Сега се прекратява плачът на смъртните и възсиява светлината на Възкресението – най-висшият знак за Божията любов към нас. Сега смъртта, на която е трябвало да бъде подложен човекът, Христос разрушава, заплащайки за изкуплението на душата със Своята душа, за тялото – със Своето тяло, за човека – с Човека, за смъртта – със Своята смърт. Кой праведник някога е умирал доброволно за неправедните, или баща – за сина си или син – за баща си? А Господ направи това за нас. Той не само ни създаде в Адам, но и ни възроди духом в Своето страдание.

И така, нечестивите юдеи умъртвиха своя Благодетел и Му въздадоха за благодеянието зло, за радостта – огорчение, за живота – смърт. Като Го повесиха на Дървото, те умъртвиха Този, Който възкресяваше техните мъртъвци и изцеляваше болните. Почудете се всички народи на нечуваната дързост на този вероломен народ! Юдеите повесиха Този, Който носеше цялата земя, приковаха с гвоздеи към Кръста Този, Който утвърди вселената, осъдиха Този, Който измери небесата, свързаха Този, Който освобождаваше грешниците, напоиха с оцет Този, Който напоява хората с правда и сложиха жлъчка в храната на Този, Който обичаше правдата, пробиха ръцете и нозете на Този, Който лекуваше хората с изсъхнали ръце, направиха да се затворят очите на Този, Който отваряше очите на слепите, погребаха Този, Който възкресяваше техните мъртъвци.

О, ново тайнство и непостижимо чудо! Осъден е Съдията, окован е Освобождаващият затворените, издигнат е на Кръста Утвърдилият земята, повесен е Носещият вселената, осъден е Измерилият небесата, с жлъчка е напоен Жизнодавецът, умрял е Творецът на живота, погребан е Възвърналият живота на умрелите (защото когато Господ висял на Дървото, гробовете и адът се отворили, мъртви възкръснали и мнозина се явили в Иерусалим, където се извършвала тази Христова тайна. И въпреки че плътта му била прикована към Кръста, тя победила смъртта).

Ангелите и небесните Сили, като видели Христовото страдание, се изумили и ужасили, тварта в ужас и удивление се питала какво значи това ново тайнство. Съдията се осъжда и мълчи, гледат Невидимия и Той не се крие, хващат Необятния и Той благодушно понася, Неизмеримият бива измерван и не се противи, Безстрастният страда и не отплаща, Безсмъртният умира, Живеещият на Небесата се предава на погребение тук и дълготърпи... Каква е целта на тази необикновена тайна, ако не спасението на хората?

Смъртта тозчас е повалена под Иисусовите нозе, адът тържествено е пленен и всички негови сили отстъпват само като чуват гласа на Христос. Адът се отворил, медните му двери били унищожени, железните заворки – строшени и душите на светиите последвали Христос в мига, в който Той призовал душите, свързани в смъртната сянка, да излязат, възвестявайки им живот. Тогава се изпълнили думите на Писанието: „защото Той строши медните порти и сломи железните заворки“ (Пс. 106:16). След това и земята завикала: „Господи! Избави ме от бедите, освободи ме от гнева, освободи ме от клетвата, заради които приемах в недрата си кръвта и телата на човеците, приех даже и Твоето тяло!“

Господ възкръсна в третия ден, като ни научи да се покланяме на Троицата в Единица. В Христа са спасени всички народи, макар само единствено Той да бе осъден, и се спаси безчислено множество, защото Господ умря за всички. За това Той се облече в целия Човек, проникна в самата висота на Небесата, възнесе се на висотата на славата на Своето царство, като принесе в дар на Отца не злато и сребро, не скъпоценни камъни, а Човека, създаден по Негов образ. А Отец, като Го въздигна, сложи Го на Престол отдясно на Себе Си, докато не положи враговете Му под нозете Му, тъй като Той ще дойде да съди живи и мъртви и Царството Му не ще има край, защото на Отца и Сина и Светия Дух е славата сега и винаги и във вечни векове. Амин!

Воскресение Господне. Святая Пасха. Издательство Московской Патриархии. С. 24-26.

Превод: Даниела Димитрова