Поредицата от събития, състояли се през януари и февруари 2016 г. включва: оформянето на документите за бъдещия Всеправославен Събор (27 януари), строго поверителното публикуване на проекта за нов катехизис на РПЦ (29 януари), а също така срещата и съвместното заявление на руския патриарх и папата в Хавана (12 февруари).

Всяко от споменатите събития се явява в исторически план твърде значимо и може да се каже – епохално. Всички те заедно и всяко от тях поотделно предизвикаха очакван асортимент от патологични реакции: от глупост и неграмотност до безпринципност.

С гностическата болест на глупостта могат да се обяснят ликуващите песни и крясъци на официалните и неофициални лица; с неграмотност – неспособността правилно да се изтълкува смисълът на събитията и приетите документи. Накрая, болестта безсрамие породи лицемерни реплики от страна на хора, които във всичко останало са напълно православни.

Би ми се искало накратко да се спра на втората болезнена грешка: неспособността правилно да се отреагира на съответните събития.

Съборът

Съгласно „Регламента по организация и работа на Светия и Велик Събор на Православната Църква”, „Светият и Велик Събор по благодатта на Светата Троица се явява авторитетно изражение на каноничното предание и устойчивата църковна практика по отношение функционирането на съборната система в Едната Света Съборна и Апостолска Църква”.

Както свидетелстват документите на Събора, смисълът на авторитетния израз „предание” се изчерпва с приспособяването на Църквата към света, тоест с прехода от служение на Бога към служение на страдащото човечество. Този поврат е равносилен на отречение от неотмирното Православие и преход към новата религия на гностическото освещаване и приобщаване към света. За всеки модернист осветскостяването на Църквата е негов религиозен дълг, изражение на своеобразна вяра, както това добре знаем от о. Александър Шмеман.

Накрая трябва да отбележим, че документите за Събора са готвени в продължение на сто години от няколко поколения модернисти и икуменисти. Сега след като те са публикувани, каква тежест биха могли да имат частни поправки от частни лица? Тях някой анализира ли ги, обръща ли им внимание? Ако да, то кой съборен орган се занимава с това? Остава неизяснено, но въпреки това някакви хора съставят свои реплики, увлечени от обещаната им възможност да се запознаят с документите. Освен това те забравят, че съборните документи не са някакви богословски или публицистични статии на някакъв отделен автор, на които може да се напише премерена или гневна критика.

Катехизисът

Новият катехизис, като се имат пред вид обстоятелствата на неговото написване и съставът на групата, която го е подготвила, несъмнено ще се оформи като извор на класически модернистки цитати. И все пак поверително-съборното обсъждане едва ли ще доведе до по-добър резултат от познатото ни в Междусъборното присъствие[1], в резултат на което се появиха такива разрушителни декларации като „За участието на верните в Евхаристията”.

Обсъждането на принципните въпроси, ако то преминава съвместно с представителите на модернистката ортодоксия, може да доведе само до един или друг компромис, но в никакъв случай до точно изповедание на правата вяра.

Декларацията

И накрая, православните люде се възползваха от възможността да направят реплики по повод Декларацията в Хавана. Цял куп лица публикува свои разбори на Съвместното заявление, което започва със следните думи: „По волята на Бога и Отца, от Когото иде всеки дар, в името на нашия Господ Иисус Христос, чрез съдействието на Утешителя Светия Дух...”

Стана ясно, че популярните православни автори познават само един тип реакция: все едно, че Декларацията е статия на някой като Кураев. Недостъпна се оказва мисълта за невъзможността да се поправи вече приетата Декларация, да се поправят заедно патриарха и папата.

Обсъждането

Не, така в Църквата не постъпват. Така постъпват хора, които не са с ума си (или не са със своя си ум), които са се самозабравили и не знаят кои са.

Хората са забравили, че в Църквата няма място за частни мнения. И тъй като хората се сблъскват не с частни мнения, а с прието религиозно учение, те изпадат в екстаз. Нашите автори си въобразяват, че са се върнали в епохата на Вселенските Събори, когато е било възможно обсъждане на догматите, докато в същото време живеят в масовото общество на Новото време и участват в псевдоцърковна пародия на всеобщо гласуване.

Свободното и равноправно (демократично) обсъждане на документите на бъдещия Събор, а заедно с него и на проекта за нов Катехизис и Хаванската декларация тъкмо в Църквата е невъзможно при това по много важна причина. Твърденията, които се обсъждат от коментаторите като неправославни, се явяват не граматически неточности или случайни грешки, а изповедание на вярата на няколко (ако не и на всички) модернисти.

Петициите

И най-накрая. На много православни християни им се струва, че сме в ситуация, която изисква от нас някакви действия, някакво вмешателство в хода на събитията с цел тяхното изправяне.

И тук реакциите са най-разнообразни: от опити да се подаде заявление до патриарха или до Църковния съд до гностическа вяра в това, че „Путин няма да допусне апостасия и смутове в РПЦ”[2].

Съставят се различни обръщения, при това не само в Руската Църква. По-конкретно, благодарение на сайта Православие.ру доби известност петиция на български клирици и миряни, на която бе даден добре премерен критичен отговор от о. Божидар Главев.

Изобщо не става дума може ли да бъде поправена или допълнена споменатата петиция. Намираме се в такова положение, че никаква петиция не би свършила работа, каквито и точки да съдържа.

Изброените от нас документи се явяват изповедание на нова религия. Да, тя има някакво сходство с християнството и е заела едно друго от него, но ако погледнем същността, това е друга религия, с друга ценностна система, с други догмати и заповеди, с други традиции и други отци.

Затова не трябва да се пишат петиции или реплики, изхождайки от това, че в разглежданите от нас документи има нещо вярно, но има също и нещо невярно, нещо, което може да се остави и нещо, което може да се поправи. Такъв род документи могат или в пълнота да бъдат приети, или напълно да бъдат отхвърлени, именно затова защото те се явяват изповедание на вярата.

Антимодернизм.ру

Превод: прот. Божидар Главев
 

[1] Съвещателен орган на РПЦ, съдействащ на висшата църковна власт при подготовката на решения, свързани с най-важните въпроси от вътрешния живот и външната дейност на Църквата – бел. прев.

[2] Вж.: http://www.blagogon.ru/news/408/