„Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние… И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно” (Иоан 17:11, 20-21).

Тази молитва на Спасителя трябва по-често да извикваме в паметта си, за да не се отклоним от пътя в мрака на безбожния свят, за да не се подмамим от ярките с крещяща светлина богопротивни учения, за да бъдем с Бога винаги, за да помним, че единението е възможно само в Божията Църква.

„Не бой се, малко стадо!” (Лк. 12:32) – само вярвай, Господ е с тебе през всички дни. „Не бой се, малко стадо!” – Аз ще ти оставя Църквата Божия, тя е стълб и крепило на истината. Живей в нея, живей чрез нея, тя е единственото, непоколебимото, което не изменява, не мами, защото Сам Господ е в нея и в нея истината свято бива съхранявана от Него в съборните решения на Църквата.

„Угодно бе на Светаго Духа и нам” – с тези думи се възвестява всеки път и във всички времена съборното решение. Седемте стълба – седемте Вселенски Събора – крепко и непоколебимо държат църковните сводове, ограждайки с каноните Божията истина в света.

Скъпи мои, именно на отците от Седми Вселенски Събор сме длъжни да въздаваме благодарност за това, че нашите храмове, нашите килии и домове са осветени от светите икони, за това, че пред тях греят живите огънчета на кандилата, че припадаме пред светите мощи с поклони, и ароматът на светия тамян възнася сърцата ни към небесните селения, откъсвайки ни от земята. И благодатта на откровението от тези светини е пълнела множество сърца с любов към Бога и одухотворявала с живот почти умрелия вече дух.

А всичко това можеше и да го няма, ако в свое време – в VIII век, не станали в защита на светините светите отци на Църквата, светителите, монасите. Тяхната борба до кръв потушила многочислените огньове, палени с икони и горящи в продължение на петдесет години.

Седмият Вселенски Събор постановил, че иконописта е особена форма на откровение на божествената реалност и чрез богослужението и иконите божественото откровение станало достояние на вярващите, наше достояние. Чрез иконите, както и чрез Свещеното Писание, ние не само узнаваме за Бога, но и познаваме Бога; чрез иконите на светите Божии угодници ние се докосваме до преобразения човек – причастник на божествения живот; чрез иконите ние получаваме всеосвещаващата благодат на Светия Дух.

Иконата по определение на отците също е молитва. И осветената икона сама по себе си е свята. Когато ние се молим пред нея, то светите слова на нашите молитви и зримият свят образ на иконата пред нас едновременно ни преобразява, устремявайки и нас, грешните и земни, към святост.

А ето че в днешните доста сложни и трудни времена, когато новото езичество отново е ослепило света, не новото иконоборчество ли велегласно заявява за себе си? Иконите днес не ги унищожават, тях сега ги колекционират, издирват, но едни виждат в тях само екзотичната красота на старината, други се пленяват от професионалното съвършенство на изображенията, трети светотатствено протягат към тях ръце, за да ги превърнат в сребро или злато.

Не е ли това кощунство?

И държат днес в ръцете си и на стените на своите домове икони, без да знаят, че Светият Дух, търсейки в притежателите им живи одушевени храмове, достойни за вселяване на светостта, като не намира такива – отстъпва. И произнася скръбната присъда: „няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни... ” (Рим. 3:11-12). И гневът Божий пребъдва върху тях.

Не е ли страшно това, скъпи мои? Това, което трябва да освещава човека, го прави още по-грешен, присъединявайки към останалите му грехове и тежкия грях на оскърбяване на Светия Дух. И Духът Светий се отдръпва, а човекът става сляп и вече не може да вижда Божиите чудеса.

Другари мои! Имайки светиня, каквато е иконата у дома, да не го забравяме, ежедневно да обръщаме взор към нея, да говорим с нея посредством словата на молитвата или тропара, или просто да постоим мълчаливо, с прилепена към нея душа, и ще почерпим от иконата просвещение и живот за душата, както и сили за всеки един ден.

Няма да изброявам примери за Божиите дарове, получавани чрез светите икони, чрез светините на църковните тайнства. Те брой нямат. Всеки ден Светата Църква прославя иконата на Божията Майка, чества паметта на светите Божии угодници. Слагат техните икони на аналоя пред нас за поклонение, и живият религиозен опит на всекиго от нас, опитът на нашето постепенно преобразяване чрез тях, ни прави верни чеда на Светата Вселенска Православна Църква.

И ето това е истинското въплъщение на трудовете на светите отци на Седмия Вселенски Събор в света. Именно затова от всички победи над множеството разнообразни ереси едната само победа над иконоборчеството и възстановяването на иконопочитанието е била провъзгласена за Тържество на Православието. А вярата на отците на седемте Вселенски Събора е вечна и неизменна основа на Православието.

Днес върху света се спускат вълни по-страшни от вълните на всемирния потоп, изтребил навремето човешкия род, и това са вълните на лъжата и тъмнината, готови да погълнат вселената, да изтребят вярата в Христа и да извратят Неговото учение. И единственото наше спасение, наш ковчег, е Светата Църква, която се ръководи в своя път от небесните светила – писанията на светите Божии угодници.

Да не пренебрегваме този ковчег, да не се отклоняваме със самомнение и гордост от смиреното послушание на истините на Църквата, да не се качваме на други кораби, повредени от лъжеучения, да не отпаднем заради хладина и двоедушие от ръководството на Свещеното Писание – и ще се спасим!

Слава на Безсмъртния и Невидим Бог Отец!

Слава на Безсмъртния Бог Син, явил Се в плът!

Слава на Безсмъртния Бог Дух Светий, Който е говорил чрез пророците, апостолите и светите отци!

Пресвета Троице, слава на Тебе!

За всичко и за всички слава на Тебе!

Амин.

14/27 октомври 1991 година

Архимандрит Иоанн (Крестьянкин), Проповеди.

Превод: Десислава Главева