„И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране...”

Лука 8:41-42

Като паднал пред нозете на Спасителя, Иаир гласно пред всички молел Господа за изцеление на своята дъщеря и бил чут. Без нищо да каже, Господ веднага тръгнал към дома му.

По пътя била изцелена кръвоточивата жена, разбира се, също не без молитва от нейна страна, макар тя да не произнесла гласно слова и да не падала ничком пред нозете на Господа: у нея имало сърдечна молитва с вяра. Господ я чул и й подарил изцеление. Тук всичко се извършило тайно. Кръвоточивата се обърнала в сърцето си към Господа, Господ чул този вопъл на сърцето и удовлетворил прошението.

У тази жена и у Иаир молитвата по същество е една и съща, макар да може в нея да се различат някакви степени. Такива молитви изпълнени с вяра, упование и преданост не могат да не бъдат чути. Понякога казват: „моля се, моля се, а молитвата ми въобще не се чува”. Но потруди се да влезеш в мярата на молитвата, на която не се отказва и ще видиш защо тя не е била чувана.

Ако ти се сдобиеш с молитвеното състояние на Иаир или с това на кръвоточивата, когато в твоето сърце се надигне истинска молитва, тя несъмнено ще възлезе пред Господа и ще Го склони към милост. Защото работата е в това как да се достигне до такава молитва. Труди се и ще постигнеш.

Всички молитвени последования имат за цел да възнесат молещите се в такава мяра на молитвата и всички, които разумно преминават този молитвен курс, достигат своята цел.

Мысли на каждый день года.

Превод: прот. Божидар Главев