В днешното възкресно евангелие нашият Господ Иисус Христос при Своя отговор на въпроса на един законник-фарисей предлага за изпълнение от всички хора двете най-съществени заповеди на целия Божий закон: заповедите за любовта към Бога и към ближния. „Възлюби, казва Той, Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците” (Мат. 22:35-41). Малко на брой думи, но в тях се съдържа велика сила. Изключително широко е тяхното значение и тяхното приложение в живота. Малко думи, но крайно важно е те да бъдат разбрани в цялата пълнота на значението им. Нека с Божия помощ се опитаме да ги обясним.

„Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум”.

Това значи: възлюби Бога и Неговата вечна правда така, че нито в сърцето ти, нито в мислите ти, нито в словата ти, нито в постъпките ти, нито изобщо в целия ти живот да има място за грях и неправда – възлюби правдата и възненавидѝ беззаконието. Защото какво общо има между правдата и беззаконието, между светлината и греховната тъмнина, между Христа и велиара, тоест дявола? Нищо. Защото и един само неправеден помисъл в душата е мерзост пред Господа (виж Прит. 15:26 - слав.), колко повече пък зло, лукаво или нечестиво слово или дело!

Затова, молиш ли се, каеш ли се, благодариш ли, или нещо друго правиш ради Бога, моли се винаги от цялото си сърце, с целия си разум и с всичката си сила; принасяй покаяние от цялото си сърце, с целия си разум и с решително отвръщане от греха, с искрена готовност да обичаш и да вършиш дела угодни Богу и спасителни за теб; всичко, което вършиш за Бога, върши го от цялата си душа, с всичките си сили и разум. Принасяш ли жертва Богу, принасяй я от цялото си сърце, с всичкото си усърдие и желание. Когато е нужно да застанеш срещу съблазънта на греха и на страната на спазването на правдата и закона, стой против греха с всичките си сили, с цялото си сърце и мисъл, и за правдата стой до смърт, както е стоял светият велик Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан, който пострадал до смърт, защото изобличавал кръвосмесителното съжителство на цар Ирод с жената на неговия брат Филип, и така получил венеца на живота.

Що значи да възлюбиш ближния си като себе си? Това значи да го обичаш като себе си без разлика в звание, състояние, пол, да не гледаш на лице, да му желаеш всякакво добро както на себе си, да постъпваш с него така, както желаеш да постъпват с теб, да му съчувстваш, да се молиш за него, да му помагаш с каквото можеш, когато той се заблуждава, съгрешава, боледува или се нуждае от нещо необходимо за живота – например с труд, храна, облекло, пари, с ласкаво слово, утешение и ободрение, защото често и това значи много и може да повлияе благотворно на живота на човека.

Да обичаш ближния като себе си значи да се грижиш и да се молиш за неговото спасение, както благочестивите люде се грижат и се молят за своето спасение, да желаеш спасението както на живите, тъй и на умрелите, да се молиш както за едните, така и за другите. Няма по-голяма любов към ближните от това, пламенно да желаем и да се молим за тяхното спасение, както желаем и се молим за собственото си спасение. Вършиш ли нещо за ближния си, върши го като за себе си – искрено, вярно и справедливо. Постъпвайки така, ние преди всичко ще привлечем Божието благословение върху нас самите, „защото, с каквато мярка мерите, казал Господ, с такава ще ви се отмери” (Лук. 6:38), и всичко добро сторено на ближния стократно ще се върне върху нас, ако не в този, то в бъдещия век. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева, Том 2-й, СПб, 1894.

Превод: прот. Божидар Главев