Вход

Православен календар

Диоклийският митрополит Калистос (Уеър) с публична защита на хомосексуалния „брак”

 

1506181A
Диоклийският митрополит Калистос (Уеър)

В последния брой на списание The Wheel (чийто редактор е небезизвестната про-гей активистка Инга Леонова и в екипа на което влизат и други про-ЛГБТ активисти) митр. Калистос (Уеър) изказа съжаление за „тежкото бреме”, което Православната Църква възлага на хомосексуалистите и разкритикува „отбранителния и реакционен” подход на Църквата към греха на хомосексуализма.

В предговора на брой Пролет/Лято за 2018 г. Уеър поставя под въпрос православното учение относно содомията и хомосексуалните отношения. Той изравнява в нравствен план еротичното влечение между мъж и жена с това при хомосексуалистите, обвинявайки Църквата, че е болезнено фиксирана върху традиционните полови взаимоотношения, критикува принудата към безбрачие за онези, които имат хомосексуално влечение и явно защитава участието на хомосексуалните двойки в тайнствата на Църквата.

Уеър приравнява нормалното еротично желание между мъж и жена с греховното хомосексуално желание. След това преминава към критика на „тежкото бреме”, което Православната Църква налага, когато съветва за въздържание от содомия и всяко друго греховно хомосексуално поведение:

„Лицата с хетеросексуална ориентация имат възможността да сключат брак и така по законен начин да се отдават на еротичните си желания с благословението на Църквата получавано чрез богодаденото тайнство на светото Венчание. Хомосексуалистите обаче са лишени от тази възможност. Както казва Василиос Термос[1], „Хомосексуалният субект е принуден да живее в безбрачие без да усеща в себе си призвание за това.” Но нима ние имаме правото да възлагаме такова тежко бреме върху хомосексуалистите?”

1506181B
Протопрезвитер Василиос Термос

Освен това Уеър заявява, че моногамната содомия, практикувана от хомосексуалисти, „отдадени на трайни взаимоотношения”, е за предпочитане пред безразборните връзки и следователно Църквата трябвало да направи съответната разлика в своя подход към тези „брачни” двойки:

„Втората аномалия се вижда в начина, по който хомосексуалистите обикновено биват третирани по време на изповед. Всички ние признаваме, че има съществена разлика между онези хомосексуалисти, които се отдават на случайни връзки, търсейки в някой гей-бар партньор за една нощ, и хомосексуалисти, които са моногамни, верни един на друг и имат постоянна връзка, основана на дълбока и трайна любов. Със сигурност никой християнин не одобрява случайните връзки…

Но какво се случва с верния и моногамен хомосексуалист? Може би по време на изповедта свещеникът казва: „Желаеш ли да се откажеш от своята хомосексуална връзка?” Каещият се може би отговаря: „Не мога да направя това”. Свещеникът може да добави: „Можете да продължите да живеете заедно поради взаимното си привличане, но ще се въздържате ли от по-нататъшни сексуални отношения?” Другият може да отговори: „Все още не съм способен на такава крачка”. (Макар аз да познавам хомосексуалисти, които наистина преобразиха своята връзка в такъв аспект.)

Свещеникът, изправен пред този отказ, може да реши, че не може да благослови каещия се да приеме свето Причастие. Но това определено е парадокс. Хомосексуалистът, който е отдаден на трайна и изпълнена с любов връзка бива третиран по-строго от хомосексуалиста, който има безразборни връзки и който не търси истинска любов, а мимолетно наслаждение. Тук нещо съвсем не е наред.”

По-нататък Уеър критикува Църквата, че била болезнено фиксирана върху традиционните полови взаимоотношения и обвинява православните свещеници, че били воайори, защото се интересували каква е хомосексуалната активност на лицата от един и същ пол:

„Защо сме толкова фиксирани върху традиционния секс? Защо се стремим да узнаем какво правят пълнолетни хора от един и същ пол в уединението на техните спални? Никога не е било достойно да надничаш през ключалката. Че какво лошо правят такива на останалите? (А, биха казали някои, те вредят на себе си.) Аз не предлагам традиционното православно учение да бъде грубо игнорирано, но ние наистина трябва по-дълбоко да изследваме причините, които го обуславят”[2].

Накрая митрополит Калистос (Уеър) отправя обвинение към православните, че позицията им била „отбранителна и реакционна” и ги призовава да „експериментират”, за да намерят „истината” и да разкрият пред хомосексуалистите „богословската съкровищница” на Православието, която очевидно все още им е непозната.

„Според Брендън Галахар[3]: „За да се уверим в истината, трябва да експериментираме”; или както казва Василиос Термос: „Нашата богословска съкровищница… чака да бъде открита”. Нека като православни да не бъдем просто отбранителни и реакционни, „тичайки след фактите”, както се изразява той, а да се вслушваме един в друг с творческа смелост, взаимно уважение и дори повече от това – с „любещо състрадание”, пак по неговите думи. Нека също така признаем, че има голямо разнообразие от пътища, по които Бог води човека”.

1506181C
Брендън Галахар

Бележка на Редакцията:

Когато преди две години насочихме вниманието върху текста от документите на „Великия и Свят” събор в Крит „Тайнството Брак и препятствията за него”[4], в който правата на хомосексуалистите бяха изравнени с тези на останалите верни, за мнозина, сред които имаше и критици на Събора, този смисъл на текста изглеждаше невероятен. От предложеното по-горе изявление на клирик от Цариградската патриаршия обаче става кристално ясно, че този текст не само е вярно разбран, но и че курсът на Константинопол към узаконяване на гей браковете не е измислица. Заявеното от Диоклийския митрополит представлява не само нечувана досега апология на хомосексуализма, но и призив към православния свят да признае, „че има голямо разнообразие от пътища, по които Бог води човека”. Уви, верни са опасенията ни, че тепърва ще ставаме свидетели на тази лукава пропаганда на новото, поливариантно „православие”, което коварно подменя тесния път към спасението с широките пътища към ада[5] и учи, че няма нужда ветхият човек, изтляващ в прелъстителни похоти, да бъде съблечен заедно с делата[6]. Да, Бог води човека по различни пътища към Себе Си, но когато човек намери Бога, пътят към спасението е вече само един - скъсване с греха и обновление по образа на своя Създател (срв. Кол. 3:10).

Orthodoxy today

Превод: прот. Божидар Главев

 


[1] Протопрезвитер Василиос Термос – известен гръцки модернист, „православен” психолог, фройдист, клирик на Еладската църква – бел. прев.

[2] Сам митр. Калистос (Уеър) в същата статия признава, че основните две цели на брака според светите отци са взаимната любов и създаването и раждането на деца. При содомитите първото е извратено, а второто – невъзможно. Тогава накъде по-дълбоко трябва да се търсят „причините, които обуславят традиционното православно учение”? В православното учение желаните и търсени от митр. Калистос (Уеър) дълбини, както се вижда, отсъстват - бел. прев.

[3] Брендън Галахар – лектор по систематическо и сравнително богословие към катедрата по  Теология и Религия на Университета в Екзитър, Великобритания – бел. прев.

[4] Виж статиите Критският събор даде зелена светлина на хомосексуалистите и Кой печели от „загубите” в преводабел. прев.

[5] „Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях, защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират” (Мат. 7:13-14) - бел. прев.

[6] Срв. Ефес. 4:22, 24: „Да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти, ... и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината”, и Кол. 3:9-10: „След като съблякохте ветхия човек заедно с делата му и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател”бел. прев.

Други статии от същия раздел:

module-template12.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти