Христос изгонва легиона бесове от гадаринския бесноват в свинете

До известна степен ли се допуска до нас сатаната или ни напада колкото си иска?

Той се стреми да погуби не само християните, но и идолопоклонниците и целия свят. Затова ако му беше позволено да напада колкото той иска, то той би изтребил всички. Защо е така? Защото такова е неговото дело и такава е неговата воля. Но както грънчарят, когато слага съдовете в пещта, я разпалва не много силно, за да не се пукнат изпичаните съдове преждевременно и не твърде слабо, за да не би останали недопечени да се повредят, също и правещият сребърни и златни вещи подклажда огъня с мяра, за да не се разтопят златото и среброто и да пропаднат, така и човешкият ум умее да съобразява тежестите според вида на впрегатното животно, или камилата, или някакво друго животно, според това каква тежест може да понесе. Колко повече Бог, Който знае здравината на човешките съсъди, в различна, но подходяща мяра допуска да действа силата на противника.

преп. Макарий Велики^[1]

Бидейки подчинено Божие създание, дяволът изкушава и мъчи хората не така, както на него му се ще и смята за нужно, но до степента, до която бъде допуснат от неговия Създател.

преп. Макарий Велики^[2]

И тъй, дяволът станал наш противник вследствие падението, до което сме били доведени ние от неговата отдавнашна злоба. И според Господнето домостроителство ние водим с него борба, за да го надвием чрез послушание и да възтържествуваме над противника... Мъдрият и благопромислителен Домостроител на човешките дела се възползва от неговото лукавство с цел обучение на нашите души, както лекар употребява отровата на ехидната, за да приготви спасително лекарство.

св. Василий Велики^[3]

Господ видял сатаната да пада като мълния от небето (Лк. 10:18), тоест той бил низвергнат от своето началстващо положение и хвърлен долу, за да го тъпчат онези, които са възложили упованието си на Христа. Защото Той дал на учениците Си власт да настъпват на змии и скорпии и на всяка вражеска сила (Лк. 10:19).

св. Василий Велики^[4]

Нашите прародители, макар да били съблазнявани от сатаната, но той не свързвал тяхната свобода, а само ги мамел и прелъстявал; затова и те, когато престъпили заповедта, съгрешили свободно, по свое решение. И сега, макар срещу нас да въстава всякаква многолика похот и да воюват с нас светът и дяволът, все пак самият грях е наше волно деяние, непринудено, плод на необузданата воля.

св. Теофан Затворник^[5]

Колко демони се носят в този въздух? Колко противни власти? Ако само Бог би им позволил да ни покажат страшния си отвратителен вид, то ние бихме загубили ума си.

св. Иоан Златоуст^[6]

Затова те [демоните] нямат нито власт, нито сила против когото и да било, ако не получат позволение от Бога за целите на домостроителството, както се случило с Иов (вж. Иов. 1:12) и както е написано в Евангелието за гадаринските свине (вж. Марк. 5:13). Ако Бог им разреши, те имат сила и се изменят и преобразяват в какъвто образ искат според въображението си... Макар да им е позволено да изкушават човека, те не могат да принудят никого, тъй като от нас зависи дали ще устоим или няма да устоим на тяхното нападение.

преп. Иоан Дамаскин^[7]

„Излез, [дяволе], от човека, отстъпи, познай твоята суетна сила ти, който дори над свинете нямаш власт!”^[8]

Те са много гнусни и съзнателното им противене на благодатта ги е превърнало в ангели на тъмнината, в невъобразими чудовища. Но бидейки по природа ангели, те притежават необятно могъщество. И най-малкият от тях би могъл да унищожи земята, ако божествената благодат не обезсилваше тяхната ненавист към Божието творение; но те се опитват да погубят тварта отвътре, склонявайки човешката природа към зло.

преп. Серафим Саровски^[9]

Слугите, под чиято власт се предава нещастният човек, демоните, макар и да са обзети от безумна ненавист към Бога, но в същото време си остават слуги поради Неговото неограничено всемогъщество и премъдрост. Те овладяват на само човеците, които заради произволното си поведение се предават на демоните. Предава се в тяхната власт и тръгналият в посоката забранена от Бога като увлечен в самомнение и като произволно отхвърлил послушанието към Бога.

Св. Игнатий (Брянчанинов)^[10]

Не можеш ти, безсилни и окаяни, да направиш това, което пожелаеш; ти можеш да направиш само това, което допусне нашият Създател.^[11]

Подбор и превод: прот. Божидар Главев

[1] Добротолюбие, т. 1.

[2] Philokalia, vol. 3, St. Symeon the Metaphrast: Paraphrases of the Homilies of St. Macarius of Egypt, Patient Endurance and Discrimination.

[3] За това, че Бог не е виновник за злото.

[4] Пак там.

[5] Начертание христианского нравоучения (часть І), Грех в трех видах проявления его, Грех как дело.

[6] Тълкование на 41-и псалом.

[7] Точно изложение на Православната вяра. Книга Втора. Глава IV. За сатаната и демоните.

[8]  Из Втората запретителна молитва от Светото Кръщение.

[9] Вениамин (Федченков), митр., Всемирный светильник прп. Серафим Саровский. Гл.IX. Есть ли адские муки?

[10] Святитель Игнатий (Брянчанинов), Аскетические опыты, Том 2, Глава 3.

[11] Из „Страдание на свети свещеномъченик Маркел, папа Римски, и останалите с него”.