Въведение

В своята книга „Православното учение за спасението” архимандрит Сергий^[1] разрешава главния въпрос на християнството, имащ за нас жизненоважно значение. И това значение е разбираемо, защото става дума за нашето спасение, което значи да се има предвид нашето истинско щастие: и настоящето – временното, и бъдещото – вечното.

Но колкото важно е значението на този въпрос за нашия живот, толкова той се явява дълбок и труден за богословско осмисляне именно защото това е преди всичко жизнен въпрос. За да бъде той правилно решен, трябва да изхождаме не толкова от нашия ум, колкото от нашето чисто сърце. В нашия случай следва добре да помним думите на Христа: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”^[2]. Чистотата на сърцето е плод на истински християнски живот, тя е следствие на победата на християнина над страстите благодарение на Светия Дух и чрез големи усилия на свободната воля.

Оттук е ясно, че само в богословието на светите отци на Църквата основано на техния свят живот, на тяхната сърдечна чистота, можем да намерим непоклатими основания за безпогрешно решаване на богословските въпроси и в частност на въпроса за спасението.

Наистина в книгата на архим. Сергий ние намираме поразително изобилие на цитати от светоотечески творения, привеждани от автора като основания за неговия възглед относно делото на нашето спасение. Но в същото време у него, за съжаление, се наблюдава неправилен метод за ползване творенията на светите отци на Църквата, като техните изречения се привеждат в светлината на тълкуванията на автора в полза на неговия собствен възглед за спасението. Като краен резултат се получава учение за спасението, принадлежащо не на Свещеното Писание и светите отци, а на самия архим. Сергий.

Оттук се разбира на каква погрешна позиция се оказва архим. Сергий в своето учение за спасението. Той е убеден, че главната негова мисъл, от която изхожда, се основава на Божественото Откровение и светоотеческото учение. Имаме предвид неговото отрицателно отношение към вършенето на добро поради страх от наказания или заради награда. Той нарича това „правов възглед относно делото на нашето спасение”^[3]. Тази негова мисъл не само не намира опора в Богооткровеното и светоотеческо учение, но е противна нему.

А и как би могло да бъде иначе, когато и Свещеното Писание, и светите отци ни внушават противоположната мисъл, а именно, че нашата нравствена дейност, докато не сме достигнали до съвършенство и не можем да изпълняваме Божествените заповеди единствено заради съвършената си любов към Бога, трябва да се подбужда от страха от наказание и надеждата да получим награда от Бога.

Наистина архим. Сергий съзнава това. Той дори заявява, че нашето правово отношение към Бога, или извършването от нас на добри дела заради награда се явява предварително стъпало в нашето нравствено развитие^[4]. Това заявление е равносилно на признанието, че нашето правово отношение към Бога влиза в състава на християнската нравственост и се явява неин фундамент.

Само че в пълно противоречие със самия себе си, тоест с посоченото свое заявление, архим. Сергий на друго място в своята книга изобразява представителя на правовото доброделание в такива отрицателни черти, че го нарича дори „враг Божий”^[5].

И така, възгледът на архим. Сергий относно правовото доброделание, не бидейки основан на Свещеното Писание и светоотеческото учение, при тази неяснота и противоречивост се явява неправилен.

Но архим. Сергий не се ограничава с отрицание на правовия елемент в нашата нравствена дейност, водеща към спасението. Той отрича съществуването му и в самата основа на нашето спасение. Такава основа се явява изкуплението, извършено от нашия Спасител на кръста като изпълнение изискванията не само на Божествената любов, но и преди всичко на Божественото правосъдие. И в това отрицание архим. Сергий се разминава със Свещеното Писание и светоотеческото учение. Затова и неговият възглед за спасението като произтичащ от отрицанието на правовата гледна точка се явява неправилен.

Тази неправилност още повече се увеличава, ако ние вземем под внимание мнението на архим. Сергий, че правовото доброделание се явява признак, който отличава инославните християни от православните. Нашата света Църква не отхвърля правовия елемент в делото на нашето спасение. Тя учи, че както в неговата основа, в изкупителната жертва на Христа, било необходимо действието на Божественото правосъдие, така и в самия негов процес, в нашата нравствена дейност не бива да се игнорира това Божествено свойство и основаното на него наше доброделание заради награда или, ако трябва да се изразим с езика на архим. Сергий, нашето правово доброделание.

Затова как може ние да се отличаваме от инославните християни по въпроса за правовото доброделание^[6], когато последното в своята същност принадлежи и на православните християни? Не в това се заключава нашето главно отличие от инославните християни, а във вътрешната възраждаща благодат на Светия Дух, която в своите проявления е присъща само на православните християни.

Ако архим. Сергий имаше предвид тази възраждаща благодат като главно и съществено наше отличие от инославните християни и от всички друговерци, той не би поставил като крайъгълен камък в своя труд отрицанието на правовия възглед в делото на нашето спасение, защото не това разбиране се явява тук най-главното и същественото. Само тогава неговото учение за спасението би съвпаднало с Богооткровеното и светоотеческото и не би имало тези недостатъци, с които то изобилства, независимо от факта, че архим. Сергий се опитва, макар и напразно, да го обоснове със Свещеното Писание и учението на светите отци на Църквата.

Да се обърнем и към самото учение на архим. Сергий за спасението.

следваща >>

Архиепископ Серафим (Соболев), Искажение Православной Истины в русской богословской мысли.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Архимандрит Сергий (Страгородски), по-късно митрополит Московски, „Православное учение о спасении”, Казан, 1898.

[2] Мат. 5:8.

[3] Термините правов възглед, правово доброделание, правово отношение към Бога не се срещат нито в Свещеното Писание, нито в светоотеческата литература. Тези термини архим. Сергий въвежда в своя труд за обозначаване на вършенето на добри дела поради страх от наказание или заради награда.

[4] Православное учение о спасении, стр. 18.

[5] Пак там, стр. 58.

[6] Пак там, стр. 24.