Вход

Православен календар

Отиваш в храма – глоба, а не след дълго и затвор

 

0104201941

Е, борбата с Острите дихателни вирусни инфекции (под название коронавирус) става все по-интересна и по-сложна. Властите решиха да поставят всички ни под «домашен арест», въпреки Конституцията, здравия разум и правото ни свободно да изповядваме православната вяра и да участваме в богослуженията. Официално столичните храмове още не са затворени, но да се доберат до тях (ако например няма храм наблизо или са енориаши на църква в другия край на града) за жителите на столицата няма да е лесно, както и да докажат на властите, че не са куче, на което му е разрешено да се разхожда в рамките на сто метра от дома. Отишъл в храма на литургия – нарушил антиправовия режим на «всеобща самоизолация», проследили го, заловили го, глобили го, а в скоро време и в затвора може да го вкарат. Такива са днешните реалности.

И защо в тази ситуация от най-високите в йерархията лица в нашата Църква трябва да слушаме такива странни „богословски” обяснения, че православните, намиращи се в «самоизолация», се оттеглили били «в пустинята», за да се отдадели, видите ли, на сугуба духовна аскеза?! Досущ като преподобна Мария Египетска. Ни повече, ни по-малко.

Само дето ми се струва, че това звучи доста пресилено. Светиите отивали в пустинята доброволно, а при православните, както и при всички останали, това е принудително. Отшелничеството в православната традиция е било изключително рядък подвиг и съвсем не пример за всички. Само такъв подвижник може да изкара дълго без църковно богослужение и Причастие, докато за мнозинството християни «самоизолацията» от 2-3 неделни литургии е равна на самоотлъчване от Църквата.

Както знаем от житията, Мария Египетска се опитала веднъж да влезе в храма, но Светият Дух не я допуснал. Чувате ли, Бог не я допуснал, а не държавните власти!

Освен това в пустинята подвижниците са отивали с цел най-голямо духовно самовглъбяване, а днес, заключени между четири стени, християните само разгарят в душите си всевъзможни страсти и страхове, нагнетявани от коронавирусната истерия.

В крайна сметка всичко това прилича повече не на «пустинята» на преподобна Мария Египетска, а на концлагер или психиатрия под карантина.

Благодатный Огонь

Превод: Десислава Главева

module-template18.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти