Постът служи също като повод за веселие. Както жаждата придава сладост на питието и предшестващият глад прави трапезата вкусна, така и постът прави приятно вкусването на ястията. Когато той заеме своето място сред наслажденията, пресичайки тяхната непрекъснатост, тогава ще направи тъй, че приемането на храна, което временно за теб е било недостъпно, ще ти се стори по-желано. Затова ако искаш да направиш трапезата по-привлекателна за себе си, допусни редуването на поста. А сега ти с това, че твърде много обичаш наслаждението, незабелязано отслабваш силата му и със сластолюбието си унищожаваш сладостта. Много пъти се е случвало нещо въжделено поради непрекъснатостта на наслаждението да стане презряно. А когато то е по-рядко, то е по-желано.

Тъй и Този, Който ни е сътворил, е устроил, щото приятността на Неговите дарове да не намалява, като в живота едно се сменя с друго. Не виждаш ли, че и слънцето изглежда по-светло след нощта, и бодърстването е приятно след съня, и здравето е въжделено, след като си изпитал противното? Затова и трапезата е по-приятна след поста както за богатите, у които тя е богата, така и за простите люде, които се задоволяват с набързо приготвена храна.

***

При продължителността на поста нашите сили за труд намаляват. Затова кое е по-добре: да изоставим работата заради поста, или заради работата да пренебрегнем поста?

Трябва по равно и поста да спазваме, и храна да приемаме с мярка, която е присъща на благочестието, за да може, когато се иска изпълняване на Божията заповед чрез пост, тогава да постим, а когато Божията заповед изисква вкусване на храна за укрепяване на тялото, тогава да приемаме храна не като чревоугодници, а като вършещи Божието дело. Защото трябва да спазваме казаното от апостола: „И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете” (1 Кор. 10:31).

***

Тъй като Господ е казал: „А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците” (Мат. 6:17-18); какво да се прави, когато против волята си става видим за хората този, който иска да пости по някаква угодна Богу причина, както виждаме, че често са постъпвали и светиите?

Тази заповед се отнася до онези, които се стараят да изпълняват Божията заповед на показ за пред хората с цел да удовлетворят страстта на човекоугодието. Защото това, че Господнята заповед се изпълнява за слава Божия естествено не може да бъде скрито за боголюбците. Сам Господ е казал: „Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи”, и прочее (Мат. 5:14-16).

Симфония по творениям святителя Василия Великого; Беседы – Беседа 21 О том, что не должно прилепляться к житейскому, и о пожаре, бывшем вне церкви.

Святитель Василий Великий. Том 1. Правила кратко изложенные в вопросах и ответах, Вопросы о посте и чревоугодии.

Превод: прот. Божидар Главев