Веднаж, когато Христос проповядвал край Генисаретското езеро, Той видял два кораба на края на езерото; рибарите в това време чистели настрана мрежите си. Понеже народът, който слушал Христа, бил многоброен, Спасителят влязъл в един от корабите, който бил на Симона Петра, и го помолил да отплува малко от брега, та от кораба да може по-удобно да проповядва на народа.

Когато свършил проповедта Си, Той казал на Симона: Отплувай към дълбокото и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Петър Му възразил: Учителю, цяла нощ се мъчихме, обаче нищо не можахме да хванем, но щом Ти казваш, ще опитам пак. Петър хвърлил мрежата и от един път уловил толкова много риба, че трябвало да дойдат и рибарите с другия кораб да помогнат да извлекат рибата. Когато видял това, Петър паднал на колене пред Иисуса и казал: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Ужас обзел не само Петър, но и Зеведеевите синове Иаков и Йоан, които били в другия кораб, поради чудото, което те видели, че извършил Иисус пред очите им. Спасителят се обърнал към Симон и му казал: Не бой се; отсега ще ловиш човеци. Като изтеглили корабите на брега, Симон Петър, Иаков и Йоан оставили всичко и тръгнали след Христа.

На брега на Генисаретското езеро около Христа се бил събрал много народ. Някои били от близките села и градове, а някои били дошли от по-далечни места само да чуят словото Му. По време на проповедта рибарите не се присъединили към народа, който Го слушал, а продължавали да гледат работата си. Те като че не виждали и не чували какво става около тях. Всецяло били улисани в делничния си труд; грижата за насъщния хляб ги била увлякла напълно. Макар цяла нощ да прекарали на корабите, хвърляйки напразно мрежите си в езерото, те не губели после време, а седнали да ги чистят, за да продължат риболова и да изкарат препитанието си. Никой не може да обвини Симона Петра и другарите му в леност. Те били толкова трудолюбиви, че се отказали дори от сън и почивка, само да могат навреме да продължат работата си.

И днес има твърде много човеци, които не жалят труда си, които по време на усилена работа не си доспиват, не си дояждат и дори на ум не им идва за почивка. Трудът е благословен. Без труд, без работа, човек не може да подържа семейство, не може да бъде годен член на обществото. И апостолът казва; Който не иска да се труди, не бива и да яде^[1].

Какъв бил резултатът от този усилен труд на рибарите край Генсаретското езеро. Те цяла нощ се били трудили, а нищо не били уловили. От дългогодишния си труд те не били станали по-богати, по-доволни, по-щастливи. Други пък, които успяват да спечелят богатство при война или при други нещастия, пак го загубват, а и докато го притежават, не могат да станат с него по-щастливи, защото са прекалено загрижени да го запазят и увеличат.

Кое увенчало труда на апостолите с успех? – Божията помощ. Докато рибарите се осланяли само на своето изкуство, на своите лични усилия и труд, те нищо не могли да уловят. Но когато Бог благословил труда им, те хванали толкова много риба, колкото никога по-рано не били хващали.

Когато Бог благослови труда на благочестивия човек, той ще спечели и за себе си и за другите. А когато човек се ползва от богатството само за себе си, той ще го изгуби.

Един баща имал двама сина. Преди смъртния си час той ги повикал и им рекъл: «Чеда мои, аз съм вече пътник, силите ме напускат; чуйте какво ще ви кажа. Вървете по добрия път, живейте по Бога и така ще успеете в живота. Това, що можах да припечеля, зарових под ябълковото дърво в градината. Разделете си го по братски и се молете на Бога за душата ми. Като изрекъл тия думи, той издъхнал. Същата нощ двамата братя взели търнокоп и лопата и отишли при ябълковото дърво. Копали меката пръст и намерили две гърнета: едното пълно с жълтици, а другото с жито. Отнесли гърнетата в къщи и големият брат казал на малкия: «Хайде да си легнем да спим. Утре ще си разделим намереното». Но когато малкият заспал, големият брат взел гърнето с жълтиците и се изгубил. На сутринта, когато измаменият по-малък брат се пробудил и разбрал какво се е случило, заплакал от мъка. Погребали бащата. По гробищната пътека се задала една бабичка и го попитала какво му е толкова дотегнало, че плачел със сълзи. Малкият брат й разправил всичко. Бабичката го изслушала и му казала:

– Не бой се, синко, ти си млад. Едно гърне жито и две яки ръце – стига ти толкова имот! Моли се на Бога да ти дава здраве. Баба има воловци, имам и рало. Посей житото от гърнето. Видиш ли каква паяжина е опасала угарите. Другата година ще бъде много родовита.

Зарадвал се момъкът. Послушал бабичката. Посял градината, на другата година – цяла нива. И се заточили години една през друга по-родовити и радостни. Накупил си малкият брат земя. Направил си хубава къща. Дребни деца като пилета зачуруликали из двора му. Той обичал правото и доброто. Вървял по добрия път и всяка неделя отивал в черква.

Големият брат с откраднатото гърне, като излязъл в тъмнината, вървял дълго из нощта и стигнал един хан. Влязъл вътре. В задимената механа на хана заварил трима души пияни. Седнал на масата им, изсипал шепа жълтици и поръчал вино. Девет дни и девет нощи пили вино и пели песни четиримата. Един стар гъдулар им свирел. Подир всяка песен пияните лепели по една жълтица върху челото му и крещели: «Карай още!» На десетата нощ те се скарали помежду си и извадили ножове. Тогава станало нещо страшно. Гъдуларят грабнал гъдулката и се изгубил навън. Какво се случило – големият брат не помнил, но когато се свестил, видял, че лежи в тъмница.

Минали седем години. Един неделен ден малкият брат, като излязъл от черква, видял на прага, седнал на плочите, прашен дрипав просяк с дървено блюдо в ръка. Милостивият малък брат бръкнал в пояса си, извадил една пара от кесията си и се навел да я пусне в блюдото. Но като погледнал просяка в очите, изтръпнал, защото пред него стоял по-големият му брат с просяшко блюдо в ръце.

Този разказ и случката с апостол Петър трябва да имаме пред очите си, когато започваме да вършим някаква работа, или когато очакваме да съберем плода на тежките си усилия. Когато започнем да работим нещо, ние обикновено съсредоточаваме вниманието си изцяло върху туй какво можем ние сами да направим и съвсем забравяме за Бога и Неговата помощ. Ние търсим помощ и съвети от също такива човеци като нас, или пък се стараем да премахнем пречките, които същите тия човеци поставят на нашата работа. Вършим ежедневните си работи без да обръщаме внимание дали те са съгласни с Божията воля, а често ги вършим и против нея.

Не можем да кажем, че нашите човешки усилия не се увенчават с успех. Много нещо сме направили. Големи и удобни къщи, просторни и светли училища, шумни фабрики, канали и пътища са направени на много места и се правят навред, дето няма такива. Но когато работата ни започва без Божия помощ и благословия, често големите къщи и удобства в тях служат за предмет на съдебни спорове между родни братя и наследници, или пък за предмет на завист от страна на бедните.

Въобще без Бога нашият труд не дава добър плод, не помага нито на нас, нито на ближните. В Библията има типичен пример на човешки постижения, достигнати без Божие благословение. Наскоро след потопа човеците забравили Бога и искали да си уредят живота без Него. Те построили прочутата Вавилонска кула, която, между другото, имала предназначение да ги пази дори от Божието наказание: като стане пак потоп, да се укрият от Божия гняв. Много пъти оттогава до днес човеците са строили приказно великолепни здания, грамадни градове с многотомни библиотеки, държави със силни войски, дворци с невъобразим разкош. Парчета от мраморната облицовка на тия дворци се пазят и днес в музеите. За славата и разкоша на големците от миналите времена четем в някои книги. Дворците на римските цезари, които преследвали християните, лежат в праха на забравата, а катакомбите и пещерите, в които се крили изповедниците на Христа стоят и до днес. Много царства са загинали, а Божията Църква, царството Божие, стои и преуспява. Напразни са човешките усилия и труд, ако Бог не ги благослови. Така казва и св. цар Давид: Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й, ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата^[2].

Още по-напразен е този труд на християните, щом той става във време, което е отредено за богослужение. Симон Петър и другите рибари работили, чистели мрежите си по време на Христовата проповед.

Иисус Христос продължава да проповядва и днес. Винаги когато се чете светото Евангелие в храма, ние трябва да слушаме Неговата проповед.

Така ли правим обаче? Колцина идат в черква навреме да слушат светото Евангелие и проповедта на свещеника? Повечето от нас, когато е «работно време», съвсем не се и сещат за богослужение в храма, а продължават делничния си труд и в празник, за да изработят уж повече. Но с това те показват, че не се доверяват на Бога, мислят, че и без Него ще свършат своята работа и затова тежкият труд на такива човеци не им помага да станат по-доволни, по-щастливи. Те напразно хвърлят мрежата в житейското море. Душата им остава гладна и незадоволена, и дяволът в такава душа лесно насажда завист и омраза към човеците.

Иисус Христос и днес стои на брега на житейското море, по което плуват ладиите на всекиго от нас. Той ни моли да Го пуснем в своята ладия и да благослови труда ни. Но малцина са ония, които като апостол Петър Го пущат в ладията си, доверяват Му се и изпълняват Неговите наставления. Той сега моли и ни оставя свободни да Го пуснем или не. Но ще дойде време, когато като справедлив Съдия ще иска от всинца ни сметка за плодовете на земните ни трудове.

Нека преди всяка работа да изпросваме Божието благословение. Бог е щедър и изобилно дава всичко на ония, които Го призовават. Светата Църква е наредила дори особени кратки служби за изпросване Божията благословия при започване строежа на нова сграда, при освещаване на нова къща, при прибиране на първите плодове от ниви, градини, лозя и т. н. Винаги да помним, че Бог с пълни шепи дарове, земни и небесни, ни гледа от небето и щедро ще ни ги даде, ако Му ги попросим с вяра и с намерение да вършим добро с тях. Амин.

„Неделник, Сборник проповеди”, Съставили: Сливенски митрополит Никодим, Свещеноиконом Цвятко Попхристов, СИ, София, 1967 г.

[1]  2 Сол. 3:10.

[2] Пс. 126:1.