„Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена; и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен” (Мат. 18:27-30).

Тъй като Господ е казал: „ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето” (Мат. 19:21), то за да не попита някой от бедните: и какво, ако нямам имот, значи аз не мога да бъда съвършен – затова Петър задава своя въпрос на Иисус, за да узнаеш ти, бедния, че твоята бедност ни най-малко не ти вреди.

Петър пита затова защото не от Петър да узнаеш ти истината и да се съмняваш (и самият той тогава не бил съвършен и нямал Духа), а за да може, след като си получил отговор от Учителя на Петър, да си твърдо уверен в нея. Също както и ние постъпваме, когато излагайки мнения на други, показваме, че са и наши; тъй постъпил и апостолът: той задал на Иисус този въпрос от името на цялата вселена.

Той ясно знаел своята участ, както е видно от казаното преди това за него. Като получил още на земята ключовете от небесното царство, той толкоз повече може да бъде уверен и че ще наследи благата. Но виж с каква точност той отговаря на Христовите изисквания. Христос изискал от богатия две неща: да раздаде имота си на бедните и да Го последва. Затова и апостолът посочва тези две действия: изоставянето на имота и последването на Иисус. „Ето, ние, казва той, оставихме всичко и Те последвахме”. Оставянето на всичко било нужно за последването: последването чрез оставяне се оказало удобно и за това, че оставяйки всичко, те били изпълнени с надежда и радост.

Какво отговаря Христос? „Истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена”. Но какво? И Иуда ли ще седне на престол? Не. Но как Христос казва: „ще седнете и вие на дванайсет престола”? Как ще се изпълни това обещание? Внимателно слушай, как и по какъв начин ще стане.

Чрез пророк Иеремия Бог дал такъв закон възвестен на иудеите и гласящ: „Понякога Аз кажа за някой народ и царство, че ще го изкореня, съкруша и погубя; но ако тоя народ, върху който съм изрекъл това, се обърне от лошите си дела, Аз отлагам злото, що съм намислил да му сторя. А понякога кажа за някой народ и царство, че ще го устроя и утвърдя; но ако той върши зло пред Моите очи и не слуша гласа Ми, ще отменя доброто, с което съм искал да го облагодетелствувам” (Иер. 18:7-10).

По този закон постъпвам Аз, казва Той, и с добродетелните. Макар Аз да обещавам да им въздам, но ако те се окажат недостойни за това обещание, то Аз няма да го изпълня. Така се случило и с първосъздадения човек. „Ще се боят и ще треперят от вас, казал Господ, всички зверове земни” (Бит. 9:2 - слав.), но това не се изпълнило, тъй като самият човек сам себе си направил недостоен за тази власт. Тъй също и Иуда. Но за да може някои заплашени от осъждане и наказание да не изпаднат в отчаяние и още повече да се ожесточат, а други, надявайки се на обещаните блага, да не се отдадат на пълно безгрижие, Той лекува едната и другата болест по горепосочения начин, като че казвайки: Ако те заплашвам с наказание, не се отчайвай, защото можеш да се покаеш и да унищожиш Моето определение, както това сторили ниневитяните; а ако ти обещавам някакво благо, не се отпускай, надявайки се на обещанието, защото ако се окажеш недостоен, то Моето обещание не само не ще ти принесе никаква полза, но само ще увеличи твоето наказание. Обещаната награда е само за достойния.

Ето защо и тогава, като беседвал със Своите ученици, Той дал обещанието не безусловно; не казал просто: вие, но добавил още: които Ме последвахте, за да може и Иуда да отхвърли, и онези, които по-късно щели да се обърнат към Него – да привлече. Тези Негови слова се отнасяли не само до учениците и не до Иуда, който впоследствие направил себе си недостоен за обещанията Му.

И тъй, на учениците Господ обещал да даде награда в бъдещия живот, казвайки: ще седнете и вие на дванайсет престола (защото те вече се намирали на най-високата степен на съвършенство и никакви земни блага не търсели); а на другите обещава и сегашни блага: „и всеки, казва, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен”. За да не би някои, чувайки думата „вие”, да помислят, че в бъдещия живот да се сподобят с големи и първостепенни почести е предоставено само на учениците, Той продължил речта Си и разпространил Своето обещание върху цялата земя и обещавайки настоящи блага, уверява в получаване на бъдещите.

Господ и със Своите ученици в началото, когато те още били несъвършени, започнал Своята беседа с представянето на настоящи блага. Когато Той ги призовавал към Себе Си от морето и ги откъсвал от земните им трудове, заповядвайки им да оставят кораба, Той споменал не за небеса и не за престоли, а за настоящи неща, казвайки: „ще ви направя ловци на човеци” (Мат. 4:9). Но когато ги възвел на висшата степен на съвършенство, тогава вече говорил и за небесните блага.

Свт. Иоанн Златоуст, Беседы на Евангелие от Матфея.

Превод: прот. Божидар Главев