По своята духовна мъдрост архимандрит Моисей имал всички за деца, на които дори не можел да се сърди, а в случай на нужда само бащински ги вразумявал.

Разпорежданията на настоятеля се сторили неоснователни на един живеещ дълго време в манастира оптински монах. Той дълго се борел със себе си поради желанието си да обясни това на настоятеля, но се боял да не го разстрои. Накрая се решил да изкаже мислите си, а там, помислил си, да става каквото ще!

Отишъл той при архимандрита и казал: „Отче, един помисъл много ме безпокои.” – „Какво ти подсказва помисълът, брате?” – „Ето, отче, помисълът ми казва, че вие неправилно правите това и това.”

Отец Моисей го изслушал мълчаливо и внимателно, а после с тиха усмивка отговорил: „Кажи, брате, на своя помисъл, че това не е негова работа.”

Така отпратил той този монах, че последният, обезоръжен от кротостта на настоятеля, си тръгнал напълно успокоен и после сам се смеел над себе си. (Оптински патерик)

Понасянето на укори е път към кротостта

Един от старците ни разказваше за някаква знатна особа от сенаторски род. Тя отишла на поклонение по светите места. Пристигайки в Кесария, тя предпочела да остане тук и да живее в уединение. „Дай ми девица – замолила тя епископа, – която да е възпитана за иночески живот и да ме научи на страх Божий.”

Епископът избрал една смирена девица и я изпра­тил при нея. След известно време, когато се срещнали, епископът запитал: „Как е девицата, която ти служи?” – „Тя се държи прекрасно – отговорила знатната жена, – само че е съвсем безполезна за душата ми, защото ми позволява да живея по своята воля. Тя е много скромна, а на мен ми е нужно някой да ме хока и да не ми позволява да изпълнявам прищевките си.”

Тогава епископът избрал друга, с лош нрав, и я пра­тил при жената. Тая непрекъснато я наричала „богата глупачка” или я хокала с други подобни думи. Скоро епископът пак запитал: „Как е девицата?” – „Тази наисти­на донася полза за душата ми” – отговорила мъдрата жена. По такъв начин тя придобила голяма кротост. (Духовна Ливада)

Надежда Ильичева, „О прелести. Как впадали в прелесть гордые и избегали ее смиренные”, „Елеон”, Москва, 1994 г.

Превод: Стела Велчева за Издателство „Тавор”