Вход

Православен календар

„Високомъдрия разум на злите фарисеи да избягваме, научи ни във всички притчи Господ: и да не мъдруваме повече, отколкото подобава да се мъдрува, всички ни настави, бидейки Сам пример за това и образец, като даже до разпятие и смърт се самопринизи. Благодарейки Му, заедно с митаря да кажем: Ти, Който си пострадал за нас, и безстрастен си останал, Боже, от страстите ни избави и спаси нашите души.”

Утреня, самогласна хвалитна стихира, глас 8
Кръстопоклонна неделя

Притча за момчето на брега

 

Веднъж по време на прилив океанът изхвърлил на брега огромно множество морски звезди. След отлива обаче голяма част от тях останала на пясъка и започнала да изсъхва на слънцето.

За да не умрат, едно момче, което се разхождало на плажа, захванало да ги хвърля обратно в морето.

Там го срещнал един човек, който му казал:

— Това, което правиш е глупаво! Я се огледай и виж колко са много! Тук има милиони морски звезди, брегът е просто осеян с тях. Твоите усилия нищо няма да променят!

Момчето вдигнало следващата морска звезда, замислило се за миг, после я хвърлило обратно в морето и казало:

— Това е така, но моите усилия все пак могат да променят много... за тази звезда, например, ще променят всичко!

Добро или зло

Един селянин, който имал красив жребец, се считал за най-богатия човек в своето село. Всички хора му завиждали. Но когато конят му веднъж се изгубил в степта и не се върнал, спрели да му завиждат, а някои дори започнали да го съжаляват. Старикът обаче не се натъжил и останал все така спокоен. Питали го:

- Защо не ти е мъчно за коня?

- Защото не зная дали това беше за хубаво или за лошо – отговарял той.

Но когато конят се върнал и довел със себе си стадо диви коне, всички пак започнали да му завиждат. Само старецът не се радвал и пак останал спокоен. Пак го питали:

- Защо не се радваш?

- Защото не знам дали това е за добро или за лошо – гласял отново отговорът му.

И когато синът му паднал от необязден кон и си осакатил крака, едни се натъжили, а други тайно се зарадвали. Само селянинът оставал все така спокоен. Когато го питали, той пак отговарял същото като преди.

Започнала война и всички мъже ги взели в армията, а неговият син не взели и всички пак започнали да му завиждат. Само старикът нито скърбял, нито се радвал, „защото всичко е по Божията воля”.

Семья и вера

Превод: Десислава Главева

module-template15.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти