Намиращият се в болест е подобен на прикования с тежки окови отвън и отвътре. Но това се праща или допуска от Бога, Който наказва всеки, когото приема (срв. Евр. 12:6).

По тази причина болестта се причислява към онези подвизи, чрез които се изработва нашето спасение. От всеки подвиг се изисква да бъде правилен. Само тогава човек се подвизава правилно по време на своята болест, когато благодари на Бога за нея.

Светите отци причисляват болестта, съпровождана с благодарение и славословие на Бога за Отеческото Му наказание, водещо до вечното блаженство, към двата най-големи монашески подвига – безмълвието и послушанието.

Святитель Игнатий Брянчанинов, Письма к мирянам.

Превод: Десислава Главева