Искате ли да внесете порядък в обичайния си живот – вземете устава на Светата Църква, вникнете добре в него, и ще намерите указание за поведението ни с всички, може да се каже, негови подробности. Там e определeна храната, трудът, почивката, пребиваването у дома и в храма, делата през деня и нощта, с една дума – всичко.

Например, отишли сте в храма: в устава вече е определено как трябва да се държите там, а именно – тихо, да не се говори, да не се зяпа на всички страни, а да се внимава в това, което се чете и пее. Сядаме на трапезата – в устава е указано какво и кога може да се яде. Идва време за сън – в устава е посочено как християнинът трябва да се приготви за сън: да се помири с всички, изповядвайки греховете си пред Бога, да се помоли и да размисли какво е направил през изтеклия ден. Така всяко нещо си има съответното правило в Църквата.

Християнинът, член на Църквата, е длъжен да живее по църковному, както например воинът живее по военному. Днес има особено належаща нужда често да напомняме това на всички, защото много християни, увличайки се от плътското мъдруване, вече не искат и да знаят за устава на Църквата, считайки го под тяхното достойнство, а себе си – над него.

Не, уставът на Църквата произхожда от Бога. Който не се подчинява на устава, той се противи на Бога. Светите апостоли, мъченици и всички светии, живели съгласно чина на Църквата и положили живота си за нея, са свидетели, че в него нищо не е случайно и излишно, а всичко е установено мъдро в съгласие със съответните нужди и се възлага като дълг на всички.

Созерцание и Размышление (Записи и мгновенные откровения святого затворника Феофана).

Превод: Светла Георгиева