„И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците, и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп” (Мат. 21:12-13).

Някои казват, че не трябва да се прилагат телесни наказания към учещите се младежи. Дяволска мисъл е това! Тази телесна безнаказаност води младите към леност, гордост и самоувереност, както и към всякакви лошотии характерни за младостта.

Как да не прилагаме телесни наказания? Тялото е плът, тоест плътският човек, у когото доминират плътта и плътските страсти е виновен, а той, видите ли, не трябвало да бъде наказван. Тогава дайте, значи, само да го глезим и ласкаем. Каква бесовска мъдрост! Каква – казано направо – адска хуманност! Така дяволът гали по главичките своите любимци, а сам си мисли само как да придърпа тези свои любимци във вечния огън да му правят компания.

Братя! Кажете как гледате вие на това действие на Спасителя, когато, както си спомняте, Той направил бич от върви и с него изгонил всички безсрамни и дръзки търговци от храма, като прекатурил масите на менячите и парите им разсипал (Срв.: Мат. 21:12; Мк.11:15; Ин. 2:15)? Не е ли това телесно наказание? И не биваме ли упълномощени и ние да наказваме плътските люде? Не затова ли държавните управници и добрите родители употребяват пръчка за виновните? Помните също и казаното от мъдрия Соломон: „Който жали пръчката си, мрази сина си” (Притч. 13:25).

А как само Господ наказва Своите избрани в този живот? Колко много вътрешни и външни бичувания понасят те! Не трябва ли и ние в това отношение да подражаваме на Господа? „Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема” (Евр. 12:6; Притч. 3:12).

Толкование на Евангелие от Матфея святого и праведного Иоанна Кронштадтского, СПб, 2009.

Превод: прот. Божидар Главев