Монахът е изпълнител на Христовите заповеди, съвършен християнин, подражател и съучастник на Христовите страсти, ежедневен мъченик, самоволен мъртвец, доброволно умиращ в духовните подвизи.

Монахът е стълб на търпението, дълбина на смирението, източник на сълзите, съкровище на чистотата, гледащ с насмешка на всичко в този свят, което се счита за прекрасно, сладостно, славно и прелестно.

Монахът е страдаща душа, непрестанно — и бодърствайки, и на сън той се учи да помни смъртта. Монахът постоянно принуждава естеството и непрестанно пази сетивата. Монахът е чин и състояние на безплътните във веществено тяло, във всяко време, на всяко място и при всяко дело той има пред себе си само това, което е божествено. Невъзможно е постоянно да предстои пред Бога този, който не се е положил Нему с цялото си сърце и във всяка нужда, и не е отхвърлил всяка грижа.

Когато искаш да започнеш някое добро дело, то преди всичко се приготви за изкушения, за да ги посрещнеш мъжествено и да не се поколебаеш в надеждата си на Бога.

Когато човек започне с топла вяра да живее добре, врагът на доброто обикновено го среща с различни и страшни изкушения, за да може, като го уплаши, човекът да се откаже от доброто си желание. Ако не се приготвиш за среща с изкушенията, то внимавай с добрите дела. Човек, който се съмнява в Божията помощ и без изкушение се бои от собствената си сянка.

Нека на всеки човек учител и свидетел да бъде собствената му съвест.

За каквато и да е работа не говори, ако не си обмислил всяка дума. Всяка прибързана работа не е добра.

Ако не познаваш другаря си, не му откривай тайни. Лъстивият приятел, като се извърне и става враг.

Преподобный Паисий (Величковский). Крины сельные или цветы прекрасные, собранные вкратце от Божественного Писания, Слово 40.

Превод: Десислава Главева