Някои, разглеждайки древния закон, който заповядва да се изтръгва око за око и зъб за зъб, веднага възразяват: как може да e благ Този, Който е казал това. Какво да им отговорим?

Ще отговорим, че напротив, това е най-велик знак за Божието човеколюбие. Той е постановил този закон не за да си вадим един другиму очите, а за да не причиняваме зло на другите, опасявайки се, че ще претърпим същото от тях. Също както заплашвайки с погибел ниневитяните, Той не искал да ги погуби (защото ако би искал това, би трябвало да премълчи за намеренията Си), но само искал, като им внуши страх, да ги накара да станат по-добри и Той да се отвърне от гнева Си.

Точно така и за онези, които били толкова дръзки, че били готови да си извадят един другиму очите, определил наказание с такава цел, та поне страхът да ги възпрепятства да отнемат зрението на ближните си, ако доброволно не пожелаят да се въздържат от тази жестокост.

Щом това би било жестоко, тогава жестоко би било и да се забранява и убийството, а също и прелюбодеянието. Но така могат да говорят само луди хора стигнали до най-висша степен на безумие. А аз толкова много се боя да нарека тези постановления жестоки, че противното на тях бих счел за дело беззаконно, съдейки според здравия човешки разум.

Ти казваш, че Бог е жесток, защото заповядал да се изтръгва око за око; а аз ще ти кажа, че точно ако не бе дал Той такава заповед, тогава справедливо някои биха могли да Го сметнат за такъв, какъвто Го наричаш ти. Да си представим, че всеки закон е загубил своето значение и никой не се страхува от определеното му наказание, че на всички злодеи, прелюбодейци, убийци, крадци, клетвопрестъпници и отцеубийци е предоставена свободата да живеят без всякакъв страх според своите наклонности. Не би ли се преобърнало тогава всичко, не биха ли се напълнили с безбройни злодеяния и убийства градовете, тържищата, домовете, земята, морето и цялата вселена? Това за всеки е очевидно. Ако и при съществуването на закони, при страхове и заплахи, злите намерения едвам се удържат, то ако би била отнета тази преграда, какво тогава би възпрепятствало хората да вършат злини? Какви ли бедствия не биха нахлули тогава в човешкия живот?! Жестоко е, не само когато на злите бива позволявано да правят каквото пожелаят, но и когато човек, който не е извършил никаква несправедливост, а страда невинно, бива оставен без всякаква закрила.

Кажи ми, ако някой би събрал отвсякъде всички зли люде и би ги въоръжил с мечове, заповядвайки им да ходят по целия град и да убиват всеки срещнат – може ли да има нещо по-безчовечно от това? И обратното, ако някой друг свърже тези въоръжени люде и насила ги заключи в тъмница, а онези, които били заплашвани със смърт изтръгне от ръцете на беззаконниците, може ли да има нещо по-човеколюбиво от това? А сега приложи тези примери и към закона. Заповядващият да бъде изтръгвано око за око налага този страх като здрави окови върху душите на порочните и се уподобява на човек, който е свързал въоръжени злодеи. А който не е определил никакво наказание за престъпниците, такъв ги въоръжава с безстрашие и е подобен на човек, който раздава мечове на злодеите и ги разпраща по целия град.

Виждаш ли, че Божиите заповеди не само не са жестоки, но са и изпълнени с огромно човеколюбие. Ако за това ти наричаш Законодателя жесток и немилосърден, то кажи ми кое е по-трудно и тягостно – да не убиваш или дори да не се гневиш? Кой е по-строг – този, който определя наказание за човекоубийство, или този, който налага същото наказание само за гнева? Този, който наказва прелюбодееца след извършването на греха или този, който дори самото пожелаване подлага на наказание и то наказание вечно?

Виждате ли как стигаме до заключение съвсем противно на лъжемъдруванията на еретиците! Бог на древния закон, Когото те наричат жесток, се оказва кротък и милостив. Бог на новия закон, признаван от тях за благ, според тяхното безумие се оказва строг и жесток. Но ние изповядваме единия Законодател в Стария и Новия завет, Който устроил всичко както било нужно и поради различието на самите времена постановил два различни закона. И тъй, нито старозаветните заповеди били жестоки, нито новозаветните са обременителни и тягостни, но и едните и другите показват еднаква грижа и любов.

А че и Старият завет е даден от същия Бог, чуй как за това говори пророкът, или по-добре да кажем – как говори Сам Бог чрез пророка: „Ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, не такъв завет, какъвто сключих с бащите им” (Иер. 31:31-32). Ако някой заразен от манихейското нечестие не приема тези слова, нека чуе Павел, който говори същото: „Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната… Това са двата завета” (Гал. 4:22, 24). Както там има две различни жени, но мъжът е един, така и тук има два завета, но Законодателят е един. А за да знаеш ти, че и в единия и в другия се открива едно и също човеколюбие, затова в първия завет Той казал: „Око за око”, а тук: „Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата” (Мат. 5:39). Както там Той отклонява човека от престъпление чрез страх от наказание, така и тук.

Но как така, ще кажеш ти, когато Той повелява да обърнем и другата страна? И какво от това? Давайки такава заповед, Той не освобождава от страха, а само дава свобода той напълно да удовлетвори своя гняв. Господ не казва, че оскърбяващият ще остане без наказание, а само заповядва не ти самият да го наказваш, и по този начин насажда голям страх у онзи, който е ударил, ако остане в гнева си, като в същото време утешава и онзи, който е ударен. Но всичко това аз говоря, разсъждавайки, тъй да се каже, мимоходом изобщо за всички заповеди. Сега подобава да се обърна към нашия предмет и да изясня горе казаното.

„Всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда” (Мат. 5:22), казва Христос. С тези думи Той не отхвърля гнева напълно: първо, защото човекът не може да бъде свободен от страстите; той може да ги сдържа, но не е властен съвършено да ги изличи; второ, защото страстта на гнева може да бъде и полезна, ако само умеем да се ползваме от нея в подходящото време.

Погледни например какво добро произвел гневът на Павел срещу коринтяните. Така те били избавени от огромна вреда. По същия начин посредством гнева той обърнал и отпадналия галатийски народ, а също и много други. Кога е подходящо време за гнева? Тогава, когато ние не за себе си отмъщаваме, но обуздаваме дръзките и обръщаме в правия път безгрижните. А кога гневът е неуместен? Тогава, когато се гневим, за да отмъстим за самите себе си, което и именно забранява апостол Павел, казвайки: „Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв” (Рим. 12:19); също и когато се препираме за пари, което апостолът също не позволява, казвайки: „Защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета” (1 Кор. 6:7).

Както този последният гняв е излишен, така първият е нужен и полезен. Но мнозина постъпват наопаки. Те изпадат в ярост, когато обиждат тях самите, но остават хладни и малодушестват, когато видят някой друг да бъде обиждан. И едното и другото е противно на евангелския закон. И тъй, не собствено гневът е нарушение на закона, а само неуместният и неблаговременен гняв, за което и пророкът е казал: „Като се гневите, не съгрешавайте” (Пс. 4:5).

Св. Иоанн Златоуст, Беседы на Евангелие от Матфея, Беседа 16.

Превод: прот. Божидар Главев