Познавателните сили, според учението на светите отци, „се занимават с познаването на предметите или указването истината на човека“ (св. Теофан Затворник). Те могат да се разположат на три степени в зависимост от техните функции. Светител Теофан учи:

„На най-ниското стъпало стои наблюдението с въображението и паметта, чрез които се събират материалите; след това идва разсъдъкът, който преобразува тези материали в познание; на най-високото стъпало стои разумът, който познава същността на предметите и явленията“.

Според мисълта на св. Теофан Затворник, при действието на „нисшите способности..., всички те действат почти съвместно и стореното от една способност веднага се възприема от друга“. По такъв начин наблюдението посредством органите на чувствата (зрение, слух, обоняние и осезание) събира информация за заобикалящия свят, въображението възприема образите на наблюдаваните предмети и ги предава на паметта, която ги събира като архив. „Въображението и мислите (паметта) не мислят, но събират и пазят материал за мислите“ (св. Теофан Затворник).

Дейност на въображението

Св. Теофан Затворник пише: „Образите са дело на въображението“. И още: „Способностите за въображаване и паметта стоят на границата между душевната и телесната дейност“.

„Образът на това, което окото е видяло, веднага се снима от въображението и се полага в паметта като в някакъв архив. Всичко външно и вътрешно, подлежащо на нашето знание и засягащо нашето съзнание, непременно е предмет на тези способности. Те представляват като че вход в нашия вътрешен живот, а затова и в областта на знанието имат значителна цена и не само в областта на знанието, но и за цялата дейност на човека“, казва светителят.

По такъв начин, въображението и паметта се явяват способности, благодарение на които информация от външния свят постъпва във вътрешния свят на човека. Важно при това е, че „в душата нищо не може да влезе извън това, което въображението въобразява и паметта запомня“ (св. Теофан Затворник). Тези способности са като че врата в дома на душата (св. Инокентий Пензенски).

„Ако външните чувства - пише преп. Никодим Светогорец - действат само при наличие на чувствени предмети, то при въображението е обратното. Даже ако човек се намира сам в къщи или където и да е, отваряйки книгата на въображението, той си представя образи, речи и други подобни.“

Действието на въображението се проявява в две разновидности: първоначално и последващо.

Първоначално действие

Въображението посредством външните чувства „възприема предметите, формира техните образи, поставя ги в архива на паметта и дава на душата да знае за тях“ (св. Теофан Затворник).

Последващо действие

Последващото действие на въображението се проявява в две разновидности: възпроизвеждащо въображение (припомняне) и фантазия (св. Теофан Затворник).

При възпроизвеждащото въображение „съставените от въображението и пазещи се в паметта образи се употребяват в същия вид, в който са били възприети и създадени“ (св. Теофан Затворник).

„Въображението възпроизвежда образа, а паметта свидетелства, че това е самият този, който е бил познат преди“ (св. Теофан Затворник).

Много важно е и това, че възпроизвеждащото въображение не само дава образа, но възпроизвежда и отношението на човека към него. Както пише преподобният Никодим Светогорец: „Запечатвайки някакъв образ, въображението не го оставя в забвение, а го извежда навън; така например, при споменаването на имената Марта, София, въображението веднага рисува образите на Марта и София и възпроизвежда отделно отношение към него“.

Фантазията употребява пазещите се в паметта образи не в този вид, в който са били запечатани, а в изменен, пише св. Теофан Затворник. И още: „Фантазията създава напълно нови образи, макар и от предишния материал и в по-голяма част вече готови или вече известни образи“.

Във фантазията според светителя следва „да се различават добра деятелност - работеща, и безпорядъчни самоволни движения. В първата деятелност фантазията съставя образи за понятията на разсъдъка, помага при съобразяването, живо представяйки мисълта в някакъв образ, въобразява четеното и слушаното и подобно на тях изобщо, действа в интерес на знанието“.

Във втората деятелност фантазията „мечтае или се предава на самоволно движение, в което измисля разни невероятни истории в угода на своето сърце, което почти не управлява съзнанието, а напротив, фантазията увлича вниманието и занимава целия човек“ (св. Теофан Затворник).

Първите проявления на дейността на въображението формират основата на съдържанието на душата

Още в самото начало на живота, когато детето започва да спира поглед върху един или друг предмет; върху един - повече, а върху друг - по-малко, сякаш единият му харесва повече, а другият - по-малко, това е начало на употребата на чувствата, след които веднага следва пробуждането на дейността на въображението и паметта, пише светителят Теофан.

Доколкото детето „започва да употребява чувствата“ (да вижда, да чува, да осезава, да вкусва и т.н.), то притежание на въображението и паметта на младенеца стават образите - зрителни, слухови и др., които го заобикалят от първите дни на живота му.

Дейността на въображението много зависи от първите образи, които душата на човека получава в живота си.

„Първите впечатления остават дълбоко във въображението и паметта - пише св. Теофан Затворник - душата се явява в света чиста (от образи - бел. прев.) сила; а по-късно тя ще възраства, ще се обогатява на вътрешно съдържание и ще се разнообрази в своята деятелност. Първият материал, първата храна за своето образование тя ще получи отвън, от чувствата, чрез въображението. От само себе си се вижда с какъв характер трябва да бъдат първите предмети на чувствата и въображението, та не само да не се възпрепятства, а да се подпомогне духовно-нравственият живот. „Понеже е известно, че както първата храна има значително влияние върху темперамента на тялото, така и първите предмети, с които душата се занимава, имат влияние върху характера на душата или върху устройването на нейния живот“ (светител Теофан), върху състоянието на нейните способности, в това число и на въображението.

„Развиващите се чувства доставят материал за въображението; въобразеният предмет се пази в паметта и съставлява, така да се каже, „съдържанието на душата“ - казва св. Теофан. И още: „Може да се каже, че образите на първите наблюдавани предмети образуват бъдещия човек“. Затова светите отци съветват децата и особено младенците да бъдат заобикаляни от свещени предмети. Това ще им помогне правилно да развиват въображението си. „Нека чувствата - казва светител Теофан - да получават първите си впечатления от свещени предмети: от иконата и светлината на кандилото - за очите, от свещените (църковните) песни - за слуха и пр. Детето все още не разбира нищо от това, което е пред очите му, но неговите взор и слух свикват с тези предмети и те, занимавайки сърцето, с това го поставят по-далеч от други предмети. Тогава и първите упражнения на въображението ще бъдат свещени; на него ще му е по-лесно да си представя тези предмети, отколкото други... След това изящното, което... е съществено свързано с формите на чувствата и въображението, ще го (детето - бел. прев.) привлича не иначе, а в свещени форми.“

От друга страна, необходимо е да отдалечим от децата всичко, което може да ги разврати (безнравствени изображения, книги, както и примери на недобро поведение и т.н.).

„Известно е, колко силно действат на душата разтлените образи, в какъвто и вид да се докосват до нея! Колко нещастно е дете, което, щом затвори очи, остане само и се вглъби в себе си, бива заливано от множество нечисти, суетни, съблазнителни, пропити със страсти образи. То е същото за душата, каквото е димът, а именно потъмтняване/размътване на главата“ - пише св. Теофан Затворник.

следва

<< предишна

Н. В. Маслов, „Значение на въображението в живота на човека”, превод: † Сливенски митрополит Йоаникий, София, 2017 г.