Какъв е православният ум и какъв е немският ум?

Православният ум не се прави на много умен, а просто изучава и усвоява готовата, дадена му от Светата Църква истина, приемайки я с пълна покорност и благочестие, като се бои да прибави или съкрати дори и една йота от вече начертания образ на изповядване на вярата.

Немският ум само мъдрува, той няма норма за вярата и все я търси; той не се захваща да изучава вярата, а я изобретява и строи и даже след като я е построил - не се успокоява веднъж и завинаги, а още търси и търси, като не се задоволява с намереното. Както побойника непрекъснато го сърбят ръцете, а бърборкото – езикът, така и немеца го сърби мозъкът и не му дава покой. Духът на новото и непрестанното обновяване съставят същината на немския ум. А православният ум, като изучи и усвои истината, почива в нея и се услажда от съзерцаването на нейния божествен лик.

Как да разберем кои писания са плод на немския ум и кои – на православния?

Там където се строи теория или възглед и след това тази теория или възглед се донатъкмяват с части от Писанието (за отеческите творения да не говорим), то там се използва немският похват, при който Божественото бива подчинявано на човешкото. Също така, там където няма простота на мисълта и думите, а някакви сложни плетеници от изрази и понятия, така че не може да се разбере за какво става дума, то знайте, че това е немският начин на мислене, който не предвещава нищо добро.

Православната истина е проста и ясна, разбираема даже за децата. Който я разбира и я приема със сърцето си, той винаги говори просто, без умствени и словесни хитросплетения. Начинът на изразяване на немския ум и мисълта му са засукани, тъмни и объркани. Погледнато отстрани немският ум изглежда сякаш се задълбочава, докато всъщност се движи по повърхността и обикаля около същината, без да стига до самата същност на истината. Православният ум признава истината в нейната същност и без никакви шикалкавения.

И защо след всичко това ни тегли към немците? Един за това, че прекалено много са му омръзнали католиците, особено йезиутите; друг, защото немците му изглеждат по-любезни. А защо да не останем с нашето Православие? Доскучава, видиш ли: все едно и също, застой; приисква ти се сам да се проветриш и другите да изложиш малко на течение. Шега ли е това – хиляда години стои неподвижно това Православие само в Русия, а у гърците от века е все едно и също! При това е толкова тежко за изследване, толкова неудобно за понасяне в предлагания от него начин на живот.

В Православието една статия не можеш да напишеш, без да се заровиш в дебелите книги, а при немците – имаш ли перо и мастило – сядай и пиши. Колкото по-смело, толкова по-добре, а където не достига смисъл, сложи някои по-засукани думи, смотай ги как да е, за да излезе накрая: „което и трябваше да се докаже“.

Безопасно ли е да се богословства по немски? Не, защото току-виж попаднеш под клетвата, определена от съборите за тези, които разсъждават от своя ум. Деветнадесето правило на Шестия събор гласи, че Божественото Откровение трябва да се изяснява не иначе, а само според изложеното от учителите на Църквата и да се задоволяваме с тях повече, отколкото със съставени от нас самите тълкувания, поради страх да не се отклоним от истината. Следователно, ако някой внася в областта на Божествената истина свое лично мъдруване, той попада под клетвата, изречена за всички, които не спазват съборните определения.

Созерцание и Размышление (Записи и мгновенные откровения святого затворника Феофана).

Превод: Даниела Димитрова