През последните няколко години схиархимандрит Иоаким Пар посети Русия два пъти: през 2012 и 2013 г., устройвайки публични лекции на различни места, в това число и в храма "Св. апостол Тома"^[1]. В началото всички бяха в огромен възторг от неговите беседи и самият аз с удоволствие ги гледах по интернет и лично присъствах на две от тях през 2013 г. Батюшката ми направи изключително силно впечатление. Аз дори му писах във Фейсбук с молба да се помоли за мен и се оплаках от трудностите в духовния живот.

Скоро след неговото отпътуване от Москва в интернет се появи запис на негова изява в Санкт Петербург. Един момент от тази изява мен меко казано ме смути. На отец Иоаким бе зададен въпрос дали е възможно спасението извън Църквата, на който той направо отговори, че не само православните християни могат да се спасят, че не само православните християни могат да бъдат добри, че не така учи Църквата и че така мислят само глупаците. Вместо да потвърди своите думи, позовавайки се на Евангелието и светите отци, схиархимандрит Иоаким Пар разказа един кощунствен анекдот и направи извода, че ще се спасят не само православните, но и еретиците, иноверците и дори „обичащите Бога” атеисти-будисти. Едно момиче от залата се опита да му възрази, но беше грубо прекъсната.

След като няколко пъти прегледах видеоклипа и се убедих в това, че думите на о. Иоаким не могат да се разбират двусмислено, реших да му напиша писмо във Фейсбук. Между нас се осъществи преписка, чието съдържание излагам тук, за да могат православните братя и сестри да бъдат предпазени от опасните заблуди на о. Иоаким. Излагам преписката без никакви поправки.

Моето писмо от 11 февруари 2013 г.:

Здравейте, отец Иоаким. Пиша Ви от името на мисионерското движение „Свети пророк Даниил”, чийто член се явявам и пред което четохте лекция миналата година, за да изразя нашата голяма скръб и разочарование, което изпитахме, виждайки видеоклипа, в който Вие твърдите, че православната вяра не е задължителна за спасението. Вашата гледна точка по този въпрос не е библейска, а освен това, както пише свт. Игнатий Брянчанинов, „този, който признава възможността за спасение без вяра в Христа, се отрича от Христа и може би без да знае пада в тежкия грях на богохулството”. „Мислим, казва свети апостол Павел, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона. Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика: всички съгрешиха и са лишени от славата Божия, оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса” (Рим. 3:28, 22-24) (писмо № 203).

Беше много жалко да видим как прекъсвате момичето, което приведе цитат, в който Христос казва: „ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Иоан 3:5). За невъзможността на спасението извън Църквата говори и съгласието на светите отци. Налице са изказвания на различни свети отци, които недвусмислено потвърждават това, например на Симеон Нови Богослов, Исидор Пелусиот, Иоан Дамаскин, Андрей Кесарийски, Кирил Иерусалимски и много, много други.^[2]

Вашите думи дадоха на руските модернисти и мисиофоби нов аргумент в полза на твърдението, че Православието съвсем не е задължително за спасението, което, разбира се, ще доведе православните до небрежност към своя духовен живот и мисия. Най-страшното е, че със своите думи Вие косвено свидетелствате, че Христос напразно е умрял, тъй като и без вяра в Него, без Свето Кръщение човек може да се спаси (виж Гал. 2:21). Ние храним надежди, че Вие ще промените мнението си по този въпрос и ще го съгласувате с учението на Църквата.

С любов в Христа!

Мисионерско движение Св. прор. Даниил

В същия ден се състоя следната размяна на писма от името на о. Иоаким с един от неговите рускоговорящи помощници:

Иоаким Пар (Joachim Parr):

Ама Вие сериозно ли?

Алексей Макаров

Да. Защо, това на шега ли Ви прилича?

Иоаким Пар (Joachim Parr):

Ако Вашият живот по собствените Ви думи е далеч от християнския идеал, как може думите Ви да се приемат насериозно? Вие очевидно не сте разбрал за какво иде реч. Относно разбирането на Църквата и спасението в Христа при о. Иоаким всичко е наред! Чедо, внимавай върху себе си!

Алексей Макаров:

Моят живот е далеч от християнския идеал, но аз вярвам православно, моите думи се потвърждават от казаното от Христос в Евангелието и от съгласието на светите отци. Вие попадате под петата анатема на Константинополския събор от 1076 г. „На неприемащите благодатта на изкуплението, проповядвано от Евангелието като ЕДИНСТВЕНО средство, с което се оправдаваме пред Бога – Анатема!”

Още веднъж Ви посочвам подбраните цитати^[3] от светите отци за абсолютната невъзможност за спасение без Кръщение. Надявам се, че ще изследвате този въпрос повторно и ще приемете православната гледна точка.

Налице е и видео, на което отец Иоаким казва, че не е задължително да бъдеш православен, за да се спасиш. В него той дори заявява, че будистите, които изобщо не вярват в Бог, могат да се спасят.

Ако на мен не вярвате, повярвайте на св. Иоан Златоуст – „За невъзможността на спасението без Свето Кръщение”:

„Какво казва Христос? „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Иоан 3:5). Ето какво Той дава да се разбере: Ти смяташ това за невъзможно, но Аз ти казвам, че е възможно и дори необходимо, и че по друг начин да се спасиш е невъзможно. А необходимото Бог е направил за нас и удобно. Земното рождение е рождение по плът, от пръстта, и затова всичко небесно за него е недостъпно, защото какво общо има между земята и небето? Но другото рождение, като рождение от Духа, ни отваря небесните врата. Чуйте всички вие, които сте чужди на Просвещението [Кръщението], ужасете се и ридайте! Страшна е тази заплаха, страшно е това определение! Невъзможно е, казва Христос, за този, който не се роди от вода и дух да влезе в Царството Небесно, защото той още носи одеянието на смъртта, дрехата на проклятието, одеждата на тлението, и още не е получил знака на Господа, още не е свой, а чужд. Той няма знакът, който е условие за влизане в Царството” (св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Евангелието от Иоан).

На следващия ден получих писмо от самия отец Иоаким. Публикувам оригиналния текст на английски и моя превод:

Иоаким Пар (Joachim Parr):

Dear Alexey,

I am grateful for your email. It is unfortunate that you were not within the meeting itself so that you would have heard that which came before and after what was in that session. The woman who was so forceful in her assertions on who would and who would not be saved that was in no way according to the Apostolic teachings of the Church. Many well meaning and good Orthodox Christians become very «fundamentally Protestant» in their lack of understanding of such basic teachings of the Gospel. I am not accusing anyone of being «Protestant», I am just pointing out the lack of understanding that comes from too narrow an understanding of the Church, too little education, and too little humility. The Church is not an exclusive club that we belong to, it is the destiny of all of mankind.

I have never said that NO ONE SHOULD EVER PREACH THE GOSPEL IN WORDS. What I did say was that everyone should preach the Gospel at all times, in every place, to all people, but not in words but by example. I said that the Church is the one who commissions someone to PREACH BY WORDS and that, that commission is given to the ORDAINED of the Church. First and foremost, the preaching of the WORD OF GOD is placed in the hands of the Bishops and the Priests. There are times that the Church has commissioned the laity to preach, but it is never at the personal choice of anyone.

I have never said that one does not need the Church to be saved. JESUS CHRIST established the CHURCH as the means to SALVATION. If anyone comes to the FATHER, he comes through CHRIST. I have said, over and over, there is only ONE WAY, and JESUS CHRIST IS THE WAY. You are taking what I say out of context, WHY? You have heard me say over and over that JESUS CHRIST IS THE ONLY WAY.

That means that if one is saved, it is through and by JESUS CHRIST. There is no other way. Understanding this you will be able to understand what statements I said when I told that woman that she could not say that no one other than what she understood to be Orthodox could be saved. We, as Orthodox Christians KNOW where the CHURCH is and how to be saved. We know WHERE GOD’S GRACE IS, IT IS IN THE CHURCH. The Church is the means by which man is to be saved. This being said, we do not know WHERE GOD’S GRACE IS NOT. Only God knows who is saved. No one knows the heart of man but God. If a man KNOWS GOD and turns away from God, how can he be saved. If a man has never been shown God, how will God condemn him?

I am not God and you are not God. You are dealing in areas where you know little and speak much. Pray more and be a good example. Be more loving and you will bring more to the path of salvation.

Your example is one who is not humble, who is quick to correct and quick to judge. Instead of statements of correction, teaching and judgment, perhaps you could say that you had some questions that you would like answered from my talk and would I be willing to answer.

I am grateful for you email and I am happy for your love of the Church and your zeal to help others find salvation. Do you think that I would be in the Orthodox Church if I thought that any other way was just the same? You have heard many things from my talks but you never heard me say anything other than I love JESUS CHRIS, I LOVE THE CHURCH, JESUS CHRIST IS THE WAY, THE TRUTH AND THE LIFE.

Sometimes we fall into the trap of the Evil One and think that correctness is more important than love. You must have truth given in love. Without love truth is cruel.

I think that you need to be more careful in what you say and how you judge others. Quickly judge yourself. Be slow in judging anyone else.

God bless you and help you. God grant you love wisdom and love.

Please pray for me. I look forward to seeing you when I come to Russia again. I would enjoy hearing from you again.

Fr Joachim

Превод

Скъпи Алексей,

Благодаря Ви за имейла. Жалко, че не бяхте сред присъстващите на срещата, за да можете да чуете казаното преди и след тази част. Жената, която настойчиво твърдеше кой може и кой не може да се спаси, говореше напълно в разрез с апостолското учение на Църквата. Много добронамерени православни християни се оказват истински „протестантски фундаменталисти” поради неразбирането на такива основни въпроси от Светото Евангелие. Не обвинявам никого в „протестантизъм”, а просто посочвам неразбирането, произхождащо от едно твърде тесногръдо разбиране за Църквата, твърде ниско ниво на образованост и доста сериозна липса на смирение. Църквата не е някакъв елитен клуб, към който ние принадлежим, тя е предназначена за цялото човечество.

Аз никога не съм твърдял, ЧЕ НИКОЙ НЕ ТРЯБВА ДА ПРОПОВЯДВА ЕВАНГЕЛИЕТО СЪС СЛОВО. Това, което съм говорил е, че всеки трябва да проповядва Евангелието винаги, навсякъде и пред всички, но не с думи, а с личен пример. Аз казах, че именно Църквата възлага на някого да ПРОПОВЯДВА С ДУМИ и че това поръчение се дава на РЪКОПОЛОЖЕНИТЕ от Църквата. Проповедта на БОЖИЕТО СЛОВО е дадена преди всичко на епископите и свещениците. Има случаи, когато Църквата е възлагала проповедта и на миряни, но това никога не е било нечий самостоятелен избор.

Аз никога не съм казвал, че има хора, които не се нуждаят от Църквата, за да се спасят. ИИСУС ХРИСТОС създаде ЦЪРКВАТА като средство за СПАСЕНИЕ. Ако някои идва при ОТЦА, той идва чрез ХРИСТА. Аз казвам отново и отново, че има само ЕДИН ПЪТ и този път е ИИСУС ХРИСТОС. Вие вадите моите думи от контекст. ЗАЩО? Чували сте ме постоянно да повтарям, че ИИСУС ХРИСТОС Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ.

Това значи, че ако някой се спасява, това става чрез ИИСУС ХРИСТОС. Няма никакъв друг път. Ако разберете това, тогава ще можете да разберете какво имах предвид, когато казах на онази жена, че тя не може да говори, че никой освен онези, които тя смята за православни, не може да се спаси. Като православни християни ние ЗНАЕМ къде е ЦЪРКВАТА и как да се спасим. Ние знаем КЪДЕ Е БОЖИЯТА БЛАГОДАТ – В ЦЪРКВАТА.

Църквата е средство, чрез което човекът може да се спаси. Но наред с това, ние не знаем КЪДЕ ОТСЪСТВА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ. Само Бог знае кой се спасява. Никой не познава сърцето на човека освен Бог. Ако човек ЗНАЕ БОГА, но се отвърне от Него, как може да бъде спасен? Но ако на човек никога не му е било казано нищо за Бога, как може такъв да бъде осъден? Аз не съм Бог и Вие не сте Бог. Вие сте се впуснали в област, за която знаете малко, а говорите много. Повече се молете и ще бъдете добър пример. Бъдете по-любящ и ще приведете повече хора на пътя на спасението.

Вие се държите като човек, комуто липсва смирение, който бърза да поправя и съди. Вместо да поправяте, учите и съдите, можехте да зададете някакви въпроси и аз щях да Ви отговоря.

Благодаря Ви за имейла. Радвам се, че обичате Църквата и че имате ревност да помогнете и на други да намерят спасение. Нима смятате, че аз бих бил в Православната Църква, ако смятах другояче? Вие сте слушали много неща в моите беседи, но никога не сте ме чували да казвам друго освен че обичам ИИСУС ХРИСТОС, ОБИЧАМ ЦЪРКВАТА. ИИСУС ХРИСТОС Е ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ.

Понякога попадаме в капана на лукавия, мислейки, че правилността е по-важна от любовта. Вие трябва да държите истината в любовта. Без любовта истината е жестока.

Мисля, че трябва да бъдете по-внимателен в това, което говорите и когато съдите другите. Съдете бързо само себе си. Никого другиго не бързайте да осъждате. Господ да Ви благослови и да Ви помогне. Бог да Ви дарува мъдрост и любов. Моля, молете се за мен. Очаквам да се среща с Вас, когато отново дойда в Русия. Ще се радвам пак да ми се обадите.

О. Иоаким

Отговорих и на това писмо и отново се опитах да убедя о. Иоаким, но напразно - не получих отговор. Нека всеки изгледа видеото, нека прочете написаното тук и сам да си направи изводите. Мир на всички.

Ето и моето последно писмо до о. Иоаким Пар, на което той не отговори (превод от английски).

Скъпи отец Иоаким, благодаря Ви за отговора. Моля, простете дързостта ми, но смятам за свой дълг да Ви кажа, че не сте прав по този въпрос. Във Вашата беседа нарекохте православните, които смятат, че спасението е само в Православието, глупаци, макар почти всички свети отци, писали на тази тема да твърдят, че некръстените и инославните не могат да се спасят.

Св. Игнатий Брянчанинов, например, пише: „Напразно и погрешно е това, което мислите и говорите, че добрите хора сред езичниците и мохамеданите ще се спасят и ще влязат в общение с Бога! Напразно гледате на противната мисъл като на новост, като на прокраднало се заблуждение! Не! Такова е неизменното учение на истинната Църква – и старозаветна и новозаветна. Църквата винаги е признавала, че има само едно средство за спасението – Изкупителят! Тя е признавала, че и най-великите добродетели на падналото естество водят в ада. Ако праведниците от истинската Църква, светилниците, чрез които е светил Светият Дух, пророците и чудотворците, вярващи в идещия Изкупител, но чиято кончина предварила пришествието на Изкупителя, ако те всички слизали в ада, то как вие искате... мохамеданите, за това, че ви се струват добрички, но не са познали и не са повярвали в Изкупителя, да получат спасение, с което се сподобяваме само чрез едно - едно, повтарям Ви, средство – чрез вярата в Изкупителя. Християни! Познайте Христа! Разберете, че вие не Го знаете, че сте се отричали от Него, признавайки спасението за възможно без Него заради някакви си добри дела! Признаващият възможността за спасение без вяра в Христа се отрича от Христа и може би неволно пада в тежкия грях на богохулството. „И тъй, мислим, казва св. ап. Павел, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона. Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика: всички съгрешиха и са лишени от славата Божия, оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса” (Рим. 3:28, 22-24). Ще възразите: „Свети апостол Иаков изисква непременно добри дела; той учи, че вярата без дела е мъртва”. Но вгледайте се какво точно изисква св. ап. Иаков. Ще видите, че той изисква, както и всички боговдъхновени писатели от Свещеното Писание, дела на вярата, а не добрите дела на нашето паднало естество! Той изисква жива вяра, утвърждавана с делата на новия човек, а не добрите дела на падналото естество, противни на вярата. Той посочва постъпката на патриарх Авраам, като дело, чрез което се явила вярата на праведника: това дело се състояло в принасянето в жертва Богу на неговия единороден син. Да заколиш сина си и да го принесеш в жертва съвсем не е добро дело според човешкото естество. То е добро дело като изпълнение на Божието повеление, като дело на вярата. Вгледайте се и в Новия Завет и изобщо в цялото Свещено Писание. Ще откриете, че то изисква изпълнение на Божиите заповеди, че това изпълнение се нарича дела, че от това изпълнение на Божиите заповеди вярата става жива и действена. А без това тя е мъртва, като лишена от всякакво движение. И напротив, ще откриете, че добрите дела на падналото естество, делата, произтичащи от емоциите, от кръвта, от поривите и нежните усещания на сърцето, такива дела са забранени и отхвърлени! Ето тези именно добри дела ви се харесват... у мохамеданите! За тях макар и с цената на вашето отречение от Христа, вие искате да им дадете спасение” (Писмо 203).

Ето и мнението на св. Иоан Златоуст по този въпрос: „Какво казва Христос? „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Иоан 3:5). Ето какво Той дава да се разбере: Ти смяташ това за невъзможно, но Аз ти казвам, че е възможно и дори необходимо, и че е невъзможно по друг начин да се спасиш. А необходимото Бог е направил за нас и удобно. Земното рождение е рождение по плът, от пръстта, и затова всичко небесно за него е недостъпно, защото, какво общо има между земята и небето? Но другото рождение, като рождение от Духа, ни отваря небесните врата. Чуйте всички вие, които сте чужди на Просвещението [Кръщението], ужасете се и ридайте! Страшна е тази заплаха, страшно е това определение! Невъзможно е, казва Христос, за този, който не се роди от вода и дух да влезе в Царството Небесно, защото той още носи одеянието на смъртта, дрехата на проклятието, одеждата на тлението, и още не е получил знака на Господа, още не е свой, а чужд. Той няма знакът, който е условие за влизане в Царството” (св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Евангелието от Иоан).

Това мнение се споделя и от св. Василий Велики: „Защо се наричаме християни? Всеки ще каже: заради вярата. А по какъв начин се спасяваме? Спасяваме се, като се възраждаме именно чрез благодатта, давана в Кръщението. Защото как иначе ще се спасим?”(Слово за Светия Дух, Х).

Св. Кирил Иерусалимски: „Не аз говоря, но Господ Иисус Христос, Който има необходимата за това власт. Той казва: „Ако някой се не роди свише” и прибавя „от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Иоан 3:3, 5). Нито този, който се кръщава с вода, но не е удостоен с Духа, има съвършена благодат, нито този, който макар да е добър по дела, но не е получил запечатването от водата, няма да влезе в Царството небесно. Дръзки са тези думи, но те не са мои, защото така е определил Иисус!” (Огласително слово 3).

Това мнение споделяли също светии като Григорий Богослов, Иоан Дамаскин, Атанасий Велики, Симеон Нови Богослов, Максим Изповедник, Андрей Кесарийски, Теофан Затворник, и много други.

Колкото до хората, които са можели да се спасят, но не са имали възможност да узнаят за Христос, то такива просто няма. Нашият Бог знае всички и ако някой е готов да приеме истинската вяра, Той прави така, че такъв човек да може да се кръсти и да узнае за нея. Такъв пример може да се намери в книгата Деяния на светите апостоли. Когато Бог видял сърцето на етиопския евнух, който бил готов да Го приеме, направил така, че той да измине път от хиляди мили, да научи еврейски, да се срещне с Филип и да бъде кръстен. Има много примери от житията на светиите, когато Бог пращал мисионери или дори ангели да научат хората и да ги кръстят. Проблемът е в това, че има много малко спасяващи се, защото пътят е тесен и мнозина ще поискат да влязат, но не ще могат, дори от числото на православните. Бог не праща мисионери при народи, сред които няма хора, готови да Го приемат.

Надявам се, че Вие ще промените своето мнение по този въпрос и още веднъж прося Вашите молитви и се надявам отново да се видим.

Антимодернизм.ру

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Храмът, в който е служил о. Даниил Сисоев - бел. прев.

[2] "Светите отци за това, че не е възможно спасение извън Църквата” – бел. прев.

[3] Цитатите на български тук – бел. прев.