Когато благодатта дойде, тя не донася със себе си множество сведения, а научава човека на внимание и го заставя точно да разглежда нещата. Тя не му изяснява законите на мисленето, но влива в него любов към истината, която не му позволява да се отклонява от правите пътища и прекалено да се осланя на отвлечеността, следователно поставя го на истинната среда и го утвърждава в нея - нещо, което той сам по никакъв начин не може да направи.

Вследствие на това често и човек, който не е посветил себе си на науката става разсъдителен и здравомислещ и в дългия опит на живота накрая придобива истинска и достатъчна не само за един живот мъдрост.

У човек с научен опит пък се образува особен метод на изследване, особена чувствителност към откриването на истината и истинния път към нея. С това при помощта на разсъдъчните добродетели, които сега заедно с другите се завръщат в сърцето при наличие на труд и умение да се труди с добросъвестност, внимание и смирено доверие, особено при Божието благословение, на неговите умствени трудове се съобщават особени свойства: успешност, непоклатимост и плодотворност.

Такава здравина на разсъдъчната дейност за всеки е очевидна и във всекидневното му поведение и във взаимоотношенията:

Понятията. Отличават се освен с яснота, определеност и отчетливост, още и с някаква сърдечна дълбочина.

Радостите. Отличават се с вярност, предпазливост, осезателност и разбираемост.

Мъдърстването. Отличава се с твърдост, далновидност, единство и стройност.

Взети в съвкупност тези свойства му доставят звание на човек здравомислещ и със здрав разсъдък.

Святитель Феофан Затворник, Начертание христианского нравоучения.

Превод: свещ. Божидар Главев