Изконна, фундаментална заповед – обичай. Малка дума, а изразява всеобхватно дело. Лесно е да се каже „обичай”, но не е лесно да се достигне необходимата мяра на любовта.

Не е съвсем ясно и как трябва да се достигне. Затова и Спасителят придружава тази заповед с други пояснителни правила: „обичай… като себе си” (Мат. 19:19) и „както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях” (Лука 6:31). Тук се посочва, може да се каже, безмерна мяра на любовта. Защото има ли мяра любовта към самия себе си, или има ли добро, което да не би пожелал да ти сторят? И между другото все пак това предписание не е неизпълнимо.

Цялата работа се състои в това, да встъпиш в съвършено съчувствие към другите така, че техните чувства да пренесеш изцяло в себе си и да чувстваш това, което чувстват те. Когато това стане, няма и да има нужда от насоки, при какъв случай и какво да сториш за другите – сърцето само ще подскаже. Ти само трябва да се погрижиш да поддържаш това съчувствие, защото иначе тутакси ще се прокрадне егоизмът, ще те върне към себе си и ще те заключи в себе си. Тогава и пръстът си не ще помръднеш за другия, няма и да го погледнеш, ако ще и да умре. Когато Господ е казал: „възлюби ближния си… като себе си”, Той искал вместо нас в нашето сърце да застане нашият ближен. Ако там по старому си стои нашето „аз”, не чакай добро.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев