"Мнозина са звани, а малцина – избрани” (Лука 14:24). Звани са всички християни, а избрани са онези от християните, които вярват и живеят по християнски.

В първите времена на християнството към вярата призовавала проповедта; ние сме призвани като християни от самото си рождение и сред християни се възпитаваме.

И слава Богу! Половината път, тоест встъпването в християнството и вкореняването на неговите начала в сърцето от самото детство минаваме без особен труд.

Би трябвало с течение на времето вярата да става по-крепка и животът по-изправен. Така и било. Но от едно известно време взе да не е така. В училищното възпитание са допуснати нехристиянски идеи, които развращават младежта. В обществото са навлезли нехристиянски обичаи, които развращават младите след завършване на училище. И не е чудно, че ако според Божието слово избраните и без това са винаги малцина, в наше време те да са още по-малко: такъв е вече духът на времето – антихристиянски!

Как ли ще бъде занапред? Ако у нас не променят начина на възпитание и обичаите в обществото, истинското християнство все повече и повече ще отслабва, а накрая съвсем ще замре. Ще остане само християнското име, а християнски дух няма да има. Светският дух ще изпълни всичко.

Какво да правим? Да се молим.

Светите праотци са наистина велики люде! И ако обобщим това, което определя тяхното величие, то оказва се, че истински велики са само онези хора, които попадат в числото на изпълнителите на Божията воля за човешкия род, на положителната Божия воля. Защото много неща се случват и само по Божие допущение.

Има велики дейци, които действат помимо Божията воля и дори противно на нея. Те може и да изглеждат велики, но не сами по себе си, а по великото противодействие, което въздига Божият Промисъл за изглаждане на причиненото от тях зло. Пряката и крайна Божия воля за вечното спасение ни е известна. Но Божиите планове за временното пребиваване на хората на земята са скрити от нас. Затова и за нас е трудно да определяме, кой действа правдиво и точно според Божията воля.

Можем да признаем за верен само един отрицателен критерий: човек, който действа противно на Божието определение за вечното спасение на човеците не бива да бъде считан за велик, колкото и ярки да са неговите дела, защото е очевидно, че такъв върви против явната Божия воля. Макар тази явна и всеизвестна воля Божия да касае не временното, а вечното, но несъмнено едната Божия воля не може да противоречи на другата.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев