„Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"? Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му” (Мат. 21:33-43).

Стопанинът е Бог, Творецът и Владетелят на видимия и невидимия свят. Той е наречен човек, за да бъде изобразено по този начин Неговото неизказано човеколюбие, по причина на което Той отначало сътворил човека по Свой образ и по Свое подобие, а след това и Сам благоволил да стане човек, не преставайки да бъде Бог.

Лозето е Църквата, насадена от Него сред човечеството, оградена като с ограда от Неговия Промисъл. Вратата адови няма да й надделеят. Линът, това са старозаветните жертвоприношения, при които се проливала животинска кръв, а кулата е Богодаденият закон.

Своята Църква Бог връчил на израилския народ - преимуществено на неговите началници, които по времето на Христа били първосвещениците. След като се разпоредил по този начин, стопанинът „си отиде”. С това действие се изобразява Църквата, която бидейки предадена на израилтяните, дълго пребивавала като тяхно учреждение.

Слуги на стопанина Господ нарича пророците, които били пращани у Израиля в различни времена. „Най-сетне, гласи притчата, изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми”. Тези думи показват, че между изпращането на пророците и изпращането на Сина не може да става никакво сравнение. Изпращането на Сина е толкова по-високо от изпращането на пророците, че иудеите, които не послушали и избили пророците - своите събратя, трябвало да проявят безпрекословна покорност пред въчеловечилия се Бог.

„Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха”. В тези думи Сърцеведецът Господ открива тайната причина на замисленото богоубийство: страхът на първосвещениците да не загубят своята власт, своето значение в Църквата, своите земни преимущества, свързани с властта и позициите в Църквата. Господ ясно казал на иудейските първосвещеници как те ще постъпят с Него – и те точно тъй и постъпили – извели Господа извън града и там Го предали на смърт.

Тъй като притчата оставала неясна за читателите, Господ прибавил въпроса: „Като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете”. Тогава Господ открито им обявил, че Царството Божие ще се отнеме от тях и ще се даде на народ, който ще принася плодовете му. Народът, който заменил израилтяните се състои от множеството народи, които вече се именуват нов Израил, а Църквата, която дотогава се наричала лозе, е наречена Царство Божие. В недрата на старозаветната Църква бил само предобразът на спасението. В недрата на новозаветната обилно и преизобилно се преподава самото спасение.

Аскетическая проповедь. Том 4.

Превод: прот. Божидар Главев