалите.

След като така стоят нещата и ние сами сме си виновни за нашите несгоди, направили себе си достойни за огнено наказание, то и в това Той се явява наш Благодетел и Спасител като Унищожител на истинското зло. Случва се Той да предложи и подвиг на мъжествените: да бъдат подложени на напаст от зло, само че не зло по същество.^[1] Защото както болестта не била сътворена от Бога, независимо от това, че сътвореното от Него живо същество можело да се окаже подложено на болест, така и грехът не е произлязъл от Бога, макар приведената от Него в битие разумна душа и да се склонила доброволно към греха. Защото, бидейки почетена с дар на свобода на волята^[2] и живот според своя избор (тъй като напразно тя би била разумна, ако не обладаваше при това и тази чест),^[3] то приемайки воля несвързана с никакво принуждение тя, ако би се държала за Бога и би имала единение с Него в любовта, би съхранила в себе си свойствения за нея по естество щастлив живот. Ако пък като че преситена от свещената близост с Бога тя би се склонила към долни плътски удоволствия, тогава лишавайки се от благото по същество, тя би заболяла и от зло по същество, тоест от грях, сама за себе си, уви, създавайки смърт, чрез своето доброволно отпадане от живота.

2. И тъй, след като ние почти всички сме такива и имаме нужда от общополезно изправление и съвет, то предимно на основание на Божиите слова сега ще ви поговорим, за да можете познали, че виновникът за всемирния натиск на злото се явява грехът, да отхвърлим нашата собствена грехолюбива воля и да се пренастроим към всичко онова, което е угодно Богу, и с добродетелни дела да умилостивим и почетем Божеството като така гневът Господен към нас обърнем на милост. Защото Той Сам свидетелства пред нас и говори чрез Моисей: „Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, - няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой.“ (Изх. 15:26); „Ако постъпвате според Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате (ще бъдете сподобени с всяко благо^[4]) и ще живеете на земята (си) безопасно. Ще дам мир на земята (ви), ще легнете, и никой не ще ви обезпокои, ще пропъдя лютите зверове от земята (ви), и меч не ще мине през вашата земя. И ще гоните враговете си, и те от меч ще паднат пред вас; петима от вас ще прогонят сто души, и сто от вас ще прогонят десет хиляди, и враговете ви ще паднат от меч пред вас. И ще ядете от старото - ланското, и ще изхвърлите старото зарад новото.Ще поставя жилището Си между вас, и душата Ми няма да се погнуси от вас. Ще ходя между вас и ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ. Аз Съм Господ Бог, Който обещава всичко това.^[5] Ако пък Ме не слушате и не изпълнявате всички тия заповеди, ако презрете Моите наредби, и ако душата ви се погнуси от Моите закони, тъй че не ще изпълнявате всичките Ми заповеди, то и Аз ще постъпя с вас тъй: ще ви пратя страхотии, изтощение и треска, от които ще отслабнат очите и ще се измъчи душата, и благата ваши враговете ви ще изядат.^[6] Ще обърна лицето Си против вас, и ще паднете пред враговете си; над вас ще владеят враговете ви, и вие ще бягате, кога ви никой не гони. Ако и при всичко това Ме не послушате [„и не се обърнете“, ще добавя, казва Бог – (свт. Григорий)], седмократно ще увелича наказанието за греховете ви;ще сломя гордата ви упоритост, и напразно ще се изтощава силата ви поради засухата и неплодородието на земята и безплодието на полските дървета.^[7] Ако ли (след това) тръгнете против Мене и не поискате да Ме слушате, ще ви прибавя седмократни удари за греховете ви; ще ви изпратя полски зверове, които ще ви лишат от децата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви намалят, тъй че ще запустеят пътищата ви. Ако и след това се не поправите и тръгнете против Мене, то и Аз ще тръгна (с ярост) против вас и ще ви поразя седмократно за греховете ви. И ще пратя срещу вас отмъстителен меч в отмъщение заради завета; ако пък се скриете в градовете си, ще ви пратя мор, и ще паднете в ръцете на врага.  Хляба, който подкрепя, ще унищожа у вас; Ако ли и след това Ме не послушате и тръгнете против Мене и Аз ще тръгна с ярост против вас и ще ви накажа седмократно за греховете ви, и ще ядете плътта на синовете си, и плътта на дъщерите си ще ядете. Градовете ви ще обърна на пустиня и ще опустоша светилищата ви, и няма да мириша приятно благоухание от вашите (жертви). Ще опустоша земята (ви), тъй че ще се смаят над нея вашите врагове, които се заселят в нея; вас пък ще разпилея между народите и ще изтръгна меч подире ви… На останалите от вас ще вселя в сърцата страх в земята на враговете им, и шумът от разлюлян лист ще ги подгоня, и ще бягат като от меч… И ще загинете между народите, и ще ви погълне земята на враговете ви" (Лев. 26:3–38).

3. Виждаш ли докъде се простира Господният гняв, независимо от това, че „Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за злочестината“ (Иоил 2:13, Иона 4:2); но това се отнася за каещите се и отвръщащите се от своите лукавства. Защото „Обърнете се към Мене и Аз ще се обърна към вас, казва Господ" (Зах. 1:3).

„Но когато потърсиш Господа, твоя Бог, казано е, ще (Го) намериш, ако Го търсиш от все сърце и душа. Кога изпаднеш в скръб, и кога всичко това с време те постигне, ти ще се обърнеш към Господа, твоя Бог, и ще послушаш гласа Му“ (Втор. 4:29–30). Ако се покоряваш на моето назидание, утеснявай себе си. Ти страдаш не само поради това, че си презрял заповедите Господни и Неговите оправдания не си опазил, за което си и предаден на жестоки несгоди. И в твоите скърби наистина проси избавление от злините, обещай (при това) да съблюдаваш заповедите, и твоето обещание покажи изпълнено на дело, за да получиш и сам в отговор действителна Божия помощ.

Но кои са тези заповеди Господни? Това са непоклатимото благочестие в отношението към Него и любовта към Него, съхраняване на нашето тяло в непорочност и целомъдрие, взаимната любов и непожелаването на това, което принадлежи на ближния, невършенето никому зло, но извършване благотворителност според силите, и казано накратко: всеки да върши на ближния си това, което сам би желал да вършат спрямо него.

4. Но ако искаш обърни внимание и на изречението, което се отнася до присъдата над престъпващите (Господните заповеди). „Те Ме раздразниха не с бог, а със своите идоли Ме оскърбиха: и Аз ще ги раздразня не с народ, с народ неразбран ще ги оскърбя“ (Втор. 32:21);^[8] и още: „Аз Съм Бог ревнител, Който, за греха на бащите, наказвам децата и децата на децата^[9] до трета и четвърта рода, които Ме мразят“ (Втор. 5:9); и „Проклет да е, който хули баща си или майка си! И целият народ да каже: амин.“ (Втор. 26:16); и „Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт“ (Изх. 21:16, Лев. 20:9); същото се отнася и до син, който противоречи на своя баща в правото дело;^[10] и „Ако някой има буен и непокорен син, който не слуша гласа на баща си и гласа на майка си, нека го вземат и го заведат при стареите на града си и да кажат: "тоя наш син е буен и непокорен, не слуша думите ни, прахосник е и пияница", тогава всички жители на града му нека го пребият с камъни до смърт: тъй изтребвай злото изсред тебе" (Втор. 21:18–21).

5. Какво да кажем относно престъпващите заповедта за целомъдрие? Не била ли дадена смърт като наказание за това? Казано е: „Блудница от Израилевите дъщери да няма, и блудник от Израилевите синове да няма.“ (Втор. 23:17); и „Оскверни се народът с блудство.“ (Чис. 25:1 - слав.); „А умрелите от мора бяха двайсет и четири хиляди“ (ст. 9), и ако не бе въстанал Елеазаровият син Финеес и не бе възревнувал (по Бога), и с един удар на копието не бе пронизал и умъртвил на мястото на престъплението блудника заедно с блудодействащата с него, всички тогава биха погинали, и невинните заедно с виновните, задето не са отмъстили за беззаконието, подигайки се в защита (на закона Господен); затова и Бог възвестил на Моисей: „Финеес отвърна яростта Ми от синовете Израилеви, като показа измежду тях ревност за Мене, и Аз не изтребих синовете Израилеви в ревността Си“ (ст. 11).

Ако блудът така строго се забранява и така страшно се наказва, то какво би претърпял прелюбодеецът? Той, разбира се, няма да избегне наказанието. Затова и в божествения Закон е записано: „Ако някой се намери да лежи с омъжена жена, то и двамата да се предадат на смърт. Изтребвайте злото от себе си“ (Втор. 22:22, парафр.).

6. Но това, ще кажеш, се отнася до древния закон, тъй че какво отношение има към нас, хората на Новия Завет? Ако говориш така,^[11] ти явно не си чувал думите на Законодавеца и Владиката Христа, Който казва: „Не съм дошъл да наруша закона, а да изпълня. Ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“ (Мат. 5:17-18 - съкр.). Ако това е така то по всяка необходимост ще бъде умъртвен и предаден на враговете срамно победеният (от страстите) и всичко ужасно ще претърпи този, който по причина на греха подлежи на смъртна присъда и прочее страшни възмездия. Има едно единствено лечение изобретено от мъдростта и благодатта на Единородния Син Божий и Спасител Христос, лечение, изразяващо се в това, по пътя на покаянието да умъртвим в себе си греха и по такъв начин да отдадем своя дълг към присъдите, заключващи се в Закона, по пътя на добродетелите да се облечем в новия човек в Христа, като по такъв начин се освободим от проклятието, наложено върху нас в Закона, живеейки по Христа, Който даде Себе Си Изкупление за нас.

Впрочем ако наистина Новият Завет не забраняваше греха, то бидейки достоен за онези присъди, донасящи смърт, ти би могъл да се позовеш на него (тоест на Новия Завет), за да се оправдаеш. Но сега не само греховната постъпка, но и това, което не е така сериозно като греха, тоест самите начатъци на греха той (Новият Завет) е забранил и поддаващите им се осъжда на вечна смърт, като че вече са извършили пълния грях. Затова Христос казва: „Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда". Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда“ (Мат. 5:21–22). Виждаш ли? Неправедният гняв Той обявил равен на убийство, поставяйки тук същото осъждане и за едното, и за другото. Този, който в оскърбяването на своя брат е стигнал дотам да го нарече „безумен“, виновен ще бъде за геената огнена (ст. 22). И още: „Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай". Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си“ (ст. 27). Виждаш ли? И тук Той приравнява блуда с прелюбодейството. Защото не всяка жена е омъжена. Или по-добре да се каже не самия блуд, а въжделението на блудодейство, и то само в мислите, когато посредством страстно разглеждане някой възбужда в себе си страст, Той обявява това за вече извършено прелюбодейство. Защото Той е Съдия на сърдечните въжделения и помисли, и Той знае духа, който е в нас, тъй като го е създал да бъде подобен на Него Самия, като някаква умозрителна луна и малка светлина, можеща да вмести разумния лъч на Божествената и Превисша Светлина.

7. И тъй, превръщащите съсъда на Божествената Светлина във вместилище на наистина мрачно удоволствие, след като у тях създадения от Бога Божий храм вместо да е съобрáзен на предназначението си, вследствие подчинението на страстите е станал жилище и капище на бесовете, какъв абсурд още не са достигнали, за да не ги наречем на основание на най-срамния от всички грехове прелюбодейци? Ако ние сме сгодени за едничък мъж, за Единия Жених Христос, както казва Павел (срв. 2 Кор. 11:2), и сме станали един дух с Него, съединили разума на душата си с Неговото Божество, ние сме и Негови членове невидимо сраснати с Него, то как ти се струва - не се ли явява прелюбодеец и не заслужава ли такова название този, който се е съгласил на блуд, осквернявайки така това единение (с Христа)? По-добре да се каже, че той е нещо много по-лошо от прелюбодеец като такъв, който е разкъсал божественото и безстрастно единение с Бога.

А какво ни е заповядал Той за клетвите? Не ни ли е забранил Той това като че такова действие би било клетвопрестъпление, и не ни ли е възвестил ясно, че клетвите са дело на лукавия? Но защо говоря на части, когато е възможно всичко да се обедини в една дума? „Ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, (тоест съвършените изпълнители на Ветхия Закон)^[12] няма да влезете в царството небесно“ (Мат. 5:20).

8.^[13] Ние, от които се иска повече, отколкото от тях, не само не се сравняваме с тях по отношение на делата, но дори не сме близки до тях. Защото научени да се въздържаме от общение дори със съпругите си („Защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат; защото е преходен образът на тоя свят“ (1 Кор. 7:29-31 съкр.) ^[14]), ние, след като сме чули това и сме повярвали, не само не се въздържаме от собствените си жени, но биваме обзети от страст по чужди. Имайки заповед да не се кълнем дори в косите си (защото Христос казва: „Ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен“ (Мат. 5:36)^[15]), ние не треперим, а непрестанно се кълнем във Височайшата Глава на всичко, в Самия Бог и Божиите светини, но и дотам, уви, е стигнала безмерната ни дързост, че самите неизречени знамения на Спасителните Страсти – Божествената Кръв на Бога на боговете (Втор. 5:36), веднъж завинаги пролята за спасението на света (уви, о, слънце, защо не залезеш заради нас, както тогава си залязло заради богоубийците?!^[16]) ние полагаме на хартия вместо подпис с мастило за потвърждаване на клетвите, които клетви, всички накуп, Истинният Владика обявил за дела на лукавия, и така излиза, че ние правим съратник на лукавия, уви, Този, Който разрушил неговата власт.

9. Но ако ние сме такива в отношението си към Божеството, то как постъпваме към нашите събратя? Не по-скоро ли както с чуждоплеменници и врагове? Горко ми! Какво да направя?! Как да изобразя това всенародно и общо бедствие? Може да се каже, че репутацията ни е такава, че се славим не с друго, а само с това, че се изтребваме един друг и силните причиняват щети на по-слабите. Безполезно е да говорим! Можем да кажем, че целият свят е станал за нас бойно поле, на което братя се бият с братя. И ако за малко обявим привидно взаимно примирие, тогава тези, които имат власт още повече ще притесняват бедните, налагайки все по-тежки налози на живеещите от своите трудове. Кой воин днес се задоволява от полагащото му се? Кой княз не разтваря уста, за да погълне чуждо имущество? Кучегледачи и свинари също като диви глигани и кръвожадни псета разкъсват на парчета жизнените средства на онези, които нямат никаква защита. Затова бедните със скръб викат към всички вас: към имащите власт, към стоящите зад тях, към тези, които са на военна служба, към тяхната прислуга, не понасяйки немилосърдния и човеконенавистен нрав на бирниците и непрестанното притеснение и неправда от страна на силните на вашата земя. Вече и до монасите е дошла тази стихия и е наводнила всичко с неправда.

10. И след всичко това ние се удивляваме, че Бог ни е оставил? Как станало тъй, че сме станали предмет на злорадство за враговете ни? Как над нас удържали победа всякакви народи и още извършват набези, за да ни грабят безпощадно? Това, на което трябва да се удивляваме, е изобилието на Божието търпение: как Той не е изпратил върху нас огън от небето, както това се случило с Корея и останалите с него? Как живи не ни е спуснал в ада, разтваряйки земята и за нас и откривайки бездната и пропастта, както е било с Датан и Авирон и цялото им сборище (вж. Чис. гл. 16)? Как напълно не ни е предал на поголовна гибел, както било с езическите народи? Не, в действителност ние твърде леко биваме наказвани за нашите грехове.

11. И така, тъй като Той ни наказва милостиво и всячески очаква нашето обръщане, то ние и сами след като сме пострадали и сме се вразумили, нека се обърнем към Него. Да отхвърлим делата на мрака, всячески да направим себе си причастни на делата на Светлината. Да възлюбим един другиго и с дела да покажем, че нашата любов е нелицемерна, за да пребъдва и Божията любов във вас прославяна на дело (явно видима) сред всички народи враждуващи срещу нас. Нека всеки спре да желае имуществото на ближния си, за да можем да отстъпим от всяка неправда и така да придобием Божията Правда, която ще ни помага и ще поваля под нозете ни нечестивите и ще ги прави наше достояние. Да се удържаме от ужасни клетви, с които мислим, че можем да скрепим нашите дела, но така унищожаваме Божественото повеление, от което непрестанно търпим неудачи, сами изплъзвайки се от Божествената защита. Ако обуздаем склонността си към клетвите, тогава и Сам Бог ще бъде сред нас, укрепявайки за полза всяко наше полезно предприятие. Да променим образа на нашия живот, за да може Отецът на непорочността Бог да ни обича като Свои чеда и да ни постави по-високо от всяко безчестие и тление, във всичко да ни съдейства и води битка срещу нашите врагове. Да направим порядъчно всяко наше дело, слово и мисъл и да ги насочим към угаждане на Бога, и така като вършим всичко честно и чисто да припаднем и да изплачем пред нашия Господ Бог, изпросвайки за себе си прошка на предишните наши грехове.

12. Защото тогава и Той ще се обърне към нас, ще ни очисти от всеки грях и ще ни направи по-бели от сняг (Пс. 50:9), ще ни направи по-светли от злато, ще прослави нас със Себе си сега и във вечни векове. С думите Си Той по много начини е показал Своето човеколюбие: чрез притчата за Блудния син (Лк. 15:11–32), чрез състраданието към смирилия се митар (Лк. 18:9–15), чрез грижата за заблудените като нас овци (Мат. 18:12–14. Лк. 15:3–7). С дела Той ни показал несравнимостта на Своето състрадание чрез примера на разпнатия заедно с Него и въцарилия се с Него разбойник (Лк. 23:43); чрез примера на живелия най-беззаконно сред царете Манасия, който в последния миг се покаял и бил благоприятно чут (4 Цар. 20, 21 и 21 гл. 2, Пар. 23 гл.); чрез примера на милостите, които Той оказал на ниневийците, прощавайки им натрупаните в течение на много години грехове заради тяхното тридневно покаяние.^[17]

Сам Той за нас, о, несравнимо величие на благостта! преклони небесата, слезе и заради нас направи Себе Си Проповедник на покаянието, показвайки с дела и слова, че трябва да се държим о него, и на желаещите благопослушно да следват Неговите заповеди Той обещал не само освобождение от всяко зло, но и небесното вечносъществуващо царство, с което нека и ние да се сподобим, извършвайки делата на покаянието при помощта на Учредителя на покаянието Христа, Комуто подобава слава во веки веков. Амин.

Свт. Григорий Палама, Беседы (Омилии), Часть 3.

Превод: свещ. Божидар Главев

Бележки на издателя:

[1]. „Зло по същество“, както виждаме, св. Григорий Палама нарича греха.

[2] Ориг.: „самовластие“.

[3] Скобите принадлежат на оригинала.

[4] Повечето цитати от Св. Писание тук св. Григорий привежда в съкратен вид.

[5] Тази фраза липсва в упоменатото място в Библията.

[6] Тази фраза липсва в упоменатото място в Библията, но тя отговаря на общия смисъл на библейския текст.

[7] Казаното за предходната забележка важи и тук.

[8] Рус. прев.: «Она раздражили Меня не богом. и Я раздражу их не народом».

[9] Изразът „чедата на чедата“ липсва в библейския текст.

[10] Не е ясно откъде е тази посочка.

[11] Думите „Ако говориш така“ са прибавени от руския преводач за изясняване на текста.

[12] Скобите са от оригинала.

[13] Цифрата «8» я поставихме ние; тя е пропусната в текста – там след §7 следва §9.

[14] Скобите са от оригинала.

[15] Скобите са от оригинала.

[16] Скобите са от оригинала.

[17] В Книгата на пророк Иона броят на дните от възвестяването на гибелта на Ниневия до самата гибел се различава в текста на Седемдесетте и в Масоретския текст. При Седемдесетте – три дни; в Масоретския текст – 40 дни.