«Ако имате вяра колкото синапено зърно, ще речете на тая планина: премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно» (Мат. 17:20).

Братя,

Един от въпросите, върху които най-много се говори от църковния амвон, е тоя за вярата. И това е напълно понятно и естествено. Защото вярата в Бога е основа на нашия живот, защото в нея ние поставяме целия смисъл на нашето съществуване. Вярата ни дава сили, опора, утеха, радост, светлина, надежда и спасение.

Пред въпроса за вярата отново ни поставя днешното евангелско четиво. То ни повествува за един необикновен случай, при който била проявена голяма вяра; разказва ни се за едно изцерение от тежка болест, при което вярата се явила като необходимо предусловие.

На следващия ден след Преображението Си Господ Иисус слязъл от планината Тавор заедно с тримата Си приближени ученици Петър, Иаков и Йоан. Долу в подножието на самата планина Го чакал множество народ. И ето, пристъпва към Господа един нещастен баща, пада пред Него на колене и Му казва: «Господи, смили се над сина ми; по новолуние го хваща бяс и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, но те не можаха да го изцерят. А Иисус отговори и рече: «О, роде, неверен и развратен. Докато ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете ми го тука!» И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: «Защо ние не можахме да го изгоним?» А Иисус им рече: «Поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина — премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. След това Господ добавил: «Тоя пък род не излиза освен с молитва и пост».

Разказът за изцеряването на бесноватия момък е предаден от тримата свети евангелисти-синоптици (Мат. 17:14-21; Марк. 9:14-29; Лук. 9:37-42). Евангелистите Марко и Лука допълват евангелист Матей с някои твърде интересни подробности.

Отнася се за наистина тежък случай на заболяване — едно момче е обхванато от бяс. Св. евангелист Марк предава по-пълно проявите на болестта – момчето било обхванато от ням дух. Където и да го хванел, духът го тръшкал и момчето се запеняло, скърцало със зъби и се вцепенявало. Св. евангелист Лука ни дава още някои подробности — бесноватото момче крещяло и се гърчело.

От каква болест е страдало момчето, за което става дума? Дали това не е обикновена епилепсия? Налице са всичките й симптоми – падане, гърчене, крещене, запеняне, вцепеняване и скърцане със зъби. Но в дадения случай имаме нещо повече от симптомите на епилепсията, припадъците стават при новолуние, а още по-важно относно етиологията на болестта — причината на заболяването е външна, детето било обхванато от бяс, от нечист ням дух. Този дух се проявил и в момента на появяването на Христа — щом бесният видял Господа, духът го стресъл и паднал на земята. Очевидно в случая имаме проявление на демонична сила, която е овладяла нещастното момче, разстроила психиката и физиката му и се изявила в симптомите на епилепсията.

Причината на епилепсията досега още не е напълно установена. Ако се приеме, че тая болест се причинява от някои аномалии в състоянието на веществото на мозъка, или в състава на кръвта, или вследствие на някакви токсини, които раздразняват нервната система, както мислят някои патолози^[1], то в нашия случай тия неща са по-скоро следствие, отколкото причина и че истинската причина е демоничната сила, която е обхванала момчето и е произвела у него тия последствия^[2]. А и самият начин на изцеление потвърждава това. Болният бил излекуван не по клиничен начин, не чрез средствата и начините на терапевтичната медицина, но чрез силата Божия: Иисус запретил на нечистия дух и му рекъл: «Дух неми и глухий, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай вече в него!» (Марк. 9:25). Така Господ изцерил момчето и го предал на баща му (Лук. 9:42).

Чудесното излекуване на бесноватото момче произвело силно впечатление на присъствалия народ и на самите апостоли, които помолени преди това от бащата да излекуват момчето, не могли. След станалото чудо те пристъпили насаме към Иисуса и Го запитали: «Защо не можахме ние да го изгоним?» А Иисус им отговорил: «Поради вашето неверие.»

Братя, чудесното изцеряване на бесноватото момче, както и други подобни случаи на изцерения и възкресения, за които ни повествуват светите евангелисти (Марк. 5:36, 42), свидетелстват за силата и възможностите на вярата. Потребно е съвсем малко вяра, за да извършим нещо велико. За илюстрация на тая мисъл Господ Иисус си е послужил в случая с конкретна образна реч. Той сравнява силата на вярата със синапово семе. А синаповото семе, както се знае, е едно от най-малките семенца (Мат. 13:32). «Ако имате вяра колкото синапово зърно, казва Господ, ще речете на тая планина: премести се оттук там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно» (Мат. 17:20).

На някои може би това сравнение ще се види хиперболично, невероятно, невъзможно, но има и други наглед невероятни, а всъщност напълно реални неща. Малък и незначителен по обем, например, е атомът — толкова малък, че не може да се види с най-голямо увеличително стъкло, но той крие в себе си огромна потенциална сила. Вярата обаче е несравнено по-силна и от атома. Чрез вярата мнозина извършиха велики и чудни дела. Да си припомним за оная величествена галерия от герои, за които ни пише св. ап. Павел (Евр. 12 гл.), за Моисей, Иисус Навин, Гедеон, Давид и др., които тъкмо с вярата победиха царства, бяха силни и на война; да си спомним за св. апостоли и много други, които чрез вяра в име Божие са вършили чудеса — изцерявали болни, възкресявали мъртви и пр.

Вярата е потребна и нам не толкова, за да правим чрез нея чудеса, колкото да ни бъде могъщо духовно оръжие в нашата невидима бран, като залог за духовно преуспяване в живота.

Нека днешният евангелски случай да усили у нас вярата, чрез която и в която непрестанно да се усъвършенстваме в доброто и да постигнем спасение. Амин!

Произнесена на 30 септември, 1964 г. в Патриаршеския катедрален храм-паметник „Св. Александър Невски”

„Глас на благовестието”, Неделни проповеди, том І, † Макариополски епископ Николай, СИ, 1971 г.

[1] Виж у прот. Лев Липеровский, Чудеса и притчи Христовы, Париж, 1962, стр. 51.

[2] Пак там.