Съществува плътско отделяне от света – това е отделянето в пустиня, но може да се отделиш от света и оставайки в него – това е отделянето от света според начина на живот. Първото не е подходящо за всички и не е по силите на всеки, но второто е задължително и трябва да се изпълнява от всички. Точно към това ни приканва и св. Андрей в канона си, когато ни съветва да се отделим в благозаконието на пустинята.

Откажи се от обичаите на света и всяко твое действие, всяка стъпка извършвай така, както повелява благият евангелски закон и ще живееш сред света като в пустиня. Това „благозаконие” ще бъде като стена между теб и света, зад която няма да виждаш света и макар да е пред очите ти, той няма да съществува за теб.

Светът ще си има своите обичаи и превратности, а ти - други правила и порядки: той ще отиде на театър, а ти – на църква; той ще танцува, а ти ще правиш поклони; той ще отиде на увеселение, а ти ще останеш у дома в своето уединение; той ще се упражнява в празнословие и смехотворство, а ти – в мълчание и богохваление; той ще търси утешения, а ти ще пребиваваш в трудове; той ще чете леки романи, а ти – Божието слово и отеческите писания; той ще е на балове, а ти – на беседа със съмишленици или с духовен отец; той ще е зает с користни пресмятания, а ти с богомислие.

Изгради си правила и порядки за всичко в живота, противоположни на обичаите в света и ще бъдеш в света, но вън от него, като в пустиня: нито теб ще виждат в света, нито ти ще виждаш света. По този начин и в света ще бъдеш пустиножител.

Созерцание и Размышление (Записи и мгновенные откровения святого затворника Феофана).

Превод: Светла Георгиева