Смятам, че да се служи в католически храмове, е една срамна зависимост за Руската православна църква. Ако католиците предадат собствеността, или продадат храма и той стане собственост на РПЦ, собственост на енорията, то тогава всичко е наред. Но когато храмът остава тяхна собственост, която те предоставят на православните при определени условия, то аз не виждам нищо хубаво в това. Нима не е срамно за Руската православна църква да не може да обезпечи собствените си енории зад граница и да се налага да наема помещения от еретиците?!...

Ще приведа няколко конкретни примера. Първият пример е от Австрия. Случката е станала доста отдавна, преди десет или повече години. Там в един град хората от РПЦ се обърнали към местния католически епископ с молба да им предостави за богослужение някой от католическите храмове. В Австрия те са много и повечето от тях не се използват. Епископът им дал един гробищен параклис, като им казал: служете тук, но при едно условие – службата да се извършва само сутрин. Условието изглеждало приемливо и започнали да се извършват богослужения – утреня и литургия и изобщо всичко, което може да се служи сутрин. Какво направил обаче католическият епископ? Той изпратил двама свещеници-униати да служат в същия параклис, но вечер и да служат по униатски, така че човек, който не е много вещ в богослужебния ред, като дойде на вечерната служба, да мисли, че присъства на православно богослужение. По този начин католиците привлекли няколко от православните енориаши.

Или друг пример: в Пуерто Рико пристигнали свещеници от Константинополската патриаршия. Те също нямали помещение, в което да извършват богослужение. Католиците им осигурили такова. Тези клирици, един от които бил сърбин от Черна Гора пристигнали в Пуерто Рико с цел да организират мисионерска дейност. Но как да извършваш такава дейност в страна, където по-голямата част от населението е католическо и храмът, в който служиш, е предоставен от тях? В края на краищата нещата завършили с това, че всички тези клирици на Константинополската патриаршия преминали в католицизъм. Аз също посетих Пуерто Рико след тези събития и говорих с местните православни християни. Оказа се, че преминавайки в католицизъм, тези свещеници на Константинополската патриаршия са скривали това от своите православни енориаши и за пред тях продължили да се представят за православни. А православните продължавали да ходят при тях, мислейки, че посещават православно богослужение. Това е просто един пример до какво водят тези щедри подаръци от страна на католиците, които иначе охотно предоставят своите храмове за православно богослужение.

И накрая ще разкажа още един случай, показващ до какво пък води отказът от такъв тип подаръци и извършването на православните служби в частен дом, което понякога от някои се посочва като крайно нежелана алтернатива на служенето в католически храмове.

Още в края на двадесети век през 1998 и 1999 гг. в Тайланд бил изпратен о. Олег Черепанин. По времето, когато той пристигнал там, дейност в Тайланд развивали представители на Константинополската патриаршия. Те идвали два-три пъти в годината и служели в католическия храм. Католиците предоставяли храма за служба и дори не поставяли каквито и да било условия.

Когато о. Олег пристигнал и на него предложили да служи при тях, но о. Олег казал: "Много благодаря, но ние все някак и сами ще се справим.” Той започнал да служи в частен дом под наем. В първите години всички служби се извършвали в този частен дом, но хората точно от това били много въодушевени. Дори гърците започнали да посещават службите на о. Олег, а на литургиите извършвани от свещениците на Константинополската патриаршия в католическия храм никой не ходел, защото дори гърците изпитвали смущение да ходят и да се молят в католическия храм. В резултат на което свещеникът от Константинополската патриаршия престанал да идва и с това приключила нейната дейност в Тайланд.

А какъв бил резултатът при о. Олег? Това може да се види от сайта на действащата днес Тайландска епархия, която вече разполага с повече от десет храма, манастир, духовно училище, и всичко това станало възможно, без да се ползват „услугите” на католиците. Според мен това е плодът от една принципна позиция. Дотук се стигнало, разбира се, не веднага, доста време е трябвало, но все пак разликата в резултата от двата подхода е очевиден.

Може би някои ще кажат, че не всички католици постъпват по този начин. Аз също споменах, че понякога някъде те предоставят помещение за богослужение, без да поставят условия. Но дори в такива случаи сама по себе си ситуацията, при която общините на РПЦ и нейните енории трябва да разчитат на милостта на католиците, създава една зависимост на нашата църква като цяло, което никак не е добре.

Ютюб канал „Иерей Георгий Максимов”

Превод: прот. Божидар Главев