Ще преразкажа историята на починалата неотдавна на 91 годишна възраст жителка на Кировска област Мария Алексеевна Белова.

Тя се родила и израснала в селско семейство от Свир. Семейството й самò се грижело за стопанството. Живеели бедно. В края на есента бащата заминавал с последните параходи на търговия, а пролетта, през май, с първите се връщал у дома за да обработва земята.

Семейството имало обичай всеки път на празника на св. Николай Летни (9/22 май) да кани в дома си свещеник, който да отслужва молебен в чест на св. Николай Чудотворец. След молебена всичко някак си се нагласяло добре и работата благополучно потръгвала.

Мария била вече петнадесетгодишна, когато веднъж бащата по някаква причина се забавил с връщането и не успял да се прибере за празника на св. Николай. Наближил 22-ри май. Майката предложила на дъщерята:

- Манка, хайде да не правим молебен тази година – пролет е вече, а времето е пари, има много работа и на полето, и в градината.

Двете се съгласили да не викат свещеник. В това време бащата вече пътувал към дома и същия ден паднал в трюма на кораба и си счупил две ребра. Не успял да се прибере в къщи, защото го взели в болницата, където останал доста време на лечение.

Наложило се майката и дъщерята сами да се заемат с пролетната сеитба. И двете се съсипали от труд през пролетта и лятото. Икономисали от молебен, а колко сили и здраве загубили без мъжка поддръжка!

Така Господ и свети Николай ги вразумили. От тогава всяка пролет в семейството на Мария отслужвали молебен на летния Никулден, и всичко благополучно потръгвало.

Анна, г. Кировск, Ленобласть

Никола-угодник.народ.ру

Превод: Десислава Главева